Прекланям се пред творците на българското слово

Ахмет Емин Атасой е поет, писател, журналист и публицист, но в съзнанието на редовия читател е известен преди всичко като човека, пръв превел стиховете на българския гений Ботев на турски. Атасой, който създава своята лирика и на двата езика, от десетилетия с възрожденски ентусиазъм представя постиженията на нашата поезия пред литературната публика в южната ни съседка.

„По стечение на обстоятелствата бях заставен да напусна България и от 25 години живея в друга страна, но това не ми попречи да си остана духовно свързан с моята земя, с моите хора“, сподели за Факти.бг турският интелектуалец от български произход по време на Световната писателска среща миналата година в София. Тогава той загатна за труда на живота си, който днес вече е факт – мащабна двуезична „Антология на българската поезия“, която скоро ще бъде представена официално у нас, а премиерата ще съвпадне със 70-годишния юбилей на съставителя.

Aхмет Атасой е роден на 16 май 1944 г. в село Крепча, Търговищка област. Завършил е турска и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След 1989 г. Се установява в турския град Бурса. Член е на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. Някои от творбите му са преведени на английски, азербайджански, български, македонски и румънски език. Носител е на Голямата балканска награда за поезия (Румъния) и наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира” (България).

Г-н Атасой, колко време работихте над “Антология на българската поезия”? В какъв обем от страници излиза тя?

Точното заглавие на изданието е „Антология на българската поезия от 60-те години на XIX век до днес“ и се състои от два еднакви тома (единият на български, а другият на турски език) от по 664 страници. Двата тома са абсолютно идентични по обем и оформление.

Длъжен съм първо да заявя, че тази книга е книгата на моя живот - не в преносен, а в най-точния смисъл на думата. Защото аз я приемам като реализация на една моя съкровена мечта още от студентските ми години (1964-1968 г.), когато ми се наложи да преведа за първи път стихотворенията на Веселин Ханчев по искане на тогавашния в. „Йени ъшък“ („Нова светлина“), излизащ на турски език. Тези първи преводи (както и последващите ги) бяха посрещнати много топло от читателите. Това ме насърчи да се хвана още по-сериозно с тази дейност, докато един ден си поставих ясната цел: да подготвя една цялостна антология на българската поезия по мой вкус.

Тази цел привидно беше съблазнителна, но за да разбера колко тежка и отговорна е била тя, трябваше да посветя повече от 40 години от своя живот. Това го казвам не за да се оплача, а напротив - за да подчертая великата истина, че когато човек съзнателно и упорито се хване за нещо, няма начин да не успее. А в моя случай (ако това наистина е успех) имаше още един решителен фактор, който беше по-мотивиращ от всички други, а именно моята неизчерпаема любов към творците на българското художествено слово, на които съм бил длъжник през целия си смислен живот.

Разкажете за някой от любопитните моменти от времето на подготовката на томовете.

След като емигрирах в Турция, успоредно с публикацията на своите стихотворения в различни литературни списания отделях специално внимание за превеждането и редовното представяне на българските поети пред турските читатели. Трябва да призная, че интересът беше голям и това ме окуражаваше още повече в моето начинание. Така по-голямата част (може би около 100) от поетите, включени в антологията, бяха представени в най-реномираните литературни издания на страната.

Когато реших да съставям антологията, мислех да я направя досущ като моята „Антология на руската поезия“ (двуезична антология – на руски и турски), която бях приготвил по-рано, но българската се оказа далеч по-обемиста (около 700 стихотворения) и това наложи тя да се публикува в два различни тома.

Пробните бройки на книгата най-напред ги видяха Николай Петев - бившият председател на СБП, Мюмюн Тахир - председател на Академията за европейска култура „Орфеева лира“, Воймир Асенов и Иван Есенски (който сега е редактор на българския вариант) в град Ардино, където бяхме на едно литературно четене през 2007 г. Те още тогава се изказаха много ласкаво за антологията, като обещаха, че в най-скоро време тя ще бъде отпечатана от СБП. Но така или иначе това не се осъществи до тази година.

Трябва да кажа, че появата на антологията на бял свят предизвика у мене две противоречиви чувства: от една страна се зарадвах, разбира се, но от друга страна изпитах голяма болка от това, че моите скъпи побратими по перо Воймир Асенов, Наджи Ферхадов и Филип Хорозов не можаха да дочакат нейното излизане, а я чакаха с такова голямо нетърпение...

Заглавието разкрива какъв период обхваща изданието, но колко автори сте включили в него и кои според вас са най-забележителните сред тях, които на всяка цена бихте искали да споменете?

Антологията проследява 150-годишния път на българския поетически гений – от Христо Ботев до Камелия Кондова, плюс 10 „нови надежди“, чийто най-млад представител Екатерина Карабашева е на около 25 години. Имена няма да цитирам, но мога да твърдя, че всички забележителни български поети са включени в антологията. В този си вид тя представлява една сбита панорама на цялата нова и съвременна българска поезия с всички мирогледни насоки, художествени търсения, жанрови и стилови разнообразия и пр.

