Църква без душа

В нашата обезлюдена България по инерция действат тринадесет епархии. Техните представители вече няколко месеца не могат да решат кой сред тях е най-достоен да се премени с лъскавите патриаршески одежди.

На пръв поглед онова, дето шава и претендира, че представя Църквата, се справя и без централно управление… Нему отдавна не са присъщи светла мисъл и борбеност, но в лоното все още протичат някакви тайнствени процеси, бълбукат, не дават на тленното тяло да завони – и това е добре. Докато в касата на служителите на култа дрънкат стотинки за скъпи коли и забави c политици и други подлеци, няма за какво да се притесняваме.

БПЦ преживява същата криза, която тресе християнството и държавността в цяла Европа. Превърната в непонятен символ, тя тихичко крее… Случващото се е печално? Да. Незаслужено ли е? Твърдо не!

Времената са тежки. Ала институцията се е провалила не под тежестта на зла орис и други трансцедентни фактори с непреодолима сила… Тук централна роля играе човешкият фактор. Чиновниците с кръст в ръката загърбиха своя обет пред Бога и отговорността за паството. Опасяват се да излязат сред хората, за да не петносат своята изключителност. Не провеждат мисионерско служение. Да не говорим за давания пример за нравственост. А потрепкващите пламъчета на свещичките в храма са твърде слаби – само с тях не ще засегнеш мракобесието, заляло континента…

Надявам се, че тук няма да започнат да преустройват черквите в увеселителни заведения и общежития, както правят на Запад. Но мъчително тъжно е да гледаш как бързо вехнат националният дух и вярата. От общество се превърнахме в безпризорни единаци. И вината не е наша. Пастирите ни натириха на улицата и всуе са техните неискрени песнопения.

Затова не е интересно какво решение ще изпопят поповете на Избирателния събор. Старецът на трона и групировките отзаде му са орнамент, символизиращ нещо отдавно отминало. Дано само не им скимне да се побратимят с католиците!

За какъв Предстоятел бих се молил аз?

В настъпилия тъмен век е нужен просветител и наставник – като Отец Паисий.

Злото трябва да се бие постоянно и навсякъде. Затова е потребен водач и войн… Такъв е бил светият Патриарх Евтимий.

Отказалата се от народа църква губи своята душа… А ние, отритнатите, какво да правим? Остава ни само да се уповаваме на Бога и да постъпваме, както съвестта подскаже.

Вяра. Чест. Родина. Това е нашият дълг.