Народите решават проблеми, ние си ги измисляме

Откриват нов обект на културно-историческия туризъм – реставрирана /частично/ древна крепост Перистера. Откриването ще е утре в Пещера, а  парите, естествено са, по една от европейските програми.

Крепостта е реставрирана с естествени материали – същите, с които е била изградена – камък, хоросан и тухла.

Общината се надява, че безлюдния и обрасъл доскоро с храсти и бурени хълм в края на града ще носи приходи не по-малки от тези, които носи възстановената крепост при село Белчин в Самоковското поле – 2-3 000 посетители дневно.

Когато преди 15-20 години се разнесе бойния вик „Напред към културно-исторически туризъм”, преобладаващата част от общините бяха доста скептични. „Нямаме нито възрожденски села или квартали” – жалваха се кметовете – „нито тракийски гробници”. Това е вярно – възрожденски квартали като в Златоград или тракийски гробници като в Казанлък има в десетина от общо 264 общини.

Но всяка община има поне по двадесетина „калета”, „асари”, градища. Това са местните имена на хилядите общо за територията на страната останки на средновековните ни крепости. Те са били важен елемент от отбраната на Средновековна България.

Стратегията е проста, но ефективна. Всяко село или град си изгражда на труднодостъпен хълм крепост. При война цялото население на селището заедно с хранителните припаси се укрива в крепостта, защищавани от местното опълчение.

Достъпа до тях е по тясна пътека и стократното превъзходство на противника се свежда до нула, щото с тези на крепостната стена могат да се бият само 5-6 войника. Няма къде да се разположи обсадна машина, а щурмови стълби могат да се турят само една-две, които лесно се отблъскват назад.

Ефективността на тези крепости описва със завист византийският хронист Никита Хониат. Те спасяват през вековете милиони българи при войни с византийци, авари, хазари, узи, печенеги, унгарци, кумани, татари. Византийските хронисти ги наричат „мрачните планински гнезда на българите”, а българските „каменните щитове на България”.

При завоюването на България от турците тези крепости са изоставени. Част от тях рухват при земетресения, други поради изветряване на хоросана, трети са разглобени, за да бъде преизползван строителния материал. За последен път това е станало след Ньойския договор през 1919 г., когато България е наводнена от 600 000 бежанци и правителството на Ал.Стамболийски е решило да се „разглобят старите калета”, за да се строят жилища за бежанците.

В резултат – от общо 6-7 000 крепости 95 % са оцелели само като основи в земята или най-много метър два от нея, обвити с храсти и треви и сурово пазени от снопове змии и гущери. В интерес на истината има и няколко десетки сравнително добре запазени до бойната площадка твърдини. Като Лютица при Ивайловград, крепостта при Мезек, феодалните замъци при село Гугутка и село Маточина.

Кметовете тук и там се усетиха, издириха си калетата и градищата, написаха си проекти, почти всички спечелиха /от 3 до 6 милиона лева/ и започна бурно възстановяване на крепости. Успеха при Созопол и Белчин окрили много хора.

И докато при Созопол не е ясно кои от стотиците хиляди туристи са дошли за крепостните зидове, мощите на Св. Иван и вампира или за морето и плажа, то при Белчин е ясно, че всичките 300 000 посетители за миналата година са дошли за крепостта, а не за самоковските картофи.

Днес вече са „изпълнени около 20 „крепостни” проекти, а в момента се реализират други двайсет. Дори Цонко Цонков реши да не разчита само на дърти рок-музиканти за разцвета на Каварна и усилено възстановява крепостта при Яйлата.

Според мен, по-добре щеше да се спре на Калиакра – далече по монументална крепост с троен пояс крепостни стени, но хайде – следващия път. Що е време пред Цонко е – убеден съм, че той ще управлява Каварна като предшествениците си Иванко и Добротица – до края на дните си.

Но както винаги се случва при нас, тръгне ли да става нещо хубаво, непременно ще си попречим. Колко прав беше онзи чужденец, който казал: „Всички народи решават проблеми, когато се появят. Докато българите си измислят проблеми, за да има какво да решават”.

За какво става дума. Групи от архитекти, археолози, историци, журналисти и всякакъв род общественици се обявиха рязко против възстановяването на крепостите в българските земи. И тук не става дума за традиционно чесане на езиците. Част от тези хора заемат властови позиции в институциите, които одобряват или не проектите.

Без да оспорват намеренията на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, те се обявяват против пълното възстановяване дори на фрагмент от крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула. Обобщено мнението им е, че крепостите трябва да се експонират или в основи сред ниска тревна растителност, или „надзидани най-много два метра над повърхността на земята.”

Какви са аргументите им?

Възстановяването изцяло противоречало на четирите международни конвенции, които сме подписали и което забранявало пълно възстановяване.

Това е или откровена лъжа или откровено невежество. Нито една от конвенциите не забранява пълно възстановяване. Има само изискване да се означи с една лента старото от новото строителство.

Нямали сме документални данни как са изглеждали крепостите!

Това е също или лъжа или невежество. Съществуват гравюри от ХV до ХVІІ век как са изглеждали всички крепости по Дунав и Черно море, когато са били цели. Съществуват гравюри и за много крепости във вътрешността – от Търново през Пловдив до Кюстендил.

Данните от археологията също ни дават достатъчно обилни данни как са изглеждали крепостите. А както писах по горе, имаме като по чудо запазени изцяло най-малко 20 крепости.

Трето, възстановяването изцяло било остаряла европейска практика. Въобще не е остаряла. В момента Турция възстановява 29 км крепостна стена на Истанбул, след като възстанови всички крепости и византийски църкви по курортите си по Егейското крайбрежие. Гърците възстановяват до последния зъбер крепостните стени в Солун и до покрив Партенона в Атина. Италианците възстановяват изцяло Колизеума. И т.н. и т.н.

На аргумента, че с „основи сред ниска тревна растителност и най-много 2 метра вдигнати зидове” не могат да се привлекат туристи най-малкото защото не знаят какво виждат. И в много случаи си мислят, че става дума за разрушени текезесарски обори те отговарят „Ще им турим обяснителни табели”. С табели културно-исторически туризъм не се прави.

Забраните да се възстановява водят до прахосване на пари. Те се харчат при много крепости /Мездра, Асеновград и др./, за парапети, осветление, паркинги, информационни центрове, но върху крепостите не се полага и камък или най-много на 1-2 метра височина.

За това смятам, че държавата трябва да се намеси и да вземе кардинално решение по този въпрос. Съобразно международната практика и правила. Един от малкото значими ресурси на държавата не може да остава в ръцете на лъжци и невежи хора.