Ако Навални беше българин…

Смъртта на Навални… Световна новина. Противникът на Путин е мъртъв. Москва го погуби, режимът го умъртви, системата го победи, диктатурата тържествува… Какво ли още не се каза. Но да приемем, че там е така – Путин и антиПутин. Или си с нас, или не си с нас. Опозиция няма, може да предположим и дали изобщо съществува.

А у нас какво е… Какво щеше да се случи с Навални, ако беше българин?

Можем да направим много интересни парарлели.

Допреди няколко години, ако Навални беше българин и роптаеше яростно срещу властта, щеше да стане клиент на Специализираната прокуратура. И като стане обект на Специализираната прокуратура, сигурно с него щеше да се свърже Мартин Божанов – Нотариуса, за да „му предложи услугите си“ в „СС клуб“. А преди това може и Пепи Еврото да бе проявил интерес за „спасяване“. Със сигурност у нас би имал по-голям шанс за живот.

Това щеше да е преди време. А днес!? Днес е различно. Еврото го няма, а Божанов го няма завинаги. Но какво друго можеше да се случи. Срещу Навални имаше опит да бъде отровен. Спасиха го в Германия. Срещу Алексей Петров имаше два опита за атентат, а успешен бе третият. На Навални му е прилошало, а лекарите нямало какво да направят. Това е официалната версия от руското министерство на правосъдието.

И при Божанов, и при Петров – лекарите хептен нямаше какво да направят. При тях говорим за убийство. И за какво говорим днес. За последствията от живота на двамата – кой кого вербувал и плашил в съдебната система или кой е в основата на „сглобката“, а някой да говори за убиеца – защо да не е един и същ, или за убийците. Някой да казва как текат разследванията за смъртта на Божанов и Петров… Мълчина, тягостна. Че даже и пратихме телефона на Петров във ФБР да го отключват, защото явно нашите слубжи не могат. Но това е друга тема - за качеството на нашите служби.

И така на въпроса: „Ако Навални беше българин…“ Щеше ли да бъде повече защитен, или пак щеше да се мълчи за смъртта му, причинена от неизвестен към момента извършител като при Божанов и Петров.

Най-вероятно някъде след 1930 година
Йосиф Висарионович Джугашвили — Сталин. Няма доказателства, че следващите думи са негови, но му се приписват.

А именно: Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. (б.р. - за армията на Сталин е сигурно едно. Боецът има шанс да оцелее само ако върви напред. Назад път няма.)

Колко съвременно звучат тези думи за човека и проблема, нали. А днес сме лето Господне 2024 и българите живем в някаква декорация, пардон демокрация. Така поне ни казват. А човекът… Човекът ли… Ако бе попаднал в затвора, можеше и да стане човек. Иначе всичко друго опира до неизвестен извършител.