24 юни 1945 г. – победа за бъдещето?

Историята, която е постоянен обект на интерпретации, внушения и инструмент за манипулации се състои от дати, събития и процеси. Всяка година се отбелязват кръгли годишнини от събития, които бележат най-вече военни и политически победи. Едно от тях е парадът на победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г., който показва в пълна сила решаващата победа на Червената армия в разгрома на Третия райх.

Военната победа е постигната с много жертви, унищожена инфраструктура, но и с несравнимия дух на руските войници, воювали за Родината си. Човечеството през следващите десетилетия живее с идеята, че глобалните войни и катастрофи са останали в миналото. Парадът на победата, в който единственият чуждестранен участник е българският генерал Владимир Стойчев, се приема в повечето случаи за своеобразна гаранция за тази надежда.

Вярно е, че през последните 80 години светът се развива в познатата дихотомия мир-война, с почти половинвековната Студена война. Последвалият я период на демократизация и неолиберализъм не излезе от рамките на идеологическото противопоставяне, политическа конфронтация и локални конфликти. Мирът беше повече от войната! От 5 години обаче обществата са вкарани в нов модел с пандемията от коронавирус и украинския казус.

Вирусът взе много жертви, а постепенно започна да се разкрива и как чрез Ковид 19 държавите са вкарани в политика на образователен, здравен и социален контрол. Съзнателно предизвиканата от администрацията на Джо Байдън специална военна операция на Русия през февруари 2022 г., постави света в познатата от няколко века схема „обединеният Запад и САЩ срещу Русия“ на територията на Украйна. Засилващите своите виртуални възможности технологични компании все повече овладяват и контролират информационното пространство в политическите и социалните мрежи.

Светът се трансформира в посока, в която социалната комуникация и институционална гаранция за обществените интереси, се измества от бруталното прилагане на основния принцип на международните отношения – правото на силата. Факт е, че този принцип във войната се прилага при постигнати военни победи, които предсказуемо водят до политически трансформации. През последните години наблюдаваме драстична промяна в правилата. Безумната подкрепа на режима в Киев от ЕС, НАТО и САЩ с президент Джо Байдън категорично пропагандира военната победа на Украйна.

Огромното количество финансова и военна помощ за Киев, както и икономическите санкции срещу Русия разрушават европейската икономика, социалната и политическата стабилност на ЕС. Отказът на новия американски президент Доналд Тръмп и неговата администрация за безрезервна подкрепа на Киев засили военната риторика на европейския елит. ЕК и НАТО декларират необходимостта от възстановяване и разширяване на военните възможности на Европа с идеята „за евентуална агресия на Русия срещу държавите от континента“.

Украйна е повод за военна и политическа конфронтация с постоянния враг Русия, но от две години за пореден път се възстановява друга проблемна зона за сигурност - Близкият Изток. Нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. предизвика съчувствието и подкрепата на света към израелските жертви и заложници. След това нещата се променят кардинално. Световните организации и регионални и глобални лидери постоянно призовават Тел Авив да прекрати геноцида над палестинците в ивицата Газа. За съжаление в обичайна статистика се превърна практиката да се дава информация за впечатляващ брой убити цивилни палестинци и съзнателно прокарваната политика за възпрепятстване хуманитарната помощ за населението.

„Жертвата“ Израел разчиства територии (ивицата Газа), променя политически режими (свалянето от власт на Башар ал-Асад в Сирия), унищожава икономическа и военна структура и техника при наземни операции (южен Ливан). Израелско-иранската война през последните седмици е показателна за променящия се свят. Израел за пореден път откри нов фронт за осъществяване на своите стратегически цели- Обявената от израелският премиер Нетаняху опасност от създаването в близко бъдеще на ядрена бомба от Техеран, е мотив за военни действия срещу Иран с цел промяна на режима на аятоласите.

Това би довело до сериозно преструктуриране на силите в региона. Иран държи контрола върху Ормузкия проток, през който преминава висок процент от преноса на нефт и газ. Ново проамериканско правителство в Техеран би засилило позициите както на САЩ, така и на Израел, което би предизвикало и сериозни икономически сътресения в Китай, получаващ над 70% евтини горива от Иран. Локалният характер на конфликта коренно се променя с американските бомбардировки над ирански ядрени обекти. Светът е изправен пред загадката - доколко и как в израелско-иранския конфликт ще се намесят Пекин, Москва Пхенян? Развитието на конфликта ще бъде сериозно изпитание и за бъдещето на БРИКС и ШОСС.

Украинският казус и конфликтите в Близкия Изток са военните предизвикателства на съвременния свят, в който реалността е имагинерна и преминава през фалшивите новини, моралната риторика на европейските и глобални политически елити, чието поведение е впечатляващо с отсъствие на социална защита, икономическа ефективност и държавна стабилност. Битката между еднополярния и многополярния свят преминава през предизвикателствата на изкуствения интелект и с все по-ярко изявени политики за завладяване и контрол на природните ресурси по света. Чрез локалните конфликти се утвърждава тезата за интелектуална профанизация, създаваща възможност за насаждане на страх и омраза в обществата. Вече няма нужда от идеология като политически инструмент за контрол и власт над хората.

От края на Втората световна война мина много време. Победата винаги е основната цел на всяка воюваща страна. Глобализацията, високите технологии и все по-бързо променящият се свят налагат нови правила, които все повече изпразват от съдържание дейността на международните и държавните институции. Победите на бъдещето са в отстояване на родовата памет, език и идентичност, гарантиращи утрешния ден на отделната личност и обществата. За пореден път се прави опит войната да бъде използвана като инструмент за геополитическа трансформация. Ще има ли нов парад на победата гарантиращ мира на бъдещето?