Мордор. Описал ли е Толкин Русия на Владимир Путин?

Законът на Годуин гласи, че колкото по-гореща става една онлайн дискусия, толкова по-вероятно е някой да направи сравнения с Хитлер или нацистите. Изглежда, че подобно наблюдение може да се направи по отношение на дискусиите за пълномащабна война в Украйна. Рано или късно някой ще си спомни Мордор, орките и Окото на Саурон.

Препратки към тази трилогия бяха направени от Зеленски, бившия (и тогава настоящ) министър на отбраната на Украйна Алексей Резников и руските либерали: всички те, разбира се, сравняват руското правителство с тираничния режим на тази измислена държава. Но проправителствените руски медии и експерти говорят за Мордор особено често, като иронично посочват предполагаемата вродена "русофобия" на западното общество.

Но защо точно Мордор? И ще успеят ли някога руснаците да се отърват от сравненията с "орки"?

За тези, които са забравили, не са чели или гледали, Мордор е зловещото кралство на Саурон, главният злодей във "Властелинът на пръстените" на Джон Р. Р. Толкин. Романът е публикуван през 1954-1955 г., в разгара на Студената война. И почти веднага става популярна неговата интерпретация като политическа алегория: "свободните народи" (хора, елфи и други) са Западът, а Мордор и неговите обитатели орките са Източният блок, воден от СССР.

Самият Толкин отхвърля тази интерпретация. Коментирайки оприличаването на Саурон със Сталин, той пише: "Напълно отхвърлям подобно четене. Сюжетът е замислен много преди Руската революция. Подобна алегория е напълно чужда на моята мисъл."

Въпреки това сравнението остана. Включително и в СССР, където първият превод на "Властелинът на пръстените" е публикуван през 1982 г. - преводачите не се съмняват, че "Мордор е хибрид на Съветския съюз и нацистка Германия, това се обсъжда и приема за даденост.

След разпадането на СССР филмовата адаптация на "Властелинът на пръстените" на Питър Джаксън в началото на 2000-те помогна за съживяването на тази интерпретация. Скоро в тематичните форуми започнаха да се появяват първите вицове по темата Русия - Мордор и руските орки. А след анексирането на Крим през 2014 г. те наистина вече бяха навсякъде.

"Мислех върху тази аналогия дълго време", пише журналистът Леонид Бершидски в края на 2014 г. "Когато работих в Киев през 2012 г., моите колеги и аз се шегувахме, че Украйна е много подобна на Графството, родината на хобитите, а Русия на Путин е като Мордор, правеща зла магия над красива страна."

Защо наричат Русия - Мордор

Това, разбира се, не е нищо повече от обида. Но все пак обидите имат своето значение.

Обидата е крайният израз на отчуждението. Винаги трябва да се отбележи, че оскърбяващият избира обидите за своя "тема", а това говори много повече за него, отколкото за този, когото обижда. Да кажем, че Владимир Путин нарича Запада "империя на лъжата" - не на глупостта, не на грозотата, не на каквото и да било, а на лъжата. От многото възможни бинарни опозиции най-значимата е "истина - лъжа".

Какво противопоставяне внушава обидата "Мордор"? Тук всичко е съвсем просто: индивидуалност - масов характер. Всеки герой на Толкин, от хобита Фродо до представителя на ентите Фангорн, е ярка личност. А орките са неразличима маса, по-голямата част от тях нямат собствен характер, те са просто безмозъчни инструменти на Саурон.

На Запад възприемането на Русия като безлика маса е значително улеснено от естеството на нейното отразяване в медиите. Има много тесен кръг - може би до две дузини души - журналисти и експерти, които със своите публикации и коментари задават общия тон на това отразяване. По правило те се интересуват от Русия почти изключително като участник в международната политика: тя "иска" нещо, "се стреми" към нещо, "подкрепя" някого и "враждува" с някого. Тя изглежда като монолит, на практика синоним на Владимир Путин. Когато говорим за САЩ или ЕС, трябва постоянно да имаме предвид, че те се състоят от различни групи по интереси. В случая с Русия (а също и защо не и Китай), подобни групи са трудно забележими за външен наблюдател.

Този проблем се забелязва и критикува от изследователи, които се противопоставят от образа на безлика и монолитна Русия и твърдят, че всъщност се различава от реалния. А той е необходим, както всеки образ на другия, не за да отразява истината, а за да подчертае собственото превъзходство.

Това позициониране на Русия пряко засяга международните отношения. Например повечето наблюдатели (както западни, така и независими руски) възприеха неотдавнашния обмен на политически затворници като нов знак за решително разграничаване между Русия и Запада.

