Горан Благоев: Намирисва на нагласена работа

Журналистът и историк Горан Благоев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Благоев, на какво отдавате противоречията и напрежението, което се създаде в последните няколко дни около Българската православна църква? И по-конкретно решението на Светия синод, свързано с изборите за нов Сливенски митрополит?

Ами за съжаление, отдавам го на определени вътрешни борби пред Висшия клир, имам предвид членовете на Светия синод, в една много критична за Българската православна църква ситуация. Какво имам предвид? Общоизвестно е, че от няколко месеца българският патриарх - Негово светейшество Неофит, е в болница. Това, че говорителят на Синода ни казва, че той се подобрява непрекъснато, по мои източници не отговаря на истината. Пак казвам, не твърдя, че това е 100 процента, но мълвата в църковните среди е, че всъщност не е ясно какво е състоянието на българският патриарх. Както и чухме днес от свещениците от Бургаска духовна околия и Малкотърновска духовна околия, те също зададоха въпроса какво е състоянието на патриарха? Тоест, имаме основание да се съмняваме, че патриарх Неофит не е в добро състояние и имаме основание да предполагаме, че може би тази година ще ни се наложи Българската църква да избира нов патриарх.

Това не означава в никакъв случай, че патриарх Неофит ще си отиде от този свят, по-скоро може би да означава, че той няма да е в състояние да изпълнява своите ангажименти. Но това са догадки. Така или иначе, това, което ние не знаем Светият синод го знае много добре. И според мен, това е боричкане кой да бъде новият Сливенски митрополит. Защото всеки един митрополит на Българската православна църква участва в предварителните избори за български патриарх, тоест, съобразно Устава на Българската православна църква тримата кандидат-патриарси или тримата кандидат-митрополити за патриарх се излъчват на заседание на Светия синод с гласуване на синодалните архиереи.

Едва след това от тримата, вече Църковният събор, Патриаршески избирателен събор избира един от тримата. Много е важно кои ще са тримата митрополити или митрополитите, които ще попаднат в изборната тройка. И затова си мисля, че противоуставното, държа да подчертая, противоуставното касиране на първия тур на изборите в Сливенска епархия е свързано според мен, с тези борби от чие лоби и по-скоро на чия страна от евентуалните кандидати ще бъде новият Сливенски митрополит. Очевидно излъчените от избирателите в Сливенска епархия двама кандидати не са в сметките на кандидат-патриарха, който се спряга с най-голяма вероятност. И затова Светият синод, една част от Синода, не целия Синод, тъй като имаме особено мнение на трима митрополити, които не са приели касирането. Та една част от Светия синод, мисля, че 8 митрополити касират избора, те са мнозинство в случая обаче.

С това си действие Синодът какво точно ни казва? С тази приета от него наредба, как го разчитате вие?

Ще бъда много краен, нека не прозвуча цинично. Синодът казва на редовите духовници в Българската църква и на миряните: “Гледайте си работата. Властта е в наши ръце, в нас е и ножът и хлябът, ние каквото решим това правим". И тук ще си позволя малко да отклоня вашият въпрос и де факто проблемът със Сливенската епархия поставя много остро един друг, много по-важен, много по-генерален въпрос - кой държи отговорност на една религиозна институция, дали тя спазва своите нормативни документи или не ги спазва? Защото по закон религиозните институции са отделени от държавата и държавата няма право да се намесва във вътрешно-религиозния живот, включително да диктува по какъв начин ще се приеме един или друг документ. В случая основополагащият документ за живота на Българската православна църква е нейният Устав. Питам аз кой държи отговорна Българската православна църква, че не си спазва своя Устав и грубо го нарушава. Защото казусът със Сливенския митрополит, надявам се ще имаме време да обясним къде е грубото нарушаване на устава, всъщност е само едно от поредицата нарушения от както Българската православна църква се оглавява от патриарх Неофит.

