Какво празнува България в День Победы?

Всъщност не знам дали го празнува цяла България в качеството си на държава, народ и нация, но определено мнозина го празнуват в лично, колективно и партийно качество.

Да! Без всякакво съмнение това е огромен празник за руснаците. За тях това е ден не само на оцеляване, но и на тържество, на превръщане във велика сила, в един от геополитическите полюси за близо половин век напред. Всеки би празнувал това.

За много европейски страни, засегнати от агресията на Третия райх, също е логичен празник.

Какъв празник обаче е за България?

Това пише Иван Стамболов за U-DIGEST.

Да се опитаме да видим картината в Европа безпристрастно, над пропагандата и партийната историография. В средата на ХХ век се сблъскват два чудовищни, безбожни тоталитарни режима – нацизмът, който издевателства над нормалността в името на расата, и болшевизмът, който безчинства и стъпква човечността в името на класата. Два режима, от които Бог е прогонен; два режима, които са заключили Истината в мрачните си идеологически зандани.

Два режима, които сеят смърт не само сред чуждите, но и след своите. Дори може би повече след своите с масовите си концлагери и параноични преследвания на цели съсловия. Помните ли съсловните гонения в Сталиновия Съветски съюз:

Делото на лекарите (1952–1953) Последната голяма сталинска репресия преди смъртта му. Група предимно еврейски лекари от Кремълската болница са обвинени, че са убили или планират да убият съветски ръководители. Смята се, че е подготовка за нова масова антисемитска кампания. Сталин умира преди процесът да приключи и обвиненията са оттеглени.

Процесът срещу военните (1937) Маршал Тухачевски и седем висши генерали са обвинени в шпионаж и заговор в полза на Германия. Разстреляни след тайно заседание. Следва унищожаването на голяма част от офицерския корпус на Червената армия.

Московските процеси (1936–1938) Три показни процеса срещу «старите болшевики» — Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков и др. Обвинени в троцкизъм, шпионаж, терор. Всички признават вината си под натиск и са разстреляни.

Делото на Промпартията (1930) Процес срещу инженери и технически специалисти, обвинени в саботаж и шпионаж в полза на чужди сили.

Шахтинското дело (1928) Процес срещу миньорски инженери от Донбас — едно от първите показни дела срещу техническата интелигенция.

Ленинградското дело (1949–1952) Репресия срещу ленинградското партийно ръководство след войната.

Колективизацията и разкулачването (1930–1933) Не е съдебен процес, а кампания срещу цяло съсловие — «кулаците» (по-заможните селяни). Милиони депортирани в лагери или разстреляни.

Всички тези репресии са свързани с по-широкия Велик терор (1936–1938), в рамките на който са арестувани около 1.5 милиона души и около 750 000 са разстреляни.

За аналогичните безчинства в Германия се говори много, прекалено много, та нека не губим пространство и време да ги повтаряме.

И тези две зли сили се сблъскаха в апокалиптична колизия. Не, това не беше Армагедон, не беше битка между ангели и демони. В онази касапница нямаше добри и лоши, както впрочем е трудно да се очертаят такива категорично в почти всички войни и до днес. На война всеки си има своята истина, всеки си има своята правда, а най-тъжното е, че когато се сблъскат два християнски народа, носещи проклятието на националната държава, тогава и от двете страни свещени благославят и ръсят със светена вода бойните знамена за смърт на врага в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Знам, че в историята няма „ако беше, щеше“, но това тук не е история, а литература. Да отворим прагматичните си очи и да видима България последователно в двете основни хепотези:

А.) Побеждава Сталин

България е победена страна, което и струва (без репарациите към Гърция и Югославия), само към СССР, следното:

Издръжка на съветските окупационни войски (1944–1947). Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944–1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари.

Отказ от вземания от Германия в полза на СССР. България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г. – около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които съгласно решение на Съюзната контролна комисия в Германия се дължат на Съветския съюз.

„Скрити репарации“ чрез немските активи и смесените дружества. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години.

Обща оценка. Според изследователя Веселин Ангелов, цитиран в медиите, съветската окупация на България е струвала около 133 млрд. лв. Други оценки са в подобен порядък: контролът на СССР, започнал през 1944 г., продължава като военна окупация до 1947 г. и коства на България 140 милиарда тогавашни лева – около половин милиард долара от това време или около 6 милиарда долара в сегашни пари.

България остава от източната страна на „Желязната завеса“, където хората карат трабанти и ги арестуват за политически вицове.

Б.) Побеждава Хитлер

България е страна-победителка. Продължава да се управлява от династията си, вместо от слезлите от горите партизани. Разширява териториите си, както следва:

Беломорска Тракия (Западна Тракия) – от Гърция, през април 1941 г. след разгрома на Гърция от Германия. Включва района между реките Места и Марица, с излаз на Бяло море. Главните градове са Кавала, Ксанти, Гюмюрджина (Комотини), Дедеагач (Александруполи).

Вардарска Македония – по-голямата част от днешна Северна Македония, също от април 1941 г. след разгрома на Югославия. Включва Скопие, Битоля, Охрид, Прилеп, Велес, Щип.

Поморавието (Западните покрайнини плюс) – източни части на Сърбия, включително Пирот и Враня. Това е територия отвъд предвоенната граница, отнета от Югославия.

Южна Добруджа – тя е върната на България още преди влизането ѝ в Тристранния пакт, с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Това е мирно дипломатическо решение, договорено с Румъния под германско-съветско посредничество, и не е резултат от военни действия. Затова и единствено тя остава в българските граници след войната.

България остава от западната страна на „Желязната завеса“, ако такава завеса изобщо съществува при тази хипотеза, запретва ръкави и започва да се справя с последиците от войната като всяка друга нормална европейска страна.

Понеже много пламенни патриоти празнуват День Победы, не намират ли патриотизма си малко странен? Ако за миг изневерим на духа на времето – Какво точно празнува България в День Победы?

U-DIGEST