Защо не могат да обявят импийчмънт на Тръмп?

4 Септември, 2018 13:30
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2534
Автор: Светослава Ингилизова

Миналата седмица може да се нарече много неуспешна за Тръмп. Първоначално под натиска на медиите оставка подаде авторът на речите му. CNN съобщи, че през 2016 г. той изнася реч на конференция на белите националисти. След това бившият адвокат на Тръмп Макъл Коен призна, че му се е налагало да плаща на бившите любовници на Тръмп, за да си мълчат. Едновременно с това са внесени обвинения срещу бившия ръководител на предизборния щаб на настоящия президент. На този фон някои аналитици и журналисти отново повдигнаха въпроса за импийчмънта. Самият Доналд Тръмп предрече крах на пазара, ако подаде оставка и изрази недоумение: как може да се обяви импийчмънт на човек, който е свършил отлична работа. Малек Дудаков анализира вероятността от подобен резултат и последствията.

Една от причините за толкова често обсъждания импийчмънт на Тръмп е мечтата на либералната общественост по какъвто и да е начин да изгони ненавиждания от тях Тръмп извън Белия дом. Навярно те смятат, че ако обявят импийчмънт на Тръмп, по някакъв вълшебен начин президент ще стане Хилари Клинтън или някой от редиците на Демократическата партия. Но обикновено в такъв случай президентските правомощия преминават у вицепрезидента. Сега това е Майк Пенс. И тази фигура начело на страната може още по-силно да ядоса прогресивната публика. Нали Пенс е още по-последователен консерватор и традиционалист от Тръмп.

Два неуспешни опита

Според конституцията основание за импийчмънт може да бъде едно от двете следни: или държавна измяна или „сериозно престъпление“, извършено от президента. Втората точка често предизвиква спорове сред юристите. Какво именно може да се смята за „сериозно престъпление“. Отнася ли се тук всяко криминално престъпление или нещо особено? Това изобщо не е обичайно теоретизиране. В историята на САЩ Конгресът два пъти е обявявал импийчмънт на действащ президент. И двата пъти е имало последвала дискусия за това дали тази процедура е уместна.

През 1868 г. Камарата на представителите обявява импийчмънт на Андрю Джонсън – първия избран президент от Демократическата партия след Гражданската война. Джонсън активно поддържа установяването на законите за расовата сегрегация в южните щати, което според мнението на много републиканци нарушава конституционните норми и фактически води до преразглеждане на резултатите от отмяната на робството. Републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса след продължителни спорове гласува за импийчмънт. Но присъдата им е блокирана от сенаторите-демократи в горната камара.

Нали да се обяви импийчмънт на президента е само част от работата. За да влезе в сила, той трябва да се приеме с квалифицирано мнозинство от членовете на Сената. Логиката тук е проста: Камарата на представителите, обявявайки импийчмънт, сваля от държавния глава президентската неприкосновеност по един конкретен въпрос. След това колегията на сенаторите, представляваща аналог на съда разглежда решението на Камарата на представителите и в случай на одобрение го внася на общо гласуване. Ако две трети от сенаторите признаят президента за виновен за извършване на престъпление, то присъдата им се смята за влязла в сила. Президентът се лишава от този пост, а след това може да бъде съден от обикновен съд като всеки друг гражданин на Америка.

Юридически елегантната процедура се оказва на практика фактически невъзможна за осъществяване. Нали за събирането на две трети от гласовете в Сената по толкова сложен въпрос е на практика неизпълнима задача. Едната или другата партия на практика никога няма да имат на разположение такова количество места в Сената. Съответно ще трябва да убеждават другата партия да се присъедини – обикновено партията, към която принадлежи самият президент. Това нещо не се е отдавало още на никой в политическата история на САЩ. Два пъти процедурата по импийчмънт на президента не е завършена именно поради тази юридическа норма.

