"Казват им: задържате Благомир Коцев. И те го задържат."

Автор: Еми Барух

Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев, общинските съветници от "Продължаваме промяната" (ПП) Йордан Кателиев и Николай Стефанов и бизнесмена Ивайло Маринов взриви обществеността и изведе на улицата хиляди хора, които заявиха "Нас не ни е страх!". Протестиращите настояваха да бъде спазен законът и да бъде отменена най-строгата мярка "задържане под стража". Снощи Софийският апелативен съд остави в ареста кмета и двамата общински съветници. Живеем ли във време на избирателно правосъдие? Как ще определите случващото се в момента?

Михаил Екимджиев: Това, което наблюдаваме, не е просто пълзяща реставрация, като по времето на Цветанов, на ранния ГЕРБ, когато политическите опоненти бяха по-скоро изключение. Сега виждаме целенасочено разбиване на опозицията. Това започна още със завземането на партията на Доган от Делян Пеевски. Бяха извършени последователни, целенасочени, стратегически удари към активисти на ДПС - кметове, депутати, заместник председатели на партията.

Същата стратегия беше приложена при опитите за елиминиране на софийските районни кметове от ГЕРБ. Използваха се несъществени административни неточности: примерно хората са подали заявление за отписване от дружествата, в които са участвали, когато са се кандидатирали за кметове, но някъде тези заявления все още технически не са били отразени… Сега вече беше вкарана тежката артилерия с прокуратурата, която - както всички информирани хора знаят, е подопечна на г-н Пеевски.

Ще определя случващото се в момента със следния въпрос: ако Пеевски чрез "джуджето" Сарафов - от приказката за 8-те джуджета - може когато поиска да елиминира един кмет или народен представител, за които сме гласували, какъв е смисълът от гласуването? Защо да гласуваме, след като изборът ни може да бъде подменен от Пеевски, от Борисов и от завладените от тях институции?

"Отиваме към авторитарен режим от типа на Ердоган в Турция"

Всичко това е не просто изключително опасно за представителната демокрация, то я обезсмисля. Ние отиваме към авторитарен режим от типа на Ердоган в Турция. Там по същия начин политически опоненти, кметове от опозицията биват елиминирани чрез силовите институции, чрез скалъпени процеси. Това е изключително опасно.

По време на ранния ГЕРБ имаше разчистване на бизнеси, на криминални терени, докато тук имаме ясен фокус върху политическата опозиция. Когато по този начин се торпилира представителната демокрация, се изкривява не само политическата среда, а се създава опасност и за пазарната икономика. А това са двата стълба на правовата държава - пазарна икономика и политически плурализъм. Освен всичко рискуваме да загубим милиарди европейско финансиране, което вече е поставено в зависимост от върховенството на правото в държавите членки.

Обезсмисля се и това, което сме записали в основния закон - че България се управлява според Конституцията и законите. Тя съвсем очевидно се управлява от кефовете на г-н Пеевски и на г-н Борисов. И не случайно слагам на първо място г-н Пеевски.

Опитът за нормализиране на правосъдието беше провален

Говорите за паралелна държава, в която не законът, а произволът решава кое дело къде и кой да го гледа. Защо делото срещу варненския кмет бе изнесено в Софийски градски съд (СГС)?

Михаил Екимджиев: Отговорът е много ясен. Преди няколко години, когато беше разформирован специализираният съд, вместо да бъдат подложени на тестове за лоялност, на реподбор, а някои от специализираните съдии и прокурори да бъдат съдени за откровени престъпления по служба и злоупотреба с власт, те просто бяха преместени в една по-престижна сграда - тази на Съдебната палата. Те не понесоха никаква отговорност за редица флагрантни нарушения, които бяха извършили. Нищо лошо не им се случи. Опитът за нормализиране на правосъдието беше провален. То не става просто като разформироваш институцията. Цялата орда от специализирани съдии, половината от която трябваше да е в затвора вече, правораздава в СГС.

Подсъдността по наказателни дела е императивно заложена в НПК. Когато тя не е спазена, това води до некомпетентност на органите, които извършват разследването - в случая СГС и СГП. Като означава, че е юридически невалидно от първото до последното процесуално действие. Съзнавайки, че те не са компетентни, те предумишлено действат извън закона.

