Барселона има нужда от ново начало, за да избегне пълния крах

След края на най-златния период в своята история, днес отборът на Барселона е на кръстопът, пред какъвто отдавна не се беше изправял.

На „каталунците“ им е трудно да постигнат постоянство в своите игри и се движат все по-неубедително в шампионата. За пръв път от доста време пък съблекалнята на отбора е пред разцепление, продиктувано от неразбирателството между футболисти и треньор. За капак на всичко Барселона няма да може да привлича нови играчи до лятото на следващата година, заради наказание от ФИФА за неправомерни трансфери на непълнолетни играчи.

Причините в упадъка на Барса обаче се коренят в събитията, случили се в отбора преди няколко години. „Каталунците“ достигнаха до невиждан разцвет в ерата на треньора Хосеп Гуардиола. В периода между 2009 и 2011 г. отборът спечели три поредни титли на Испания и взе два трофея от Шампионската лига. С трофея от Шампионската лига на отбора на Франк Рийкард през 2006-та се оказа, че „блаугранас“ са били на европейски връх три пъти в период от пет години.  В същото време стилът на постоянен контрол над топката чрез постоянна поредица от пасове и непрестанна преса над противниковите играчи, известен като „тики-така“, породи истинска революция във футболния свят, а Барселона се превърна в най-популярния клуб на планетата.

Всяка златна ера обаче си има край и той дойде през 2012-та с отпадането на Браса на полуфиналите на Шампионската лига след двата сблъсъка с Челси и загубата на титлата в Испания от Реал Мадрид. Още тогава стана ясно, че златното поколение на отбора вече се е изчерпало, а стила на игра вече е разгадан от останалите отбори. Бяха нужни промени. Сякаш за това и Гуардиола напусна треньорското място в отбора. Просто той не искаше да е треньорът, който да покаже вратата на футболистите, донесли му толкова много успехи.

Проблемът обаче е че този сигнал не бе разбран от ръководството на клуба, което отказа да направи каквито и да е промени в отбора. Стилът на игра беше запазен, а по-сериозни трансфери не последваха. Шави, Иниеста и Меси успяха да донесат още една титла на Испания през 2013-та, но претърпяха ужасен крах в Шампионската лига след двата разгрома от Байерн Мюнхен на полуфиналите.

Когато всички най-сетне разбраха, че са нужни промени, те бяха извършени  по най-грешния начин. Във Барселона започнаха да харчат колосални суми за трансфери, само че привличаха основно нападатели, без да обръщат внимание на халфовата си линия или защитата. През 2013-та бяха платени близо 100 млн. евро за Неймар, а през тази бяха платени 85 млн. за Луис Суарес. Проблемите в Барса обаче никога не са идвали от нападението. Отборът винаги се е клатил в защита, а там бяха привлечени играчи от средно ниво за стандартите на Барселона като Томас Вермален и Жереми Матийо, които дори не получават особени шансове за изява.

Лошото е, че Барселона още преди една година имаше материала, с който да надгради  своя отбор, но така и не го използва. Така например през 2011 г. на „Ноу Камп“ бе привлечен Сеск Фабрегас, с идеята да наследи гениалния Шави Ернандес. За три години във Барселона обаче Фабрегас така и не получи доверието, което очакваше.  През годините нямаше треньор, който да се осмели да започне налагането на испанеца за сметка на великия, но все по-застаряващ Шави. Фабрегас почти не получи шанса да се изяви на титулянрата си позиция на разиграващ плеймейкър, а вместо това бе ползван като фалшива деветка и крило. Позиции, които не са му удобни, но на които също показваше класа. През това лято от Барселона открито се отказаха от Фабрегас, продавайки го на Челси. В момента Сеск има цели 14 асистенции в Англисйката висша лига, а сме средата на сезона. Разликата е, че в Лондон испанецът получи шансът да играе на най-удобната си позиция на терена, какъвто така и не получи във Барселона. В същото време през миналата година един от най-големите таланти на отбора – Тиаго Алкантара бе продаден на Байерн Мюнхен. Трансферът стана по негово настояване, тъй като самият той призна, че трудно би имал възможност да се наложи при „каталунците“.

Така и дупката в халфовата линия на Барселона бе запълнена от Иван Ракитич, който тепърва свиква със стила на отбора. Просто клубът страда от твърде голямата си зависимост към футболистите от златното поколение. Те безспорно са гениални играчи, но сякаш няма какво повече да дадат на своя клуб. Никой обаче няма смелостта да се опита да ги замени, въпреки че в последните години отборът разполагаше с идеалните играчи за тази цел.

