Илиян Василев: Марс е виновникът за затоплянето

Винаги съм бил скептик относно антропогенния харакетр на климатичните промени, без да отричам затоплянето. За него е достатъчно да си спомня зимите като дете и липсата им сега. Но идеята, че човекът на Земята е по-силен от влиянието на Слънцето и на Космоса ми се е струвало прекалено претенциозно, да не кажа надменно. Преди три дни излезе поредния материал, който доказва, че причините за затоплянето са извън нас, поне преоблаващо - линк към статията в коментари. Според ново проучване, публикувано тази седмица в списание Nature Communications, в един удивителен космически цикъл, който се случва на всеки 2,4 милиона години, гравитационното привличане на Марс променя пътя на Земята около Слънцето, затопля нейния климат и засилва активната циркулация в дълбоките океани.

"Влиянието на Марс върху климата на Земята прилича на ефекта на пеперудата", казва съавторът на изследването Дитмар Мюлер, геофизик от Университета в Сидни, Австралия, пред Джеймс Уудфорд от New Scientist. Той признава, че Червената планета е твърде далеч, за да окаже огромно гравитационно въздействие върху нашия свят. "Но има толкова много обратни връзки, които могат да засилят дори и фините промени".

Като преглеждат 65 милиона години дълбоководни седименти, изследователите анализират историята на поведението на океанските течения на Земята. Те взели проби от близо 300 сондажни ядра, които документирали как са се държали тези течения във времето. Прекъсванията в седиментацията показват наличието на енергични дълбоководни течения, докато непрекъснатата седиментация представлява по-спокойни условия.

Екипът установява, че силата на тези течения е намалявала и намалявала в рамките на 2,4-милионни годишни цикли, известни като "астрономически големи цикли". Сравнявайки тези колебания с астрономически събития, изследователите откриват неочаквана връзка: Всеки цикъл съвпада със записите на гравитационните взаимодействия между Земята и Марс.

"Бяхме изненадани да открием тези 2,4-милионни цикли в нашите дълбоководни седиментни данни", казва в изявление Адриана Дуткевич, водещ автор на изследването и седиментолог в Университета в Сидни. "Има само един начин да ги обясним: Те са свързани с циклите във взаимодействието на Марс и Земята, които обикалят около Слънцето."

Докато двете планети очертават орбиталните си пътища, гравитационните им полета си взаимодействат в процес, наречен резонанс, казва Мюлер в изявлението. Този космически обмен променя кръговата орбита на Земята около Слънцето - и съответно колко близо е планетата до слънчевата енергия. През периодите с по-голямо излагане на слънчева радиация Земята приема по-топъл климат. Установено е, че с този по-топъл климат се увеличава количеството на активните океански течения.