Набира ли скорост машината за убийства на Путин?

Свидетели ли сме на нов и по-опасен етап от непряката война между Русия и Запада? Новината, че агентите на Москва може би са планирали убийствата на европейски оръжейни индустриалци, предполага, че те ескалират своите тайни операции в чужбина, което изисква бърз и сериозен отговор. Това пише британският историк и специалист по международна сигурност Марк Галеоти за списание The Spectator.

Източници от германското и американското разузнаване твърдят, че руските разузнавателни служби са планирали да убият Армин Папергер, главният изпълнителен директор на германската оръжейна фирма Rheinmetall, като първият от редица целенасочени удари срещу високопоставени фигури в европейския отбранително-промишлен комплекс. Разбира се, винаги трябва да бъдем внимателни, когато слушате такива доклади, които все още са внимателно планирани изтичания в редовни новинарски издания, а не официални изявления. Въпреки това, докато важи обичайното предупреждение - че изключителните твърдения изискват извънредни доказателства - би било глупаво и опасно да ги отхвърлим на този етап.

През изминалата година се наблюдаваше ескалация на ръководените от Русия атаки в Европа. Явно обаче бяха направени опити да се запазят определени правила за ангажиране. Повечето от целите бяха цели, които можеха да бъдат атакувани без пряка заплаха за живота, като например притежавани от Украйна складове, опожарени от хора, за които се твърди, че са наети от руското разузнаване, или дерайлирането на шведски товарен влак на път за Москва. Атаките срещу хора, смъртоносни или други, са насочени срещу онези, които според собствената преценка на Путин не са "врагове", а "предатели", които според него не могат да бъдат нито игнорирани, нито да им бъде простено. Например, убийството на Максим Кузминов, пилотът на хеликоптер, който избяга в Украйна и впоследствие беше застрелян в Испания, изглежда като убийство, поръчано от организираната престъпност. Наистина, бруталността на тактиката на Путин в Украйна отразява неговото извратено убеждение, че страната по някакъв начин е предала Русия.

Папергер открито подкрепи изпращането на оръжия в Украйна и явно се опита да накара Берлин да се включи повече в конфликта, но той не е руснак и няма специална връзка със страната. С други думи, той не изглежда "предател" дори според разширителната дефиниция на термина на Путин. Изводът - и това е всичко, което има на този етап - е, че Кремъл или установява нови и много по-смъртоносно свободни правила за ангажиране на своите разузнавателни агенции, или най-малкото си затваря очите за инициативи, идващи от самите агенции. Във всеки случай това е значителна промяна в политиката и е дълбоко обезпокоителна.

Означава ли това, че високопоставени защитници на Украйна вече ще се считат за легитимни цели? Дори съветският режим, в пика на своята параноя, не обяви отворен сезон за всички свои критици или за онези, които работеха в критични отрасли. Има, разбира се, много неща, които все още не знаем. Да се ​​надяваме, че разузнавателните служби ще продължат доскорошната си тенденция да разкриват много повече от това, което знаят, вместо просто да предполагат, че ще приемем целенасочените им изтичания като евангелие. Въпреки че винаги трябва да се търси деликатен баланс между сигурността на източниците и методите и правото на обществото да знае, оповестяването на информация наистина помага да се подготви западното население за това, което може да предстои. Може също така да изиграе известна роля в по-широка стратегия за възпиране, ако Кремъл осъзнае колко добре са известни плановете и действията му. Но също така трябва бързо и сериозно да помислим как най-добре да реагираме.

Ако това всъщност е инициатива на служители на руското разузнаване, действащи без директни заповеди отгоре (макар и с тяхното мълчаливо одобрение), тогава може да е уместно да се атакуват директно тези лица. Убийството вероятно е неуместно както по практически, така и по правни причини, но със сигурност е необходимо нещо по-сериозно от допълнителни санкции.

Може ли Западът да хакне техните телефони и компютри, да оповести имената им и да ги опозори? Отговорът изисква правилната комбинация от гняв и въображение. Но какво ще стане, ако, както е по-вероятно, това е действителна руска политика? Как най-добре може да се предотврати? Както при тероризма, трябва ли да разчитаме предимно на сигурността - на разузнаването, за да разкрие заговорите, на анализа, за ​​да ги предвиди, и на защита, за да ги осуети?

Промяната на изчислението на риска на Путин е възможна, но отново вероятно ще изисква повече въображение и злоба, отколкото обикновено въплъщава нашата дипломация. Разбира се, трябва да оставим настрана нашия предишен прочит на "стратегическа неяснота" - по същество предупреждаваме за последствията, без да ги обясняваме, и се надяваме, че Путин ще ни вземе на сериозно. Вместо това трябва да разработим конкретни ответни ходове - като облекчаване на съществуващите ограничения върху използването на западни оръжия от Украйна или кибератаки срещу руска инфраструктура - ​​и ясно да ги сигнализираме на Москва. И трябва да действаме бързо: ако безразборните убийства се превърнат в норма, възпирането им става много по-трудно.