Мажоритарен вот: люлее се, но не потъва

Времето доказа, че опитите да бъде удавен 100% мажоритарният вот през лятото на 2013 година не успяха. И слава Богу. Засега мажоритарният вот се люлее, но не потъва.

Тогава мажоритарният вот - кошмарът през годините на всички партийци по време на прехода, се оказа опасен и за послушковците, които бяха излезли на улицата, и за мнозина журналисти, и за незапознатите с него.

И за да не бъда голословна, искам да припомня 20-ия ден на протеста, когато един от послушниците - Сребролюб Иванов, пардон Правдолюб, с много злъч и омраза изхвърли плакатите за „100% мажоритарен вот” на Фейсбук групата с идентичното име в шадравана пред Президентството.

Никой тогава не обърна внимание, че плакатите не са анонимни, че групата представлява още през лятото на 2013 година близо 3000 души, че тя е подкрепяна и от медията Факти.бг, която обаче, държейки на обективността, публикуваше и противоположни мнения без цензура.

Тогава агресията на борещия се „уж за правда” Иванов и хулиганската му проява учудиха единствено журналистите от Факти.бг, защото те знаеха добре, че няма гражданско общество без толерантност. Знаеха, че омразата предизвиква омраза, че издигналите плакатите за "100% мажоритарен вот" не са партийни послушковци, от които толкова се вардеше протестът. Времето доказа правотата им, а на бял свят лъснаха някои от истинските провокатори.

Връщайки се назад, не ни учуди, че плакатът „Не съм платен. Мразя ви безплатно” впечатли протестиращи и журналисти. За него никой обаче не си зададе въпроса от коя партийна централа е поръчан. Не бе изненада, че борецът за „правда” Иванов бе възвеличаван със сълзливи истории. Журналисти му запригласяха, че именно „100% мажоритарен вот” и носещите плакати с него са провокаторите на протеста, които искат политически да го спамят.

Пак ще кажа - недалновидно, защото времето ги опроверга. Сега, когато предложението за референдум за мажоритарен вот бе лансирано от президента Росен Плевнелиев, се оказа, че мнозина запяха друга песен. Няма да се учудим, ако и политическият послушко в „синьото пространство” също си е променил мнението, защото и Реформаторите, и ГЕРБ, и други подкрепят този референдум.

Еврика, открихме топлата вода – референдум, за да видим какво мислят хората по една жизнено определяща тема за бъдещето им управление. Само че за фейсбук групата „100% мажоритарен вот” това е ясно отдавна. Защото правените социологически проучвания още преди време сочеха, че 80% от българите искат мажоритарен вот. Партийните лидери обаче ни плашеха колко страшен е той с аргументи от рода, че ще влязат само големите партии, че тогава Светльо Витков щял да ни стане президент, а братя Галеви - депутати, че олигархията щяла да ни управлява и още какво ли не.

Няма да ги опровергавам във всичките им пунктове, защото времето постепенно ги опровергава. Но все пак не мога да се въздържа да не кажа, че отново нищо ново под слънцето – олигархията у нас и сега си управлява и дърпа конците. Със сигурност политиците са разбрали, че хората искат да избират личности, които познават и защитават проблемите им, но явно не им е удобен този модел.

Мажоритарният вот се оказа, че не е толкова страшна тема на деня - по-скоро е наложителна. Важно е, че вече се говори повече за мажоритарен вот в медиите, а на подкрепящите тази избирателна система не се гледа единствено и само като на политически манипулатори.

Избирателният кодекс продължава да бъде темата на деня, както бе за нас от Факти.бг и миналото лято. Упреците към Избирателния кодекс сега са много - от козметични промени до безумни идеи. Ето защо продължава и цикленето по окончателното му приемане, а топката продължава да се тупка, само и само да не катурне партийната дисциплина. Не е сигурно и дали няма да си останем в крайна сметка и с предишния Изборен кодекс.

С близо година на протести хората ясно заявиха, че поносимостта им към безочията, арогантността на партиите и досегашният партиен модел се е изчерпал.

