България, където антикорупцията обслужва корупцията

Коментар на Емилия Милчева:

"Сглобката" създаде мегаоргана срещу корупцията, който се оказа мегабухалка в ръцете на политик, санкциониран за корупция. Година и половина от появата на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), "Демократична България" (ДБ) на висок глас поиска закриването ѝ, след като през 2023 не успя да убеди коалиционния си партньор "Продължаваме промяната" (ПП) да не я овластява прекомерно.

Според депутата Ивайло Мирчев ДБ не е одобрявала разследващите правомощия на КПК и е предупреждавала за рисковете. Днес няма нужда от предупреждение, защото резултатите са пред очите на всички - комисията действа като инструмент за репресии срещу противници на властта. Този порок на българските институции не е от вчера. Не от зората на демократичните промени, а от времената на тоталитарната държава те са изработили рефлекса да не закачат силните на деня.

Дори да има някакви основания за наказателните преследвания срещу заместник-кмета на София Никола Барбутов, кмета на Варна Благомир Коцев, общински съветници, фактът, че всички те са свързани с една политическа сила - ПП, вече показва прицелване.

Но означава ли, че трябва да се закрият институциите, защото политиците искат сервизен абонамент за частните и партийните си интереси?

"Борбата с корупцията" е в глуха линия

По БНР съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов обяви, че комисията трябва да бъде закрита, "защото имаме цяла каскада от органи, които трябва да се занимават с борба с корупцията - има Икономическа полиция, има Криминална полиция, ДАНС", и я определи за "грешка" на ПП. Като бивш шеф на контраразузнаването той със сигурност е наясно за онова, което обществото вижда - че и тези органи действат като КПК: не преследват систематично корупцията, а чакат да им посочат мишените с корумпираните лица.

Когато са на власт, партиите са изкушени да създават свои бухалки, скрити зад вдъхновяващи каузи. С ентусиазъм ГЕРБ създаде спецправосъдието през 2010 година - в първия си управленски мандат, когато Бойко Борисов спечели властта с обещания да се разправи с корупцията, а Екстра Нина пееше за "Бате Бойко": "С тебе в тройна коалиция скачаме без репетиция!" Никой, освен Google, не помни първата икономическа програма на ГЕРБ, която обещаваше 10% икономически растеж и 30% преразпределителна роля на държавата, но не се забравя как обещаваше да изчисти държавата и пълнеше сърцата на българите с надежди и щастие. Опозицията пък обвиняваше Втория в ГЕРБ - Цветан Цветанов, че създава "свой съд" с подбрани магистрати.

В крайна сметка спецправосъдието бе закрито с усилията на няколко служебни и редовни правителства - и въпреки съпротивата на ГЕРБ и ДПС. То така и не постигна осъдителни присъди по "високите етажи" и се изроди в инструмент за разправа с политически и бизнес опоненти. Служебният правосъден министър, пръв поискал закриването му - Янаки Стоилов, беше отбелязал склонността на спецправосъдието да квалицифира всяко престъпление, извършено в съучастие, като дейност на организирана престъпна група.

Защо не реформа, вместо закриване

Предложение за закриване на КПК без алтернатива, без ясен план за нов антикорупционен орган не би се отразило позитивно на ПП-ДБ. В синхрон с тяхната битка с корупцията, част от политическия им бранд, е да предложат промени, които биха направили по-ефективна структурата. В противен случай показват непоследователност в политическите си действия. Щом КПК се е превърнала в оръдие на Пеевски, наред с опозиционната реторика от ПП-ДБ могат да подготвят предложения за промени на Закона за противодействие на корупцията. Например да се обмисли по-голяма отчетност на КПК от един годишен доклад, също и по-строг контрол.

От ДБ настояват функциите ѝ да се сведат само до проверка на имуществото и конфликта на интереси и да отпадне възможността за разследване. Но декларациите за имущество и интереси, които лицата на публични длъжности са задължени да представят и се намират на сайта на КПК, не са обект на интерес. Вместо да служат като инструмент за превенция на корупцията, тези декларации се попълват проформа, без реална проверка, без анализ на несъответствия, а значи и без последствия.

Проверявали ли са НАП и ДАНС обявените от някой политик, магистрат и/или висш държавен служител доходи и имущество, в т.ч. наличие на офшорни сметки и произхода на средствата в тях? Предвид липсата на информация хипотезите са две - всичко им е наред или данните са предоставени на когото ги е поискал. Ето така държавата произвежда безнаказаност: институциите съществуват, но отказват да действат, оставяйки корупцията неразследвана, а властта необезпокоявана.

"Бащинството" на Антикорупцията

Политическите противници на ПП-ДБ не пропускат да им напомнят за "бащинството" на комисия "Антикорупция" - че те са я създали, че са искали Бойко Рашков да я оглави, че са я записали в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процедурата за избор на нов състав на антикорупционната комисия, която вече започна, беше последното условие за втория транш по ПВУ. Плащането беше замразено, след като в началото на 2024 трите политически сили зад кабинета "Денков" - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС (да се чете Пеевски), не се разбраха как ще разпределят "тричленката".

Абсурдната ситуация е, че най-мощният репресивен орган в държавата ("квази-прокуратура") се управлява от човек, който не е избиран за негов председател - Антон Славчев, "временен" шеф от март 2022 година. При това е началник на две комисии, на каквито се раздели бившата вече КПКОНПИ - на антикорупционната комисия и на комисията за конфискация, както и останалите двама членове - Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов.

Подозренията на опозицията са, че Славчев е фаворит и за постоянно кресло в КПК. Номинационната комисия тепърва ще подбира кандидатите. Закриването на КПК по-скоро няма да се случи, тъй като не е сред предоговорените от кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ) условия по ПВУ, нещо повече - ЕК очаква от България да изпълни ангажиментите си.

Сегашният парадокс е публично известен - "Антикорупцията" не лови корупцията, обслужва я.