По какъв начин обществото може да поиска отчетност от съдиите?

Пряк начин няма. Ако оцелее парламентът и парламентарната опозиция, това може да стане чрез закони, които да въведат отговорност на магистратите при действия, които са проява или на зла умисъл, или на откровена професионална небрежност - това са критериите в практиката на европейските съдилища, при които може да се търси имуществена отговорност на магистрати.

Може да се въведе и друг тип отговорност, ако стигнем до промяна в Конституцията. Но за да се потърси наказателна отговорност, ние трябва да имаме истински свободна прокуратура, а не прокуратура, подчинена на г-н Пеевски и г-н Борисов.

Решението на Софийския апелативен съд от снощи прилича на наказателна акция от страна на прокуратурата срещу съдебната система. Ако образно казано правото е поставено на колене, какъв е изходът?

Михаил Екимджиев: Ако са изчерпани легалните форми, като че ли единственият начин е да се стигне до уличен натиск и това да доведе до някаква промяна. Защото привидно, чрез формално законни механизми се завзема държавата. Това е парадоксът: формално всичко става уж според правилата - уж имаме независими прокурори, уж имаме независими съдилища, но те използват своите имунитети, за да вършат престъпления срещу правосъдието, а срещу това няма механизъм. Това е като автоимунно заболяване. То започва да работи срещу организма. И такива ситуации най-често завършват с унищожаването на живия организъм.

Един от свидетелите оттегли своите показания, заявявайки, че те са взети под натиск, но не беше разпитан отново… Какъв е правилният правен ход, според Вас?

Михаил Екимджиев: Първото което трябваше да бъде направено, е той незабавно да бъде разпитан отново в откритото заседание по мярката за неотклонение, където не може да има натиск.

Процесуалните последици от всяко показание, дадено под натиск, са, че то трябва да бъде игнорирано от един ерудиран и независим съдия. От наказателно правна гледна точка упражняването на натиск е престъпление срещу правосъдието. Което също трябва да бъде разследвано и тези, които са го упражнили, трябва да бъдат съдени.

Но при проверката за оказания натиск, уличените ще се проверяват сами. Ще кажат, че няма никакви такива данни. Защото този натиск се упражнява в затворени стаи на 4 очи, или на няколко чифта очи, но заплашваният е само един.

Как се случва натискът?

Михаил Екимджиев: Казва му се или ще дадеш показания срещу Благомир Коцев и ще останеш свидетел, или ще станеш негов съучастник. Това е най-честата фаустовска дилема - дали да си продадеш душата в името на някакви краткотрайни имагинерни процесуални предимства, или да се опиташ да запазиш човешкото достойнство в себе си. С риск да бъдеш жертва на същата тази машина, която може да те мачка години наред.

И двата избора превръщат човека в жертва…

Михаил Екимджиев: Тези дела не се водят, за да се стигне до осъдителни присъди. Те се водят, за да бъдат тероризирани набелязаните жертви чрез прокурорски произвол, чрез задържания, които понякога продължават месеци и години, чрез различни ограничения за пътуване в чужбина - за лечение… и т.н.

Целта е да се смачка човешкото достойнство, да бъдеш обезличен, а понякога - ако не издържаш в каторжните условия, в които си поставен, да направиш фалшиви самопризнания, които да дадат някакъв шанс на скалъпените обвинения и те да оцелеят в съда.

Какъв е ефектът от всичко това?

Михаил Екимджиев: Хората претърпяват психически морални травми, излизат от политиката, губят бизнеса си… Най-ужасното от всичко е да наблюдаваш как една не малка част от неинформираната и не особено образована публика ръкопляска и се радва на тази демонстрация на бабаитлък от страна на Пеевски. Това помпа политическия му рейтинг, вместо да го свива, което би се случило в една по-нормална държава.

Според изнесените данни от ноември миналата година се води разследване срещу неизвестен народен представител.