По-специално, Западът - преди всичко в лицето на американския президент Джо Байдън и германския канцлер Олаф Шолц - вероятно показа, че не се надява на промени в Русия, не възнамерява повече да се опитва да ѝ влияе по какъвто и да е начин и вижда своята мисия само, ако е възможно, да спаси отделни хора от там; и това е единствената законна причина все още да има нещо общо с Русия.

Може ли Русия да престане да бъде "Мордор"?

Това е доволно сложен въпрос.

В продължение на няколко века представата за Русия в очите на западната общност се изграждаше около образа на "другия", а често и просто на врага. В тази връзка Путин и много от неговите сподвижници обичат да говорят за "вековната русофобия" на Запада. Не е нужно да се съгласявате с политическите заключения, които правят от това, за да признаете, че наистина има някои причини за подобно разсъждение."

"Другият" винаги се оценява по стереотипи. В западното кино Русия често е представяна като мистериозно, странно и нещастно място, а нейните жители като алкохолици или просто някакви диваци.

От това могат да се направят много различни изводи.

Можем и да предположим, че самата Русия (а преди това СССР) не предприема никакви действия за подобряване на мнението за себе си. За да промени собствения си имидж, една страна може да използва това, което американският политолог Джоузеф Най нарича "мека сила". Тоест да постигнем признание чрез културни и дипломатически средства: да съживим туризма и образователните програми, да възстановим каналите за комуникация с други страни.

Но за да могат тези промени да имат реален ефект върху възприемането на страната, е важно наистина да се промени вътрешната политика на страната, а не просто да се "създаде картина". Според Най именно поради липсата на такива истински демократични промени Китай не е успял да подобри имиджа си. Въпреки факта, че страната активно инвестира в самореклама и броят на китайските студенти в чуждестранни университети расте, световната общност не престава да обръща внимание на репресиите, които се извършват в страната.

Русия, съдейки по изследванията на социолозите, също имаше шансове да промени имиджа си, и то съвсем доскоро. Същите американци (и не само те) в края на миналия и началото на този век имаха доста положително отношение към Русия. Повратната точка настъпи едва през 2014 г., след анексирането на Крим.

Самите руски власти се придържат към противоположната гледна точка. Според тях "русофобията" е твърде здраво залегнала в западните глави. Колкото и да се опитвате, западните страни просто не са готови да допуснат Русия в своя "кръг": те все още се нуждаят от "образа на врага".

Путин използва този разказ като оправдание за всяко свое действие. От 2010 г. на миналия век "русофобията" все повече се превръща в тема на дискусия сред руските официални лица и лично на Путин. Под егидата на "борбата с русофобията" се въвеждат репресивни закони и се започват войни. Но според логиката на властите това не засилва особено негативното отношение към Русия в чужбина: казват, какво значение има, те пак ще осъдят всяко наше решение.

Реалността вероятно е някъде по средата. Американският политолог Александър Уенд твърди, че образът на държавите се формира чрез социални взаимодействия, един вид взаимно изграждане. И западните политици наистина печелят от "негативния" имидж на Русия. Американският учен Питър Брукс смята, че твърде много хора тълкуват човешката история като вечна борба между доброто и злото.

В този смисъл на Запада е трудно да се откаже от съществуващия образ на Русия, втъкан в книги, филми, речи на политици и учебници по история. Но не и невъзможно. Вярно е, че това изглежда изисква повече от просто демократични реформи.

Ще трябва да преоткрием и "продадем" нова историческа роля на Русия на света. Такъв образ, с който хората могат да заменят предишната роля на "враг". Както отбелязва Саймън Анхолт, независим политически съветник по изграждането на национални марки, целта на промяната на имиджа не е да се "угоди" на някого. Единственият значим въпрос, според експерта, е "какво може да направи Русия, за да придобие ново значение?"

PS: Един от опитите да се осмислят събитията от "Властелинът на пръстените" от гледна точка на "реалната политика" е направен от руския писател Кирил Есков. През 1999 г. публикува романа "Последният носител на пръстена". Есков изхожда от предпоставката, че текстът на Толкин не представя събитията обективно, а излага историята на света от гледна точка на народите-победители. Мордор на Есков е технологично развита държава, успяла да оцелее благодарение на усилията на учените в условията на климатична катастрофа, която превръща територията на страната в пустиня. Орките и троловете са просто хора от миньори и номади, чийто образ е демонизиран от Гондор и неговите съюзници. А самите западни държави са по същество феодални кралства, съпротивляващи се на индустриалната революция и попадащи под влиянието на консервативните западни елфи.