Какво да се прави

Какво да се прави след поредните безсмислени избори, как да се сформира стабилно мнозинство в парламента, може ли да се отвори дебат за промени в политическата ни система и кой да го инициира?

Все въпроси, които и коментатори, и политици не спират да задават последните дни. И се предлагат какви ли не неработещи и трудно осъществими варианти – от гръцка избирателна система с бонус за победителя до панацеята според ИТН – президентска република. А лекарството от което бягат всички родни партии съществува от незапомнени времена и беше поискано от над 2,5 милиона българи на референдума от 2016 г.

Това лекарство се нарича мажоритарен вот в два тура и е основополагащ камък както за неизбежни промени в политическата система, така и символ и знак за стабилност. Това ни го каза през далечната 1991 г един от световните политолози - Морис Дюверже: „Докато използвате пропорционалната избирателна система, у вас винаги ще има риск от политическа нестабилност…“ Мажоритарен вот се използва в страните дали най-голям световен принос в парламентаризма, демокрацията и върховенството на закона – САЩ, Англия, Франция и не си спомням в някоя от тях да е имало проблеми със сформиране на парламентарни мнозинства.

Последиците от въвеждане на мажоритарен вот в два тура са стабилни мнозинства в парламента с ясни програми и персонални отговорности пред избирателите, предвидимост и плавна смяна на властта. Обратното на „сглобки, некоалиции, неспазени предизборни обещания, излъгани избиратели“ – все последици от пропорционалната избирателна система. За тази избирателна система и последиците от нея в България през последните години, енциклопедия Британика дава удивително точно определение: „Тъй като водят до политическа фрагментация, PR системите (партийно листовите системи) налагат коалиционни правителства, които често са тромави – все повече от началото на 21-ви век, тъй като броят на партиите се е увеличил в почти всички PR системи.

При коалиционните правителства отговорността също страда, тъй като нито една партия не носи ясна отговорност за работата на правителството…Платформите, с които партиите участват в изборите, не съответстват на действията им след като са на власт, тъй като коалиционните преговори изискват компромис. И тъй като партиите вземат решения за управленски коалиции след изборите, степента в която правителството отразява народната воля, е по-слаба, отколкото когато на власт е една партия.

Партиите, които успяват да влязат в правителството, могат да бъдат доста произволни, а могат и да произлизат от различни точки на идеологическия спектър. В резултат на това може да има малка пряка връзка между предпочитанията, изразени от избирателите и политиките, провеждани от правителството, към което се е присъединила тяхната партия.“ По-ясна картинка за нашата действителност днес едва ли би могло да се даде.

И за да не ходим по няколко пъти на година на нови избори, от които е все по-ясно, че нищо освен все по-фрагментирани парламенти ще получаваме и за да имаме стабилно правителство и парламент, които ще носят отговорност пред нас и ще изпълняват програма, поради която са избрани от мнозинството гласоподаватели, трябва спешно да се поправи Избирателния кодекс, както и да се нанесат съответните поправки в районирането на страната по едномандатни избирателни райони.

Искам да припомня на депутатите, че при последните поправки в Изборния кодекс, направени в 46-тия парламент, същите депутати записаха накрая, че предстоящите през ноември 2021 г. избори ще са последните избори по пропорционална система. И следващият вот ще е мажоритарен. А току що избрахме 50-ия парламент, като ако не се промени пропорционалната избирателна система в мажоритарна, изгледите за избори на 51-ви…55-ти,…60-ти и т.н. парламенти през няколко месеца ще е съвсем осезателна.

През 50-те години на миналия век Франция е пред прага на гражданска война, доведена до подобна ситуация - следствие на многогодишни парламентарни избори по пропорционална избирателна система и неуспешни опити за съставяне на правителство. Изход от положението предлага един велик френски национален герой – генерал Шарл де Гол и то е мажоритарна избирателна система в два тура, която и досега се практикува във Франция и която е гарант и символ на стабилност. А у нас в момента има доста генерали с възможности да предложат и осъществят такава промяна, но дали някой от тях е Държавник, надскочил партийното си мислене предстои да видим.

Текстът е публикуван във Фейсбук