ПП-ДБ – борбата за 100 000 гласа или как няма да има сърдити „приятелчета“

ДПС се разцепва, разделя, разпада и т.н. Това е плод на войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски. БСП изключи лидера на партията Корнелия Нинова. ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН гледат целия този сеир отстрани. Лодката на ПП-ДБ аха да се разклати, но Изпълнителният съвет на "Да, България" взе решение партията да остане в коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това обяви депутатът Божидар Божанов. Той заяви още, че от коалицията си поставят за цел да си върнат до 100 хиляди избиратели от общо 300 000 загубени на предходните избори.

"Моята позиция е да постъпим отговорно. Моето мнение е едно, но нашата партия обсъжда въпроса много задълбочено, взимайки предвид всички ползи и рискове, ние ще постъпим отговорно“, заяви още Божанов.

От "Демократи за силна България" (ДСБ) също съобщиха, че решението им е да останат в коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".

Депутатският кокал не е за изпускане
Това е повече от ясно. Но драмите в ПП-ДБ са няколко. На първо място е реденето на листите. Коя формация ще има повече ИЗБИРАЕМИ места. „Да, България“ искат вътрешни избори, ПП не искат и да чуят за подобно нещо. А причината е много проста. "Продължаваме промяната" участва за първи път на парламентарни избори на 14 ноември 2021. А като коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" се яви за първи път заедно на парламентарни избори на 2 април 2023 г.

Какво показва вотът:
„Демократична България“ на изборите на 4 април 2021 година има 302 280 гласа
„Демократична България“ на изборите на 11 юли 2021 година има 345 331 гласа
„Демократична България“ на изборите на 14 ноември 2021 година има 166 968 гласа
„Продължаваме промяната“ на изборите на 14 ноември 2021 година има 673 170
(двете общо имат 840 138 гласа)
„Демократична България“ на изборите на 2 октомври 2022 година имат 186 528 гласа
„Продължаваме промяната“ на изборите на 2 октомври 2022 година има 506 099 гласа
(двете общо имат 692 627 гласа)
ПП-ДБ (вече като коалиция) на изборите на 2 април 2023 година имат 621 069 гласа
ПП-ДБ на изборите на 9 юни 2024 година имат 307 848 гласа

Сега вече – като коалиция, ПП държат листите да се редят в пропорция резултатът от изборите на 2 октомври. Тогава ПП имат 506 099 гласа, а ДБ – 186 528 гласа. Грубо сметката показва малко под 2/3 в полза на ПП. И тук вече идва редът на избираемите места в листите и кой ще е на такова място. ПП държат да имат повече, на ДБ не им харесва, но чупят пръсти и кършат ръце, за да са в парламента. Друг е въпросът дали ПП днес могат да вземат 500 000 гласа сами, но сделката с ДБ е такава. Ето защо ДБ искат вътрешни избори да решат кой как да участва в изборите, но не им се получава.

И така стигаме до голямата цел коалицията ПП-ДБ да си върне 100 000 гласа. Защо, защото така най-вероятно няма да се наложи да изпадат от листите „приятелчета“, за които е изключително важно да са депутати. А от това следва, че няма да има сърдити в двете формации.

Какво са 100 000 гласа
На последните избори на 9 юни 2024 година избирателната активност бе 34,41%, което означава, че са гласували 2 268 849 човека (от 6 593275 по списък). За избирането на един народен представител в българския парламент на тези избори бяха достатъчни 7835 гласа.
Разпределението на депутатските места в 50-ия парламент е следното:
- ГЕРБ – СДС – 68 места
- Движение за права и свободи – 47 места
- „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ – 39 места
- „Възраждане“ – 38 места
- „БСП за България“ – 19 места
- „Има такъв народ“ – 16 места
- „Величие“ – 13 места

Сега на вота на 27 октомври се очаква избирателната активност да падне още – разбирай под 2,2 млн. човека. Това означава, че да се влезе в парламента ще са нужни около 7500 гласа на депутат. Според Божидар Божанов амбициозната цел пред коалицията е да си върнат 100 000 гласа от онези 300 000 загубени. 100 000 гласа означават около 13 депутата. Сега ПП-ДБ имат 39 народни представители ако си върнат 100 000 гласа, ще имат още 13 депутата. Явно толкова им трябват, за да няма сърдити „приятелчета“ и всички в коалицията да са щастливи. С малко над 50 депутата ли ще искат да управляват…

За коалицията
Между партиите в коалицията дали има нормален политически дебат... Тяхната поляризация създаде разделителни линии и невъзможност за сътрудничество по ключови за избирателите им теми. Като това не важи само за тази коалиция. Поради това не е учудващо, че държавата ни продължава да изостава от стратегическите цели и приоритети за своето европейско развитие. Влизането на България в еврозоната, както и присъединяването към Шенгенското пространство бяха отложени за неопределено време. Основната част от средствата от Плана за възстановяване и устойчивост все още не са усвоени. В известна степен, страната се позиционира и като ненадежден партньор на демократичните държави в тяхната подкрепа за Украйна срещу руското нахлуване от 2022 г.

Какво показва историята
През 2017 г. новосъздадената „Да, България“ и ДСБ се явяват поотделно на изборите и нито една от двете формации не успява да влезе в парламента. През април 2021 г. обаче те вече се обединиха и заедно успяват да привлекат гласовете на традиционната демократична общност в страната и да получат 27 мандата (302 хиляди гласа или 9,45%). През юли 2021 г. коалицията получава 34 мандата и още по-голяма подкрепа - 345 хиляди гласа (12,64%), въпреки популисткия възход на ИТН.
През ноември 2021 г. в кампанията се включва и „Продължаваме Промяната“, като някои от нейните лидери са били съоснователи на ДБ. Така не е учудващо, че електоратът на двете формации в голяма степен се припокрива. В резултат ДБ получава само 167 хиляди гласа (6,4%). ПП пък привлича 673 хил. гласа (25,7%) и става първа политическа сила.
През октомври 2022 година двете формации отново се явяват самостоятелно на изборите, като резултатите им са: ДБ -187 хил. гласа (7.5%), а ПП - 506 хил. гласа (20,2%).
два през април 2023 г. двете формации се явяват заедно, но това решение вече е закъсняло за част от избирателите и общите гласове, които получават, са 621 хил. Сред причините за това е и намаляващата избирателна активност след провеждането на 5 предизборни кампании за две години. Също така проучвания показват, че автентично демократичната общност по-скоро не харесва по-левите представители на ПП. Не на последно място голяма част от електората на ПП включва и избиратели на президента Радев и ИТН, които не биха подкрепили по-десните партии в коалицията.
Загубата на електорална подкрепа придобива колосални размери през юни 2024 г., когато коалицията се разделя и с партньорите си от „Зелено движение“.

А нещо да са казали за политики сега…