Българската православна църква е в грубо нарушение на своя Устав и с не свикването си на най-висшия си законодателен орган, какъвто е Църковният събор. Църковен събор се свиква веднъж на 4 години. Патриарх Неофит вече 11-та година е патриарх, Църковен събор не е свикван и де факто Българската църква, мисля че последният Събор, който е свикала е Шестия или Седмия. Ако трябва да се гледа този 4-годишен период трябва да е свикала Деветия, Десетия си събор, разбирате ли за какво грубо уставно нарушение.

И се пита в задачата, очевидно Законът за вероизповеданията, който регулира отношенията между държавата и религиозните институции е несъвършен. Очевидно Законът за вероизповеданията има нужда от поправка, защото кой държи наистина отговорни религиозните институции, че не си спазват нормативните документи, в случая Устава, който Устав между другото, е регистриран в Дирекцията по вероизповеданията, институцията, която отговаря за отношенията между държавата и религиозните общности.

Кой поема отговорността в момента?

Никой, никой, това се опитвам да ви кажа. Никой не може да държи отговорност на религиозните институции, включително и на Българската православна църква. Но тук задаваме и другият логичен въпрос, при положение, че благодарение на Бойко Борисов, църквата започна да получава една крупна субсидия, втората по финансиране религиозна институция, Мюсюлманското вероизповедание, Главно мюфтийство. При положение, че се говори за около 40 млн., които Българската православна църква получава от Държавния бюджет. Дали не трябва държавата по-стриктно да контролира не само как се изразходват тези 40 млн., но и по-стриктно да контролира вътрешния живот на църквата от гледна точка на спазването на нейните, подчертавам, нейните нормативни документи. Тук не става въпрос държавата да се намесва в богослужебния живот, в каноните, в догматиката, което Боже опази. Тя наистина няма право, но дали не следва държавата, след като финансира щедро най-голямото вероизповедание, да има по-силен и по-качествен контрол не само върху средствата, които се изразходват, но и върху начина по който се спазва висшия нормативен акт на църквата, в случая нейния Устав.

Г-н Благоев, на какво може да се основават държавно-религиозните отношения? Какво може да се направи в случая на чисто институционално ниво?

Имате предвид Сливенска епархия и касирането на изборите?

Точно така.

При съществуващият несъвършен закон за вероизповеданията, мисля че нищо не може да се направи. Освен в неформален порядък Комисията по вероизповеданията и човешките права в парламента да покани на разговор българският Синод и свещениците и епархийските избиратели от Сливенска епархия. Защото наистина това, на което ставаме свидетели е много-много драстично нарушаване на Устава. И аз искам да обясня за какво иде реч.

Нека да обясним кои са несъвършенствата в тези нормативни документи, за които говорим. Защото очевидно те противоречат на Устава, както и вие няколко пъти отбелязахте на Българската православна църква? Къде са противоречията?

Взетото решение от Светия синод влиза в противоречие с регламента как се избира митрополит. Защото не може в текуща процедура, а процедурата е първи тур за избор на митрополит епархийските избиратели, в случая в Сливенска епархия избират двама кандидати от предложения списък от Светия синод. Който списък е оповестен поне месец преди избори и се знаят кои са кандидатите-епископи за поста митрополит на Сливен. Изборът е проведен легитимно, отчетен е като легитимен от управляващия Сливенската епархия митрополит Стоян, който е назначен след смъртта на титуляра сливенският митрополит Йоаникий.

И трябваше на следващия ден, след като касираха изборите, всъщност следващата неделя след този избор да има вече синодален избор на един от двамата кандидати, които са излъчени в първия тур. И в хода на тази процедура, защото процедурата не е завършена, забележете, Светият синод не само касира първия тур на изборите, но и променя регламента, без да има основание и без Устава да му го позволява. Променя регламента как ще се проведат изборите. И де факто на 12 март е насрочено заседание на Светия синод, където самият Синод ще си избере и ще се реши кой да бъде Сливенски митрополит, това първо.

А подобни действия, доколкото знам могат да се правят при някаква неотложна ситуация, каквато очевидно тук нямаме, да.

