Москва - туптящото сърце на тоталитаризма

Световната разделителна линия сега минава през Москва, пише политическият анализатор Изабел Ласер за френския всекидневник Le Figaro. Около червените стени на Кремъл, руската столица се превърна в пулсиращото сърце на антизападничеството, както и в магнит за всички автократични режими.

Това е един от основните уроци, поне един от най-видимите, от Потьомкинския резултат от "преизбирането" на Владимир Путин. Териториалното завладяване на Украйна и пропагандата на Кремъл спечелиха симпатиите и подкрепата на голяма част от "Глобалния юг" за Владимир Путин, като същевременно отново обединиха западния свят срещу него. Войната, която продължaва две години, засили вече действащите тенденции в преструктурирането на световния ред, с насилственото утвърждаване на новите сили, които предизвикват Запада, както неговия политически модел, така и господството, което упражнява над света от края на Втората световна война. Никога реакциите на преизбирането на Владимир Путин не са били толкова разнородни между двата противопоставящи се блока, въпреки тяхната хетерогенност по руско-украинския въпрос. "Важно е не гласуването, а начинът, по който броим гласовете", казваше Сталин, който продължава да вдъхновява Путин и днес.

През 2014 г. Европа и Съединените щати позволиха анексирането на Крим и признаха преизбирането на Владимир Путин четири години по-късно. Но резултатът от гласуването, както и условията, при които бяха организирани "изборите" миналия уикенд, бяха почти единодушно осъдени на Запад. "Смъртта на Алексей Навални и забраната на всички опоненти на Путин да участват означава, че не можем да поздравим някого за избори, граничещи със смъртта на тези, които се бориха за плурализма в Русия", каза Еманюел Макрон в интервю за Le Parisien. Париж потвърждава, че "за пореден път" не са изпълнени "условията за свободни, плуралистични и демократични избори". Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел осъди избори, основани на "репресии и "сплашване", които не са били "нито свободни, нито честни". Европейският съюз обяви, че няма да признае резултата от "незаконните" избори в контролираните от Русия украински територии. По същия начин реагираха в Обединеното кралство, Норвегия, Италия, балтийските страни и Полша. Чешката република осъди "фарса и пародията", докато Германия разкритикува "изборите без избор", които показват "позорните действия на Владимир Путин срещу собствения му народ"; Белият дом също изрази съжаление за изборите, които не бяха "нито честни, нито свободни".

Автократичните или диктаторски приятели на Владимир Путин бяха, напротив, единодушни в приветстването на неговото "преизбиране". За китайския президент резултатът от победата, 87%, "доказва пълната подкрепа на руснаците" за техния президент и неговата политика. В Иран президентът Ибрахим Раиси "искрено поздрави Владимир Путин за стабилната му победа и преизбирането му", както направиха Северна Корея, Куба, Никарагуа, Венецуела и Боливия. За всички тези страни от "Глобалния юг" руският президент сега застана начело на клана, който оспорва надмощието на Запада. "Нашият по-голям брат триумфира, което вещае добро за света", каза президентът на Венецуела Николас Мадуро. Дори бившият колумнист на вестник Global Times, англоезичният говорител на китайската власт, признава особената роля на Русия на Владимир Путин в борбата срещу Запада. "Лично," пише той, "оценявам твърдата съпротива на Русия срещу американското и западното потисничество и силно подкрепям поддържането на стратегическите отношения между Китай и Русия."

Въпреки че общият резултат от руските избори, изфабрикуван и фалшифициран, беше предизвестен, това е показател за подкрепа на режима в страната и извън нея. "За пред противниците си, правителството се стреми да покаже, че поддържа перфектен контрол над страната. Вътре в Русия то иска да покаже на населението, че властта му се подкрепя (от мнозинство). И на приятелите на Русия, че то е подкрепено от своя народ", анализира специалистът Анна Колин Лебедев в профила си в Туитър. От демократична гледна точка руските избори, с изключването на опозиционерите от политическото състезание и секретността на избирателните списъци и фактът, че част от вота е организиран в окупираните украински зони, се превърнаха във фарс. Но припомняйки солидността на своя контрол над Русия, Владимир Путин несъмнено излиза подсилен от упражнението, както вътре в Русия, така и в "Глобалния юг".

Руският президент успя да преброи своите съюзници и да се убеди, че те са многобройни. Тази постоянна подкрепа ще му позволи да продължи да заобикаля западните санкции, но и да разруши международния ред. Това е лоша новина за демокрацията. И тревожна новина за Украйна. Особено ако "победата" на Кремъл бъде подсилена през следващите месеци от идването на власт в западните демокрации на популистки лидери, благосклонни към Владимир Путин. Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом през ноември, Западът може да добави към унгареца Виктор Орбан и словака Робърт Фицо нов троянски кон за Русия в своите редици. Освен ако пробуждането на Европа не бъде достатъчно силно, за да доведе, чрез осигуряването на военна и политическа победа за Украйна, до отслабване на руския режим.