През 1868 г. импийчмънтът на Джонсън се проваля, макар и да срива рейтинга му и го принуждава да не се кандидатира за втори мандат. Следващият импийчмънт е обявен на друг президент демократ точно след 130 години. В края на 1998 г. републиканското мнозинство в Камарата на представителите подкрепя импийчмънта на Бил Клинтън. В такава деликатна ситуация той се оказва заради своите посегателства към работещите за него жени. В това време едновременно няколко момичета го съдят за тормоз. Една от тях е Пола Джоунс, общински служител от Арканзас. Тя обвинява Клинтън, че той я води в хотелска стая и се опитва да му склони. В разгара на съда по иска на Джоунс се разгаря нов скандал – за отношенията между Клинтън и Моника Люински. Съдиите очаквано питат президента какво се е случило тогава. И тогава Клинтън, намирайки се под клетва, заявява: „Не съм имал никаква сексуална връзка с това момиче, госпожица Люински“. Чак по-късно става известно, че Клинтън е излъгал и той сам е принуден да признае този факт.

Лъжата под клетва се наказва по закон. По този член на НК хиляди американци ежегодно попадат в затвора, ако прокурорите установят, че са дали нечестни свидетелски показания. Но Клинтън избягва не само затвора, но и лишаването от президентската длъжност. Той със своите колеги по Демократическата партия започва да убеждава, че тази лъжа под клетва не е основание за импийчмънт. Видите ли, тя не е свързана с основната му дейност на президентския пост, затова и не може да се използва като начало за процедура по импийчмънт. В крайна сметка долната камара на Конгреса, както и през 1868 г. гласува за импийчмънт, докато съдът на Сената не го подкрепя. Клинтън понася сериозен удар по легитимността, но успява да се задържи до края на втория си президентски мандат. Впрочем тази история все пак има политически последствия. В голяма степен заради нея вицепрезидентът на Клинтън Ал Гор не успява да победи на изборите през 2000 г., отстъпвайки пред кандидата на Републиканците Джордж Буш-младши.

Основания за оставката на Тръмп

Да се върнем към днешното положение на нещата. Миналата година опонентите на Тръмп търсеха нови основания, за да започнат процедурата по импийчмънт.

- „Тръмп се е наговарял с Русия“.

- „Тръмп е търсил компромати срещу Хилари Клинтън от руския адвокат Наталия Веселницка.

- Тръмп е координирал с „Уикилийкс“ атаки срещу Клинтън, а те на свой ред са работили с Русия.

- „Тръмп е възпрепятствал правосъдието, уволнявайки директора на ФБР Джемс Коми с надеждата да спре разследването за Русия.

- Тръмп е платил 130 хил. долара на порноактрисата Сторми Даниелс, заобикаляйки избирателния закон.

Всички тези скандали постоянно се обсъждаха в ток-шоутата в национален ефир: водещите гадаеха кога най-накрая по адрес на Тръмп ще бъдат повдигнати официални обвинения и всеки път врявата около новото коварно престъпление на Тръмп приключваше с нищо. Обвиненията по адрес на Тръмп приключваха с нищо.

Адвокатът- „предател“

В отчаянието си от това, че Тръмп през цялото време „се изплъзва от правосъдието“., прогресивната общественост се захвана с нов скандал. По-точно това е втори епизод от миналогодишната история. Майкъл Коен, бившият юрист на Тръмп, бе задържан преди дни от агентите на ФБР. Прокуратурата на Ню Йорк смята, че за последните 15 години той може би е скрил от данъчните сума от около четири милиона долара. Той призна своята частична вина, но при това обвини, че няма намерение да помага на следствието.

Впрочем, малко по-късно Коен промени своето мнение и заяви, че може да даде на Робърт Мюлер, прокурора по делото за „руската начеса“, интересуващата го информация. Адвокатът на самия Коен Лени Дейвис съобщи, че неговият клиент знае за някои „престъпления“ на Тръмп и че е готов да ги съобщи на разследването. На първо място Тръмп, според Дейвис, е нарушил закона, когато е заръчал на Коен да плати 130 хил. долара да порноактрисата Сторми Даниелс. Тръмп продължава да настоява, че той не е знаел нищо по въпроса. Коен е направил всичко самостоятелно, а след това е поставил Тръмп пред свършен факт и е поискал парите да му бъдат възстановени. При всеки случай това може да се смята за престъпление единствено, ако парите са били платени от бюджета на предизборната кампания на Тръмп. За това го заплашва глоба от страна на Федералната избирателна комисия. Но и досега няма никакви основания да се смята, че тези пари са постъпили от официалните сметки на кампанията на Тръмп. Съответно престъпление няма.

