Лечението на наркозависимите: как се справя България?

Д-р Калотеракис, Вие познавате от години ситуацията с лечението на зависимости в България. Как бихте оценили развитието в страната?

Федон Калотеракис: Ситуацията с лечението на наркозависимите в България се подобри драстично, откакто през 1992 година бе основан Националният център за зависимости. Именно тогава започнах и съвместна работа с българските си колеги. Сега вече има много програми. Някои от тях са много добри, има и резултати. Много хора преодоляха зависимостта си и станаха социално активни членове на обществото и допринасят за неговото развитие. Обикновеният българин все повече разбира, че зависимостта може да бъде предотвратена с превенция, както и че може да бъде лекувана. Стигмата над нея намалява. Разбира се, още много може да се направи, но аз вярвам, че сме на прав път.

Как могат да се различат комерсиалните програми от тези, които работят по стандартите на добрата практика?

Федон Калотеракис: Вярно е, че не е лесно да се направи разлика между добрите програми и тези, които са създадени единствено заради парите. Министерството на труда и социалната политика осъществява контрол над повечето институции и трябва да знае добре какво се случва в тази област. Така че не е лоша идея да се иска информация от там.

Каква е ролята на общността в местата, където се намират терапевтичните програми? Добре ли е те да участват, какви са плюсовете и минусите на съвместните действия?

Федон Калотеракис: Връзката между терапевтичната програма и местната общност е от изключително значение. Според мен на Балканите вече няма човек, който да няма поне един близък или по-далечен роднина със зависимост. Идеята за лечение вече не е чужда. Стигмата не е толкова голяма в общност, която е запозната с проблема и участва в неговото решаване. Затова и ресоциализацията се осъществява по-лесно. Такъв е случаят с отношенията между терапевтичната програма и общността в Габрово в момента - това е един прекрасен пример. Там общината поддържа програмата. Резултатите са невероятни.

Психотерапевтичните програми са скъпи навсякъде, което означава, че не са достъпни за всички. Как да се лекуват хората, които нямат финансови възможности? Само в България ли те са изцяло частни?

Федон Калотеракис: По цял свят повечето от терапевтичните институции са частна собственост и се финансират. Според мен едно от задълженията на държавата е да следи и контролира качеството на услугите, предлагани от тези програми. Това е единственият начин да се защитят интересите на обществото и в частност на зависимите и техните семейства. Това е особено важно за подрастващите заради свързаните със зависимостта проблеми със закона. Ако трябва да определя кои са най-съществените липси в тази сфера в България, то това са програмите за лечение на непълнолетни, както и тези за хората, които са в местата за лишаване от свобода.

В България през 2019 година закриха Националния център по наркомании, сега в Гърция закриват програмата КЕТЕА, в чиято основа стоите и Вие и която беше образец за добра практика. Защо, според вас, политиците не искат да разберат важността на лечението на зависимости?

Федон Калотеракис: Политиците обикновено реагират на обществения натиск. Ние, професионалистите в тази сфера, семействата и доброволците трябва да защитаваме по-строго нуждата от повече доказано добри практики за превенция и терапевтични програми. Това ще донесе полза за цялото общество, като се започне, разбира се, от местните общности. Борбата е тежка, но си струва!

*Федон Калотеракис е доктор по психология и експерт към Службата на ООН по наркотици и престъпност (UNODC). Хоноруван професор е на Солунския и на Калифорнийския университет. Той е един от основателите на терапевтичната програма КЕТЕА в Гърция. От началото на 2024 година заема поста изпълнителен директор на Световна федерация на терапевтичните общности (WFTC). От 30 години допринася и за обучението на специалисти в България.

Автор: Веселина Божилова