Проблемът е, че и големите трансфери на клуба сякаш не са достатъчно ефективни. Суарес започна да играе за Барселона през октомври, а до този момент има само три гола за клуба. За две години пък Неймар е отбелязал 29 гола във всички турнири, което не оправдава дадените за него близо 100 млн. В същото време той така и не може да синхронизира действията си с Меси, поради сходните позиции, на които двамата играят.

Големият проблем пред клуба обаче се казва Лионел Меси. Аржентинецът е феноменален футболист и спокойно можем да кажем, че вече се е утвърдил като най-голямата легенда в неговата история. Проблемът е обаче, че вече той сякаш е по-голям от самия отбор. Ръководството на Барселона всячески се опитва да угоди на своята звезда, пренебрегвайки треньори и ръководители.

Луис Енрике е първият наставник, който влезе в открит конфликт с Меси, но изглежда, че няма да получи подкрепата на ръководството.  През лятото Енрике пристигна с идеята да промени стила на отбора. Той искаше да стабилизира защитата и да въведе идеята за по- прагматичен футбол. Барселона вкарваше по-малко голове, но пък допускаше по-малко и печелеше мачовете си. Така и отборът водеше убедително в класирането на испанския шампионат и до 9-тия кръг не бе допускал гол. Всичко обаче приключи след загубата от Реал Мадрид с 3:1.

Футболистите открито възроптаха срещу стила на Енрике, който започна да се лута между тики-така и собствения си стил, обезличавайки тима. В момента никой във Барселона не знае какъв точно ще е стила на отбора в края на сезона. Меси пък постоянно нажежава обстановката, подклаждайки напрежението, че може и да напусне „каталунците“ и да премине в Челси. Така той открито демонстрира влиянието, което има в този клуб и умението си да манипулира ръководството. В крайна сметка, ако ръководните фактори в клуба продължат да слагат един играч, бил той и Меси, над треньора на отбора, положителната промяна няма как да дойде.

Всъщност все повече анализатори оценяват това, че треньорския пост в Барса започва все повече да се обезценява. Общо взето всеки нов треньор трябва да се съобразява със звездите на клуба и да поддържа стила, наложен от Гуардиола. За това и клубът става все по-предвидим и му е все по-трудно да се справя с големите европейски грандове. А това до скоро не беше така.

На подобен кръстопът Барселона беше поставена през 2008 г. Тогава Гуардиола тепърва стъпваше в треньорския пост и открито заяви желанието си да продаде голя мата звезда на отбора Роналдиньо. Бразилецът имаше голям принос към успехите на тима, но фриволното му поведение и несериозното отношение към тренировките започнаха да влияят на настроението в съблекалнята. Тогава обаче ръководството на клуба застана зад своя треньор във всяко негово решение. За да даде път на новото поколение на отбора, за няколко години Гуардиола отстрани почти всичко големи звезди от предишния голям отбор на Барса. Така на бързо бяха продадени Роналдиньо, Ето О и Деко. Думата на треньора бе над всичко и това доведе до последвалите успехи.

Днес обаче в ръководството на Барселона цари пълна анархия. В началото на миналата година Сандро Росел подаде оставката си като президент на клуба заради скандала за укритите параметри на сумата платена за трансфера на Неймар. Той бе наследен на поста от Хосеп Мариа Бартомеу, който през цялата година се опитваше да балансира отношенията между треньора и футболистите в отбора. Проблемите продължиха и през лятото, когато ФИФА обяви, че спира трансферите на клуба за нередности по привличането на млади футболисти. Решението бе отложено до края на годината, но все пак бе потвърдено от спортния арбитраж в Лозана. Това коства и уволнението на директора на клуба Андони Субисариета. Реално в момента в клуба няма реален управленски фактор, който да го вкара в правилния път.

Барселона може да надмогне липсата на трансфери главно чрез своята школа, която отдавна дава най-качествените таланти в Европа. Въпросът е обаче, че трябва да бъде поет нов път. Очевидно са нужни корекции в стила на игра, както и налагането на нови футболисти на постове, различни от нападението. Може би в Барселона трябва да покажат на Меси, че клубът може да съществува и без него, както го направи без Роналдиньо. За тези неща обаче са нужни ясни управленски решения, за които не се знае дали има кой да вземе на „Ноу Камп“.