За ВКС е неясно защо Марио Николов е оправдан за САПАРД

Престъпна група за източване на милиони от САПАРД, начело с Марио Николов може и да има, но в мотивите на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) има толкова неясноти и противоречия, че не става ясно защо той е оправдан по това обвинение.

Това са част от изводите на Върховния касационен съд (ВКС), който отмени отчасти оправдателната присъда на апелативния спецсъд по мегаделото за източване на САПАРД и го върна за ново разглеждане, показа проверка на „Лекс“. От решението обаче става ясно, че от осемте подсъдими, шестима вече са напълно оправдани и проточилото се вече 12 години дело ще продължи само с Марио Николов и Ана Шаркова на подсъдимата скамейка.

Според обвинението Марио Николов е ръководил престъпна група, в която са участвали съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Валентин Ангелов, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева и Петя Хаджииванова. Прокуратурата твърди, че чрез документни престъпления групата е източила 14.5 млн. лева от САПАРД, като това ставало чрез закупуване на стари машини за месопреработка от чужбина на завишени цени, които били представяни за нови и след това Николов и подсъдимите получавали субсидии за тях.

В последните 12 години от делото постепенно отпадаха част от подсъдимите, а един почина в хода на процеса. Преди 10 години Софийският градски съд чете тежки осъдителни присъди, но оправда Радмил Петров и Петя Хаджииванова, а прокуратурата не подаде протест за тях и те влязоха в сила. Въпреки че след това всички присъди бяха отменени, а делото прехвърлено в спецсъда, нямаше как Петров и Хаджииванова да бъдат осъдени. От 2014 г. процесът продължи в специализираните съдилища и през това време изтече давността за участието в групата на още двама подсъдими – Иван Иванов и Лазарина Георгиева. Делото срещу тях беше прекратено, а останалите в крайна сметка бяха оправдани на две инстанции.

Така, пред ВКС прокуратурата протестира оправдателните присъди за ръководство и участие в престъпна група на Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова и Валентин Ангелов. Отделно, държавното обвинение е поискало да бъдат отменени и всички оправдателни присъди за документни престъпления, но за тях и ВКС, както и предишните инстанции, е категоричен, че конструкцията е изначално негодна.

Според върховните съдии обаче в протеста на прокуратурата няма никакви съображения за поисканата отмяна на оправдателните присъди на Николова, Ангелов, Иванов и Георгиева.

„Липсват конкретни доводи за това в какво се състои недостатъка на съдебния акт срещу тях, както и какви обстоятелства, ако бяха изяснени биха довели до различни фактически и правни изводи за тях, в светлината на релевираните касационни основания, поради което касационната инстанция е лишена от възможност да даде по-конкретен отговор“, пишат върховните съдии Евелина Стоянова (председател), Невена Грозева (докладчик) и Мина Топузова.

Така решението на ВКС за отмяна на оправдателните присъди за престъпната група засяга в крайна сметка само Марио Николов и Ана Шаркова. В него се казва, че апелативният спецсъд е допуснал съществени процесуални нарушения в анализа по оценката на доказателствата, които са опорочили начина на формиране на вътрешното му убеждение за престъплението.

„Контролираният съд се е отдалечил от заложения в чл. 13 и чл. 14 от НПК стандарт, тъй като е тълкувал едностранчиво доказателствата, изопачил е действителното им съдържание и е пренебрегнал информацията, съдържаща се в тях… Като резултат съдебният акт, касаещ обвинението по чл. 321 от НК, въпреки обема си, съдържа вътрешни противоречия и празноти… От тук насетне, съдържанието му не позволява да се направи извод, че вътрешното убеждение на съдебния състав по отношение деянието по чл. 321 от НК се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на относимата доказателствена съвкупност… В заключение, фрагментарният и тенденциозен подход при оценката на доказателства по обвинението за ОПГ по чл. 321 от НК срещу подсъдимите Марио Николов и Ана Шаркова е компрометирал процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав“, пише ВКС и връща делото за ново разглеждане.

Как може да има ОПГ, ако са останали двама подсъдими

От анализа на върховните съдии става ясно, че в доказателствата по делото се съдържат данни за участие в престъпната група от страна и на оправданите от самото начало Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Макар съдът да прави уговорката, че те вече не могат да бъдат осъдени, защото за тях важи принципът за забрана за влошаване на процесуалното им положение (reformacio in peius), това не пречи да бъдат включени в състава и характеристиките на престъплението. Това е така, пише ВКС, „тъй като ОПГ може да съществува и тогава, когато за част от участниците в нея не са налице, или впоследствие са отпаднали предпоставките и условията за ангажиране на наказателната им отговорност„.

„Следователно, без подсъдимият Петров и подсъдимата Хаджииванова да могат да бъдат осъдени по чл. 321, ал. 2 от НК, те заедно с подсъдимия Марио Николов и подсъдимата Ана Шаркова могат да изградят структурата на групата от четири човека, чиято дейност е била насочена към неправомерно получаване на помощи от програма САПАРД“, се казва в решението.