В случая първо няма. Второ, не за първи път, мисля, че в последните избори имахме още веднъж или два пъти случаи на касирани избори, които се касират и се провеждат наново, според уставното изискване, тоест, с два тура. Гласуват епархийските избиратели, след което гласува Светият синод. Имаме прецедент Светият синод да зачеркне тотално волята на епархийските избиратели и да каже: “Каквото ние кажем, когото ние посочим, той ще бъде Сливенският митрополит". Още повече, че касирането се основава на жалби от епархийски избиратели, трима свещеници от Сливенска епархия, които жалби не са разследвани. Не е даден ход да се проведе църковно разследване и Светия синод на някакво доверие взима това решение да касира изборите. Което показва, че очевидно излъчените на първи тур за кандидат-митрополит на Сливенска епархия явно не са угодни на някои в Светия синод. И той решава да потъпка от позиция на неформалната си власт, да потъпка Устава на Българската църква.

Подаден е още един сигнал срещу един от кандидатите. Срещу този, който най-много гласове е спечелил Агатополски епископ Йеротей, който забележете е викарият на Сливенския митрополит, когото епархията много добре познава.

Повече от 20 години служи в Сливенската епархия.

Когото епархията очевидно иска, защото той получава най-много от двамата кандидати гласове. И забележете, чак след първия тур на избора се подава сигнал, в който той е обвинен в някакви имотни злоупотреби. Пита се в задачата, защо този сигнал не е подаден преди това, преди избора, когато стана известно, че той също ще се състезава за поста Сливенски митрополит. Пак казвам, лично на мен ми намирисва на много нагласена работа, на опит едно определено лоби да овладее Светия синод. И само ще ви кажа, спомнете си миналата година от коя партия, кои депутати позираха със синодалните митрополити, за да ни стане ясно за какво овладяване на Българската православна църква иде реч.

Говорите за г-н Пеевски и г-н Цонев от ДПС?

Точно така, и тук искам да задам един въпрос. Светият синод на Българската православна църква и особено някои митрополити от Южна България, които ги спрягат за кандидат-патриарх, може ли да отговори на въпроса той - има ли някакви неофициални отношения с почетния лидер на тази партия? Дали фирми, свързани с тази партия не са свързани с някакъв кръг, обръч? И така намиране и употреба на църковни финанси, свързано със строеж на нови храмове, ремонти на стари храмове? Задавам като въпрос, не твърдя, че това е така, но задавам въпрос на основание на това, което се говори в църковните среди. Ако този човек е чист пред съвестта си, чист пред Бога, както се казва, нека да излезе и да отговори на тези въпроси. Защото демонстрацията на тези двама депутати колко са загрижени за живота на Българската православна църква, извинявайте, но някак си, трудно ми е да го приема за чиста монета. Като имаме предвид, че и двамата са свързани с оформянето на Държавния бюджет.

Г-н Благоев, да завършим нашият разговор, какво очаквате да се случи? Още повече да се заплете тази ситуация, очевидно има доста неща, които не са както трябва. Или напротив, да се изчистят всички тези въпроси, на които все още не знаем отговорите.

Аз се притеснявам, че Светият синод в твърдоглавието си, извинявайте за тази дума, няма да се вслуша в разума, няма да се вслуша в гласа на епархийските избиратели в Сливенска епархия. А най-логичното би било това, което те призовават - на 12 март Светият синод не еднолично да избере кой да бъде Сливенски митрополит от всичките кандидати, а да избере Сливенски митрополит от един от двамата излъчени на редовните избори на първия тур. Опасявам се обаче, че Светия синод ще вземе другото си решение, ще устоява на ината си, както много пъти се е случвало. И ако няма по-активни действия от страна на сливенските епархийски избиратели, ако няма неформално политическо влияние, честно казано, на този етап аз не виждам кой ще се осмели да отиде в Светия синод или да покани на разговор Светия синод, за да каже, че това, което се случва е много грозен прецедент, който само унижава престижа и името на Българската православна църква. Опасявам се, че Светия синод ще наложи своята воля и тук вече големият въпрос е Светият синод дава ли си сметка как този наложен от тях митрополит ще бъде посрещнат в Сливенската епархия.