Трябва да се търси възможно най-доброто за държавата решение за тунела - Кресна

Никой не е поставял въпроса директно - да има, или да няма тунел при Кресна, но трябва да има алтернативни решения и дискусия. Трябва да се търси възможно най-доброто за държавата решение за Лот 3.2 на АМ Струма. Това заяви инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на КСБ, в интервю за в. "Строител".

Инж. Бойков, във връзка с пресконференцията на Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство /БАГТС/  и  изказаните на нея  твърдения, касаещи строителството на тунел при Кресна, които доста се различават от позицията на КСБ, какъв е вашият коментар?

Първо искам да кажа, че уважавам правото на колегите да изкажат собствено мнение. В случая то е различно от решението на УС на КСБ, на заседанието на който бяха дискутирани тези въпроси. Тогава не беше изказано такова становище. Разбирам, че в случая те имат пряк интерес от изграждането на тунел, но все пак Камарата обединява интересите на всички български фирми, затова най-вече би трябвало да се  гледа кои са най-ефективните решения за държавата. Ние сме гилдията, която има най-голямата експертиза в страната по отношение на строителството. Съвсем нормално е да има различни мнения в КСБ. Нашите фирми се занимават с всички сфери на строителството, освен с пътища, с  културно наследство,  с газопроводи  и др. Има различни мнения, но в диалог винаги сме успявали  да стигнем до решение и това е основен принцип в Камарата. Искам да кажа, че никой не е поставял въпроса директно - да има, или да няма тунел. Ние винаги сме поставяли въпроса да има алтернативни решения, след което държавната администрация и правителството, което отговаря за големите проекти, да може да направи избор. Това е целта ни. Браншът ще разработи алтернативни варианти. Мога да гарантирам, че ще бъдат на много високо ниво. Ще ги предоставим на компетентните лица, а нека те след това да вземат своите решения. Ние сме за много сериозна дискусия по темата. Това, което се случва,  е изкуствено противопоставяне, защото в друго трасе също може да има много тунели. Да се натрапва обаче  едно единствено решение и то да е без алтернатива, това не е полезно нито за държавата, нито за нас, а и буди съмнение.

Как ще отговорите на аргументите на представителите на тунелната асоциация?

По отношение на аргументите на колегите искам да кажа, че те защитават нашата цена. Те казват строителството ще струва 400 млн. евро, а ние говорим за 1,1 млрд. лева. Сумата е приблизително една и съща, но в различни валути. Само че колегите пропускат нещо, за което не споменаха на пресконференцията, а то е много важно. Става дума за това, че около 40% от прогнозната стойност е за инженерни съоръжения. Те говорят за изкопи, насипи, бетонови работи, но не и за  цялостно изграждане на тунела. А това е една проста сметка, която може да се направи. Мисля, че арх. Трашлиев ще потвърди, че цената, на която той работи на „Струма-2“ конкретно за тунелите,  се покрива с цената, която правителството е определило като индикативна стойност за този при Кресна– 1,1 млрд. лв. Ние тук нямаме разминаване, той просто го е казал в друга валута и по друг начин.
Другият аргумент, който чувам, е свързан с технологията, по която ще се изгражда тунелът. Само че това не е нито работа на БАГТС, нито на фирмите, които имат намерение да го изграждат.  Когато се обяви  тръжна процедура, там ще трябва да се защитава цена със съответната технология. След като това е четвъртият по големина тунел в света, то колегите би трябвало да се позаинтересуват как ще се работи. Съответно да направят технико-икономическа обосновка, а не да говорят на едро. Ние сме проверили и говорим за 1,1 млрд. или 1,4 млрд. лева. Зависи вече от подробностите на системата. 
Относно твърдението, че  в България има 500-600 квалифицирани строителни специалисти, съгласен съм, но трябва да се има предвид, че когато се залага тръжна процедура, то в нея се изисква  опит. Аз не съм чул някой да е изграждал 15 км тунел в България с две тръби. Това веднага води до ситуацията, че българските фирми ще трябва да работят съвместно в консорциум със западна фирма, и то като подизпълнители или в друг подобен тип отношения. Тоест, те не отиват към варианта, че ще го строят български фирми, а в този, който е бил разглеждан през годините и който не е благоприятен за българския  бизнес.

Да, но на пресконференцията бе заявено, че българските фирми имат опит и че е  възможно наш консорциум да спечели строителството на съоръжението.

Това е невъзможно, защото има финансови изис­квания, които трябва да се покрият за участие в търга. Аз не съм сигурен, че има българска фирма или дори консорциум, който може да покрие гаранции за толкова голяма сума. Няма как да се случи. Съвсем обективно казано - бих се радвал, ако има българска фирма, която може да свърши тази работа, но това е нереалистично. Относно опита - в ЦПРС на КСБ е публикуван опитът на компаниите на арх. Трашлиев и на г-н Станилов по изграждането на тунели и според мен,  дори и взет заедно, той не кореспондира със заявените намерения да изграждат тунела в консорциум.

Срокът също бе коментиран, твърди се, че строителството може да бъде извършено за около 5 години.

Това ще бъде световен рекорд. Ние сме водещи по поставяне на световни рекорди по обещания, но трябва да се види какво се случва след това. Знаем практиката да печелим магистрали на ниски цени и за къси срокове и после всички виждат какво се случва. Тук говорим за една огромна сума. Не искам да коментирам другите твърдения. Така или иначе ние ще седнем и ще обсъдим всички аргументи „за“ и „против“. На масата ще има няколко варианта и съвсем колегиално като инженери и специалисти  ще видим как стоят нещата наистина. За всеки проблем може да се намери решение.  Колкото до аргументите на  зелените, които също са участвали в тази пресконференция, искам да кажа, че те се занимават с това дали ще има административни процедури и колко пари ще загуби България, а малко са думите за биологичното разнообразие и какви са опасностите от строителството за природата. За пореден път представителите на екоорганизациите коментират неща, които не би трябвало да са от тяхната компетентност. Както ние не се занимаваме със змиите, прилепите и гущерите, защото знаем, че това е техен ангажимент, така и те не би трябвало да се изказват по чисто инженерни и строителни въпроси. Разбира се, ние  уважаваме тяхното становище и при всички случаи ще се стараем да опазваме природата. Тепърва ще работим по тези теми заедно, но нека бъдем обективни. Аз не мога да разбера защо е тази огромна съпротива към алтернативните варианти. Тя навява на други, странични мисли, но определено не е в интерес на страната. Не е и в интерес на българските фирми да се противопоставят по този начин. Нека да погледнат изказването  на министъра на транспорта Данаил Папазов от 28 февруари 2014 г. Тогава той каза, че има 1,9 млрд. лв. по новата ОПТТИ.  От тези средства 70% ще бъдат разпределени по равно за изграждане на пътна и железопътна инфраструктура. Нека да си направим сметката, разделено колко ще отидат за пътища и колко за жп строителство. Тоест, ако тунелът остане, ще се наложи за един програмен период да изградим само него. Това е, което се предлага,  а за другите неща няма да останат пари. Обръщам внимание, че средствата няма да стигнат. Трябва да се мисли за цялата страна, за пътищата, за  хората. Ето защо е необходимо да се намери възможно най-икономичният и добър вариант. Решението ще дойде, когато сложим нещата на масата. Тогава ще има технически параметри, аргументи и доказателства. Мога да кажа, че КСБ продължава да работи в тази насока, и то съвместно с експерти и специалисти, и до един-два месеца ще имаме готови алтернативни решения, които ще бъдат съобразени с всички колеги и техните предложения.  Тогава предлагам да се проведе една  сериозна дискусия по темата.