Пропуските на спецсъдилищата

В мотивите към оправдателните присъди на специализираните съдилища се казваше, че делото страда от изначален доказателствен дефицит, тъй като още в началото на разследването беше разделено, като отделно вървеше процес и за изпиране на парите, който приключи окончателно с оправдателни присъди.

Втората инстанция сподели изводите на спецсъда, че произволно и без доказателства, в обвинителния акт се казвало, че през 2002 г. Николов създал престъпната група, с която „да се възползва от облагите на САПАРД“.

Докато делата в България се прехвърляха от един съд в друг, още през 2008 г. в Германия бяха осъдени сочените за съучастници в схемата за измами с фондове – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт. От Германия и Швейцария изпратиха информация до българските власти за комуникациите на Райзахер и Енгелхарт, като посочените имена бяха именно на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Ставаше дума за изпращани имейли, в които е уговаряната продажбата на машините. Чужденците са давали и обяснения в хода на делото срещу тях, но те не бяха приети от съдилищата в България.

На тези доказателства обаче обръща внимание ВКС и казва, че е пропусната възможността да се съпоставят със свидетелските показания.

Върховните съдии посочват за пример протоколите за разпит на свидетелите и писмени материали, според които през периода от 2002 г. до 2005 година е действала международна мрежа за „покупко – продажби“ на стари машини в затворен кръг, с участие на едни и същи фирми от Германия, Швейцария и България, с цел кандидатстването им пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за получаване на безвъзмездна помощ по програма САПАРД. Пренебрегнати са били доказателствата, установяващи създаване на документи, чиято цел е била да се използват пред ДФЗ за удостоверяване на извършени „инвестиции“ от българските фирми – бенефициенти, както и доказателствата, разкриващи персоналния принос на Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова. Игнорирана е била напълно информацията от съдебните поръчки за фирми-фантоми и такива с прекратена дейност, използвани за „износа“ на машините от България до чужбина и връщането им обратно в страната.

„Не е изследвано изготвянето на документите със завишаване на цените при т. нар. „верижни продажби“ на стари машини от България за Германия и Швейцария и представянето им като доказателства за направена инвестиция за закупуването на нови“, разяснява още ВКС.

По отношение на въпроса дали машините са стари, още първата инстанция беше обяснила виждането си, че изискванията за предоставяне на финансиране по предприсъединителните програми са били ясни – пари не се отпускат за закупуване на оборудване втора употреба. Т.е. напълно допустимо е машините да са произведени отдавна, но никога да не са използвани. Затова според съда, прокуратурата е трябвало да докаже, „не дали въпросните машини са нови, а отрицателният факт, че машините вече са били употребявани“.

Според АСНС пък поради липсата на серийни номера в документите не е възможно да се установи дали се касае за едни и същи машини, дали те са втора ръка, или са нови, за да бъде одобрено изплащане на помощта от 50% от стойността на инвестицията.

ВКС обаче посочва, че съдът не се е спрял на показанията на свидетел, който казва, че швейцарска фирма, в която работел, още през 1990-1991 г. продала на българска фирма със сборно название „Родопа месокомбинат“ – София 15 машини за преработка и опаковане. Според свидетеля, в началото на 2002 г. „други български фирми“ продали тези машини в Германия и Швейцария и същите машини били препродадени отново на български фирми със завишени цени. По откритите банкови сметки на фиктивни фирми пък продавачите превели обратно получените суми по „сделките“, а включените в тях машини били представяни като нови, съобразно изискванията за одобряване на направени инвестиции по програма САПАРД.

„Не е обърнато внимание, че след това машините са спрени от производство и една част от тях в продължение на 12 години са се намира на склад, като реалната им стойност към момента /на разпита му/ според него е „нула“, допълва ВКС.

Други свидетели пък сочат Марио Николов, като лицето, на което са продавали машини и то предимно втора употреба, както и, че са произведени през 90-те години на миналия век и вече не се произвеждат. Един от тях свидетелства, че е участвал в сделките за продажба на машини, които вече веднъж са били продадени в България и след това с посредничеството на Николов са препродадени, а той „диктувал“ какви цени да бъдат вписвани в документите, като настоявал да се вписва по-висока цена.

ВКС подчертава, че е трябвало да бъде обсъдена електронната кореспонденция на подсъдимите, за която е имало достатъчно материали от трансферираното производство след предварително разрешение от съдия. Игнорирана е била хронологията в кореспонденцията, съвпадаща с информацията за конкретните параметри по „сделките“, за номера на банкови сметки, за вида на стоките и цените, за начина на транспортиране, допълнителни указания към шофьорите – коя фактура къде да бъде представена, за указания за промяна в наименованията на едни и същи машини, за създаването на документи с невярно съдържание, указанията за заличаване на годината на производството и за начина, по който стоката да бъде описана във фактурата.

„От вниманието на съда са убягнали данните в писмата за използвани изрази “наша банкова сметка“, „наша фирма“, „наше решение“, че са подписвани от подсъдимия Радмил Петров, подсъдимата Петя Хаджииванова и подсъдимата Шаркова “ с отбелязване “ по поръчение на М.“, пише още ВКС.