Как Турция стана рай за банди и престъпни босове

"Скъпи сънародници, днес в Алания и в Истанбул заловихме трима международно издирвани гангстерски босове", обяви тези дни новият турски вътрешен министър Али Йерликая. И борбено се закани, че всички престъпни банди в Турция ще бъдат ликвидирани.

Откакто Йерликая пое своя пост през юни, не минава и ден без задържането на тежки престъпници – наркодилъри, търговци на хора, лихвари, измамници и крадци, както и на босове на международни банди, установили се в последните години в Турция.

Сред последните арестувани са Йозеф К., бос на една голяма полска наркомрежа, Даниел Александър М., издирван за доставката на тонове кокаин в Германия, и П. Джин-кинг, шеф на китайска мрежа измамници, обяви министър Йерликая в платформата „Екс“. Преди това пък бяха арестувани шефовете на три банди с белгийско-британски, виетнамски и арабски състав.

Защо престъпниците избират Турция?

Данните, че международни банди се установяват в Турция, се множат от дълго време насам. Преди встъпването на Йерликая в длъжност сериозни разследвания срещу престъпните групировки почти нямаше. Твърдеше се, че предишният вътрешен министър Сюлейман Сойлу и сам е поддържал контакти с мафията. По време на неговия мандат водещи мафиоти от турския подземен свят бяха освободени от затвора, което доведе дотам, че Турция се превърна в убежище на международни престъпници - предимно от Сърбия, Албания, Азербайджан, Русия и Черна гора.

Те пренесоха там и своите конфликти, както личи от убийството на наркобоса Йован Вукотич от Черна гора, извършено в Истанбул пред септември 2022 година. Полицията смята, че отговорност за това носи някой противников клан. Германската криминална служба също потвърди пред ДВ, че от известно време насам Турция се е утвърдила като средище на криминални групировки от Западните Балкани. Турската полиция успя да разкрие, че тези групировки осъществяват дейността си из цяла Европа. Иззетите снимки и документи доказват предприетите отвличания, изтезания и убийства.

Хлабави закони и „златни паспорти“

Според експертите има четири основни причини за това, че в последните години Турция се е превърнала във втора родина за много престъпници. На първо място законите срещу прането на пари са твърде хлабави. На второ – правителството почти ежегодно дава амнистия на икономическите престъпници. Третата причина е, че пристигащите от редица държави нямат нужда от визи. И на четвърто място – богатите могат бързо да станат турски граждани.

Този, който инвестира половин милион долара в Турция, вложи същата сума в банка за тригодишен период или пък купи недвижим имот на стойност 400 000 долара, има правото да поиска турско гражданство. Според Кристин Сурак от Лондонското училище по икономика и политически науки, написала книга за т.нар. „златни паспорти“, годишно над 50 000 души по света се възползват от този начин за получаване на гражданство в някоя друга държава. Като почти половината от „златните паспорти“ се издават от Анкара. Водещи членове на международни банди също могат да получат турско гражданство, ако изпълнят изискванията и не са издирвани с международна заповед за арест.

Безсилието на властите

Както посочва пред ДВ експертът по икономическата престъпност в истанбулската полиция Фуркан Сезер, много престъпници първо взимат гражданство, след което внасят в страната и състоянието си. Благодарение на ежегодната амнистия това е много лесно – тя позволява на физически и на юридически лица да обявят пред финансовите власти част от своето нерегистрирано състояние от чужбина или Турция, без да е необходимо да го облагат.

Така парите, чийто произход е неизвестен, могат да бъдат узаконени. Експертът по данъчно право Озан Бингьол отправя критики към тази практика, като посочва, че обичайно при прането на пари престъпниците плащат между 15 и 20 процента от стойността им, докато турското правителство им предлага същата „услуга“ безплатно. А това само ги насърчава. Бингьол изтъква, че властите не разполагат с достатъчно правомощия да се борят с прането на пари. „Ако днес изведнъж се появи някой с един милион долара, властите нямат правото да питат какъв е произходът на парите“, казва той. И по отношение на инвестициите в криптовалута има много законови празноти, което привлича международните банди към Турция, твърди Бингьол.

Турция е в „сивия списък“

Международният институт срещу прането на пари и финансирането на тероризма FAFT също отбелязва, че Турция трябва да се бори по-активно срещу прането на пари. Преди две години институтът включи страната в т.нар. „сив списък“ - изискващ по-внимателно наблюдение. Анкара се надява при следващата проверка през юни 2024 да бъде извадена от списъка, тъй като икономиката и бездруго е в тежко състояние.

С неконвенционалната си политика на ниски лихви турският президент Ердоган вкара страната в дълбока криза. Лирата от години губи стойност, инфлацията расте постоянно – последно достигна 61 процента. Освен това намесата на Ердоган в паричната политика и правосъдието отблъсква чуждестранните инвеститори.

А страната има нужда именно от тях. Новият финансов министър Мехмет Шимшек, назначен след изборите през май, се опитва отново да привлече международните инвеститори – той се опитва да осигури свежи пари и апелира за доверие към Турция. Възстановяването му обаче не зависи само от Шимшек – вътрешният министър Йерликая също трябва да допринесе за това с по-активна борба срещу организираната престъпност.

Автори: Елмаз Топчу | Аликан Улудаг