Споделете за някои от най-интересните си лични срещи с български поети, оставили следа у вас?

През студентските си години и особено в периода 1966-1968 г. имах възможността да се запозная с  някои видни български поети като Веселен Ханчев, Блага Димитрова, Георги Джагаров, Христо Фотев, Ваня Петкова и др., но по-близки и активни връзки съм имал с Благой Димитров, Асен Севарски, Усин Керим, Христо Банковски и др. Могат да се разкажат много интересни случки, обаче знам, че в рамките на едно интервю това би било трудно. Но се изкушавам да ви разкажа само една случка, която остана паметна за мене.

През лятото на 1981 г. подготвях за печат първата си стихосбирка на български, чийто редактор щеше да бъде Благой Димитров. Благой и Наджи Ферхадов ме чакаха в кафенето на писателите на ул. „Ангел Кънчев“ 5. Срещнахме се, пихме по едно кафе и с автобус тръгнахме за кв. „Люлюн“, където живееше Наджи.

В автобуса така сме се унесли в разговора, че някой негодяй ми задигнал куфарчето, където се намираше ръкописът на стихосбирката (върху която трябваше да работим него ден), една чиста риза и някои други дреболии. При слизането, като разбрахме за станалото, и тримата останахме гръмнати, но нямаше какво да се прави. За утешение Наджи ми подари една своя много хубава и неносена риза, което стана повод да му посветя стихотворение.

По какъв критерий са подбрани имената в антологията?

В предговора на книгата по този въпрос съм казал следното: „При изготвянето на aнтологията се придържах към следните всеизвестни критерии:

Класиците на българската поезия: Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и др.

Автори с голям талант и ценни приноси в областта на поезията: Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев, Иван Динков, Стефан Цанев, Христо Фотев, Станка Пенчева и др.

Поети, представящи най-достойно българската поезия в чужбина през последните години: Константин Павлов, Николай Кънчев, Кирил Кадийски, Калин Донков, Георги Белев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова и др.

Поети от различен етнически произход, с реални заслуги към българското поетическо слово: Валери Петров, Давид Овадия, Аргирис Митропулос, Усин Керим, Cали Ибрахим и др.

Не можех да се отнеса с пренебрежение към онези големи автори, лансирани като придворни певци на тоталитарната система, с чиито имена все още се спекулира: Павел Матев, Георги Джагаров, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и др.

Не можеше да се представи пълната панорама на българска поезия, ако не бяха включени и поетите- български турци, посветили целия си съзнателен живот на нея: Асен Севарски, Наджи Ферхадов, Турхан Расиев, Ахмет Емин Атасой, Саффет Ерен, Филип Хорозов и др. Още повече, че тази антология е предназначена за читателите от Турция и тази тяхна среща с техните сънародници би била както изненадваща, така и много впечатляваща.

Вие самият ли сте преводач на целия поетичен материал, или сте си сътрудничили с други колеги?

Всичко е мое. Още в началото ви казах, че тази антология беше моя стара мечта. Тя доста години занимаваше моето въображение. Ето, че накрая всичко се сбъдна. И аз изпитвам голямо удовлетворение от това. Горд съм, че съм направил нещо, колкото и скромно да е то, за моята родина, за моя народ и за моята култура.

Какъв е смисълът на подобно издание извън литературата, за отношенията между нашите два народа, особено около емблематична дата като 3 март?

Случайното съвпадение на издаването на „Антология на българската поезия“ в превод на турски в навечерието на 3 март аз го приемам като знамение за нещо много хубаво не само в литературен, но и в общокултурен, исторически и политически аспект. В един свят, в който всички хора се мъчат да осъществят своите вековни мечти за равенство, братство и демокрация, естествено е, че такива страни като България и Турция трябва със съвсем други очи да да погледнат към своето минало, към отношенията си със своите съседи и най-вече към бъдещето си, защото сегашната генерация е по-интелектуална, по-реалистична и по-хуманистична. Тя е генерация на научно-техническия прогрес и се формира в условията на глобализация.

Зареден с толкова жив оптимизъм, аз не се съмнявам, че „Антология на българската поезия“ ще бъде част от онези яки камъни, поставени в основата на широкия път, който ще свърже духовния мир на българския и турския народ. Искам да повторя още веднъж казаното в заключителната част на книгата: „Много ми се иска тази антология да бъде приета като „по-различна“ от досегашните себеподобни, тъй като носи някои специфични черти, на които се спрях по-горе. Тя е ярък израз на синовния ми дълг към моята родина и към благородната българска култура, от която съм черпил с пълни шепи през целия си живот".

Ще се чувствувам особено щастлив, ако тя успее да открехне един нов поетичен прозорец в Турция. Защото знам, че чудотворната светлина, излъчвана от прозореца на поезията, прави човешкия дух винаги по-жизнен и по-благороден.

Ахмет Атасой

поет, писател и журналист