Сега отново се зададе въпросът как да променим точно избирателната си система, че да няма мутрогени в парламента, да не се редят партийните листи, както си им е удобно на партийните централи, а гласът народен да може да отзовава неработещите и компрометирали се депутати.

Мажоритарен вот от мръсна дума се превърна изведнъж в желана. Става ясно, че депутатите в 42-рото Народно събрание отново ще бойкотират призива на държавния глава за референдум, затова започна и подписка на Инициативен комитет, която е подкрепяна от политици и НПО-та, както и от Фейсбук групата за "100% мажоритарен вот". Уловката обаче е, че дори и да бъдат събрани подписите и референдумът да се състои, не е конкретизирано какъв частичен мажоритарен вот ще се поиска. В случая възниква логичният въпрос: Плевнелие не играе ли отново опасната игра на предшественика си Георги Първанов, който вкара 31 избираеми депутати, без да се променят избирателните окръзи, и по този начин торпилира надеждите на хората да излъчат личности.

Дали и този път не се цели отклоняването от 100% мажоритарен вот и повтарянето отново на перверзията на мажоритарен вот от 2009 година?! Все пак и след референдум крайният избор ще е на народните представители. На нас ни остава надеждата, че някой ден в тази страна ще живеем не в хаос, а по правила.

Ще си позволим не за първи път да ползваме разясненията на журналиста Валери Найденов, който е един от най-убедените привърженици на „100% мажоритарен вот”,  за тези които все пак още се колебаят:

1. Основното предимство при мажоритарната система е, че народът има народни представители. При пропорционалната няма - това са представители на партиите, спуснати със списък. Политолозите ще ви излъжат, че при мажоритарните избори се “губят гласове”. Кой ги губи? Партиите не са суверен, та да им се губи нещо! При пропорционалните избори избирателите губят 100% от гласовете си, тъй като това не са техни представители. При мажоритарните всеки район си избира представител и нищо не се губи.

2. При мажоритарната система партиите се обновяват, изчистват се от гнилите ябълки и затова оцеляват дълго. Ако началството води лоша политика, избирателите го махат. Докато при пропорционалната това е невъзможно. Там началството е стъпило на гърбовете на всички останали, и то в по две листи. Партията умира, той е пак в парламента.

3. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Сложат ли го начело на листата, и магарето става депутат. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение.

4. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Сега се купуват по 1 - 3%, главно в ромските махали. В един едномандатен район с 20 000 избиратели всичко става пред очите на хората. Ако те видят, че купуваш роми, всички ще се обърнат срещу теб.

5. За да привлечеш 51% от избирателите, трябва да се опиташ да се харесаш на 100%. Затова тази система действа центростремително, тя сплотява и хората, и нацията. При пропорционалните се бориш за 5-10%. Или 20%, все тая. Значи длъжен си да си измисляш врагове, да насъскваш срещу другите, да вдигаш скандали. Затова партийно-листовата система действа центробежно, народът е разединен и скаран. Затова и умира нацията. Истинският патриот е за мажоритарни избори.

6. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете целия парламент, както стана при царя и при Бойко Борисов. Там всеки район избира своя човек, ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ едва ли щеше да има 10-20 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното - тъкмо при пропорционалните избори “лидерите” и “спасителите” вкарват по 100 напълно непознати депутата с автобуса. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, а точно преди това губи мажоритарни избори за президент.

7. Кресливите, крайните, особняците, нямат шанс да съберат 51%. Но те лесно събират 5-10%, защото винаги има едно озлобено малцинство. Затова мажоритарният депутат е умерен, възпитан, интелигентен.

8. Ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела.

9. Най-демократичните нации и господарите на света имат мажоритарни системи - САЩ, Великобритания, Франция, Индия. Това не е случайно. Пропорционалните система дават възможност за колонизация на нациите, тъй като те отчуждават елита от народа.

10. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно.
И накрая, всички смесени и компромисни варианти водят до лоши резултати, защото създават ефекта на тълпата, те заразяват мажоритарния избор с ефекта на “мексиканската вълна”.