Как диктаторите се опитват да се скрият зад заклинания

Коментар на Евгений Дайнов:

Всяко поколение рано или късно изпада в изкушението да мисли, че диктатурата с нейната афиширана дисциплина е по-ефективна подредба на обществените отношения от демокрацията с нейния всекидневно видим хаос. Затова на всяко поколение е необходимо да се напомнят следните три аксиоми.

Опитът за модернизация чрез диктатура винаги постига обратното

Аксиома първа: В крайна сметка всички опити обществата да бъдат модернизирани с диктаторски методи не само се провалят, но дават точно обратния резултат: произвеждат по-голяма степен на примитивност, отколкото са заварили. Хлътването на Русия обратно в Средновековието е един пример. Друг са арабските страни, в които диктаторските модернизации от втората половина на 20-ти век доведоха до ислямски фундаментализъм и затвориха милиони жени в ада на бурките и ограниченията.

Никоя диктатура не е в състояние да проведе скок от Третия свят до Първия. Защото диктатурата допълнително засилва основната характеристика на традиционното общество - подчинението, и не допуска появата на онова, което прави Първия свят първи - свободата на индивида.

Икономиката изисква свобода

Аксиома втора: В крайна сметка се провалят всички опити с диктаторски методи да бъде поддържан стабилен и дългосрочен ръст на икономиката. Причината е същата: икономиката, за да се развива, изисква свобода - точно онова нещо, което диктатурата не дава.

В първите си години (може и десетилетия) диктатурата постига внушителен стопански ръст, тъй като мобилизира със сила дотогава неизползвани ресурси и икономически фактори. Когато тези ресурси се изчерпат, следва дълга стагнация и внезапен крах.

Когато диктаторите се опитват да омагьосат действителността с думи

Аксиома трета: Разбираме, че стагнацията наближава точката на крах тогава, когато съответната диктатура престане да се хвали с икономическите си постижения и започне да: а) лъже и украсява статистиките с пропаганда за величието на съответния диктатор, б) замени псевдо-научния светоглед с шамански такъв, като подмени доверието в науката и разума с паническа вяра в магията и заклинанията.

В момента виждаме работата на тези аксиоми в случая с Китай.

От около 2019 година в Китай действа Аксиома втора. Китайската икономика е в стагнация, с тежки кризи в основни отрасли, например в сторителния. През цялото това време китайският режим демонстрираше пълно неразбиране както за причините за застоя, така и за възможното лечение. Хората на Си Дзинпин решиха, че става дума за временни затруднения и помпаха вече тежко задлъжнялата икономика с още кредити. В началото на тази година икономиката леко се раздвижи, за да спре отново във второто тримесечие. Междувременно, общият китайски дълг е близо 300 процента от БВП - едно невъзможно за поддържане ниво.

Отговорът на режима на Си днес? Започналият на 15 юли "Трети Пленум на Двадесетия Централен Комитет на Китайската комунистическа партия". Виждаме действието на Аксиома трета: намекът за магьосничество - т.е. отблъскване на неприятната действителност с думи - личи още в това помпозно заглавие.

Паническото скриване в заклинания, докато всичко се разпада

По-нататък е по-зле. В дните преди Третия Пленум цялата пропагандна машина на китайския режим тръбеше за небивали стопански успехи на фона на застоя, който водещите икономисти отчитат. Държавната информационна агенция Синхуа излезе със заглавия като "Китайската икономика набира скорост с помощта на целенасочени политики". Рових цяло денонощие, но точно политики не видях. Видях основно шаманстване. Магически заклинания и славословене на великия лидер, който щял да оправи работата с неговата вълшебна сила.

В неповторим диктаторски стил, Синхуа например пише, че "'факторите, влияещи върху икономическия ръст станаха по-сложни, отколкото бяха, и следователно справянето с тези трудни проблеми изисква трезва преценка и ясен ум". Този стил - "Дайте да дадем, другари!" - го помним от собствената си история. Помним и паническото скриване в заклинания, когато всичко започна да се разпада.

Днес китайците правят същото. Навръх Третия Пленум, събран за да се справи с икономическите кризи, пропагандата не дава систематизирани статистики или откровено заблуждава с числата, които дава. После струпва върху манипулациите статии със заглавия като: "Как трудовете на Си са ключ към декодирането на съвременен Китай и неговата световна визия" и "Вдъхновяване на реформите в Китай с жизнерадостни метафори".

Планини, тигри, каруци...

Още в заглавията на двете статии е закодирана паническата вяра, че наближаващата буря може да бъде спряна със словесни заклинания - или с магия. В първата статия четем за проведено обсъждане на трудовете на Си в столицата на Таджикистан Душанбе. Статията цитира думите на тайландски професор: "Всеки път, когато чета труда на Си Дзинпин "Управлението на Китай", аз търся и намирам мъдрост, споделена от един истински мъдрец с огромни знания, усещам обичта на китайския лидер към своето семейство и страната си чрез неговите прости, народни думи."

Е, как такъв величав лидер да не се справи с каквито и да е стопански кризи?

В следващата статия виждаме как се справя - с могъщи метафори. Например: "Длъжни сме да изкачим планината, макар да знаем, че там има тигри". Или: "Да свирим на пианото с всичките си 10 пръста", "Всяка птица има нужда от две крила, както всяка каруца - от две колела" и т.н. Изоставяйки птиците и каруците, Си ползва и вдъхновяващо индустриални метафори, като например: "Ако технологиите са двигателят на китайската икономика, то иновациите са стартерът".

Рухването на Китай би застрашило целия свят

Заклинателската паника идва не само от задъхването на икономиката. Китайското общество се свлича обратно към Третия свят. Тия дни световните медии бяха заляти с репортажи от Пекин, в които виждаме огромни тълпи безработни мъже, които се събират всяка сутрин в 5 часа, за да им даде някой някаква работа за деня.

Да видим завръщането на варварството - това предстои. Ако световната общност не убеди Китай да приеме спешна експертна помощ отвън, задаващият се крах може да запокити милиард и половина китайци в най-диво варварство. Това би било, както знаем от рухването на Русия в дебрите на своето диво минало, крайно опасно за съседите на Китай. Но ако започналото падение на китайската икономика не бъде овладяно и тя внезапно рухне, както се случи в Източна Европа през 1989 година, парчетата ще хвърчат и по нашите глави.