Втората точка в списъка с „престъпленията“ на президента е „сговорът“ с Русия. Адвокатът на Коен намеква, че Тръмп е знаел за срещата на сина си с руския адвокат Наталия Веселницка в Trump Tower. Вероятно Коен така ще го извърти, че Тръмп лично е заръчал на сина си да се договори с Веселницка да получи от Русия компромат срещу Хилари Клинтън. Не е ясно как ще се опита да докаже тази теория. Дори и ако Коен успее да предостави стопроцентов аргумент в своя полза, възниква въпросът: а какво престъпление е извършил Тръмп? Ние отново се завръщаме към най-основното в цялата тази история с Русия. Дори и ако смятаме постъпката на Тръмп за „сговор“, то как той се определя от законодателството и къде е забранен? А ако този термин не е юридически определен, то за какво изобщо се провежда разследването за Русия?

Импийчмънт от „ако“

Всичко това, разбира се, са риторични въпроси. Но може да се зададе и един практичен: защо Коен прави подобни гръмогласни заявления? Отговорът е много прост. Той не иска да стои дълго в затвора за укриване на данъци. Затова и се надява, че ще създаде около своите изказвания колкото се може повече медиен шум и да принуди Мюлер да сключи с него сделка. В замяна на показанията (дори и голословни) Коен ще получи по-ниска присъда (или дори условна такава) и някаква глоба. Сега за него това е по-добрата стратегия, отколкото да се отказва да сключи компромис с разследването и да се надява на президентска амнистия.

Но достатъчни ли са думите на Коен за импийчмънт на Тръмп? Ако се съди по достъпната сега информация, отговорът на този въпрос ще бъде еднозначно не. За начало той трябва да докаже, че президентът или е знаел за изплащането на парите на порноактрисата, или за срещата на сина му в Trump Tower. Ако той успее да направи това, прокурорите ще трябва да помислят как да представят това за престъпление. Ако успеят, следващата крачка е опитът да се докаже, че Тръмп, знаейки за престъплението, е скрил тази информация от следствените органи. И едва тогава ще могат да съставят окончателна присъда и да я предадат на Камарата на представителите, чиито членове ще могат да изучат документите на следствието и да започнат процедура по импийчмънта, ако се съгласят със заключенията.

Вижда се, че в този алгоритъм има твърде много „ако“. В реалност фактически е невъзможно той да бъде завършен. Единственото известно доказателство за думите на Коен е някакъв аудиозапис, който наскоро бе публикуван за открит достъп. На него Тръмп уж дава заповед на Коен да плати на порноактрисата. Но се чува добре, че записът е променен. Думите на Тръмп не се чуват много отчетливо, а част от думите му са просто изрязани. Адвокатът на Тръмп Руди Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк заяви, че Тръмп просто е обсъждал възможността да изплати парите, но не е давал никакви заповеди.

Аргумент-истерия

При всеки случай за обявяването на импийчмънта е необходимо не просто мнението на прокурорите. Те трябва да предложат неоспорими доказателства за такова престъпление. Да не говорим, че тези доказателства трябва да представи и самият Конгрес. Републиканците изобщо не се стремят да устройват импийчмънт на собствения си президент. Макар и далеч не цялата партия да подкрепя напълно Тръмп, те разбират, че такова действие може завинаги да погребе „Партията на слоновете“. Така че всеки разговор за импийчмънт може да премине единствено, ако мнозинството в Камарата на представителите бъде у Демократическата партия. В момента демократите водят в допитванията над републиканците в навечерието на междинните избори. Но въпросът дали ще успеят все пак да получат мнозинството в долната камара остава открит. Републиканците залагат да доброто състояние на икономиката, ръста на БВП, заплатите и доходите на американците, а също така на тяхната увереност в утрешния ден. Основният минус е, разбира се, са всички скандали около Тръмп и вечната истерия на мейнстрийм медиите около тях. Далеч не е сигурно, че тази истерия ще бъде достатъчна за решителна победа на демократите на приближаващите избори.