Михаил Екимджиев: Разследване срещу народен представител, чийто имунитет не е свален, е юридически оксиморон. Имунитетът е заложен в българската конституция именно да брани интегритета на народните представители. Това, че се твърди, че е разследван без да му е поискан имунитетът, компрометира и обрича на неуспех този процес. Но очевидно прокурорите и съдиите са поставени там не за да прилагат законите и конституцията. Казват им - задържате Благомир Коцев, задържат го. Независимо от конституцията.

"Поръчителите" са толкова безскрупулни

Каква ще е съдбата на това дело? Прогнозирате ли, че и то ще стигне до ЕСПЧ ?

Михаил Екимджиев: "Поръчителите" са толкова безскрупулни, че не им пука от ЕСПЧ, чиито решения идват години по-късно и засягат само някои процедурни аспекти, примерно законността на задържането под стража. Така че не е изключено след 10 години примерно да излезе някакво малко каренце, че Благомир Коцев е оправдан и е осъдил държавата за няколко стотин хиляди лева, които ще платим ние, а не тези магистрати, които правят с него, с правата ни, с конституцията каквото си искат.

Те използват различни похвати - акцията беше режисирана през лятото, когато половината хора са или по морета, или по планини, или извън страната и в полезрението им са други хоризонти. Избран е подходящият момент - приемането ни в еврозоната, публикуването на шестия годишен доклад на ЕК за върховенство на закона. Всичко това е преценено. Но не бяха преценили как да облекат тази бруталност в някаква що годе приемлива форма. Не видяхме магистрати да обясняват какво са направили, защо са го направили, да отговорят на критиката, която се чува от всички наблюдатели. На тях не им пука!

Можете ли да степенувате правните абсурди, на които ставаме свидетели.

Михаил Екимджиев: Веднага ще дам пример с позицията на прокурорската колегия на ВСС от преди седмица. Така наречените "въшки" - по израза на техния колега Йордан Стоев в записания разговор с Гешев - решиха, че трябва да тълкуват изменението в Закона за съдебната власт, което предвижда, че Борислав Сарафов не може да продължи да изпълнява функциите главен прокурор след 21 юли 2025 година.

Тълкуването на правната норма се учи в първи курс. В теория на правото. До тълкуване се стига, когато правната норма е неясна. Ако има нещо неясно, се четат мотивите към законопроекта, изказванията на народните представители при обсъждането му. В изменението в Закона за съдебната власт, прието на 21 януари т.г., има и мотиви, и десетки изказвания. Които показват, че целта на тази норма е Сарафов да не бъде и.д. главен прокурор след 21 юли 2025 година.

Е, дали тези хора са толкова невежи, че не разбират какво означава тълкувателната дейност? Това отново показва, че те нямат нито професионални качества, нито морални качества, заради което би трябвало на следващата своя сбирка колективно да подадат оставка заради непригодност. Защото очевидно целта не е да се изтълкува волята на парламента, а тя да бъде подменена в съответствие с указанията, които са им спуснати.

Какво следва, ако все пак Сарафов продължи да бъде в същата роля?

Михаил Екимджиев: Моят призив е след 21 юли 2025, когато според закона Сарафов трябва да освободи заеманата длъжност, всеки магистрат, съдия, прокурор, всеки гражданин, който е адресат под някаква форма на акт на Борислав Сарафов, просто да приемат този акт като нищожен.

Вече има съдии, които престанаха да се съобразяват с актовете на инспектората към ВСС, след като съдът на ЕС каза, че поради изтичането на мандата на ВСС той вече не може да функционира.

Имаме закон, който сме приели, и следва да действаме в съответствие със закона.

До 21 юли остават няколко дни…

Последната норма за възстановяване на правопорядъка е гражданското неподчинение. Това е единственото, което ни остава.

Гражданското неподчинение е форма на спонтанно възстановяване на обществения договор тогава, когато представителите на държавата са спрели да го изпълняват. Виждаме как различни представители на държавата - съдии и прокурори, арогантно, пред очите ни, защото се смятат за ненаказуеми, нарушават Конституцията и закона. Това означава, че те нарушават нашата воля като суверен. След като нямаме юридически механизми да възстановим този нарушен обществен договор, единственият начин е да спрем да изпълняваме нашите задължения към държавата и по този начин чрез гражданско неподчинение да се опитаме да възстановим правопорядъка и конституцията. Процедурите са изчерпани вече.