Кокала: Удариха ме с брадва и ми разцепиха главата, а накрая ме закопчаха с белезници

Емил Велев продължава да е последният треньор, извел Левски до титлата в България. Специалистът, който в момента е начело на третодивизионния Вихрен, даде интервю за Youtube канала "Трибуна Левски". Кокала разказа интересни истории от неговия живот.

За "синята приказка" при Мъри Стоилов

Страхотни мачове. Естествено, черешката на тортата беше Киево. Бях докарал и един шаман от Израел, който между другото беше и на предишните мачове. Мъри ме попита тогава дали пак ще дойде. Аз викам: "Номер едно идва, лети със самолета". Плащахме му билетите, отиване и връщане. И влиза този в съблекалнята. Набожен израелец си е. Носеше половин кило сол и някакви стотинки. Събрахме играчите преди тренировка и им казах да си дадат обувките, с които ще играят. Той мина и почна да ръси на всеки вътре със сол. Особено Домовчийски - два пъти му сложи и два пъти вкара гол. И вика: "Ей, браво бе, какъв е тоя шаман". Та го водихме и на реванша в Киево (Верона). Питах го какво ще прави сега. Изчакахме да видим на коя врата ще напада Левски и там той хвърли една монета от техните шекели - желязна. Ако те удари с нея, направо си нокаут. И наистина в 20-ата минута ли беше, Мечо излъга един и вкара за 1:0. После и Бардон вкара...

Дали ще викне шамана и за финала на 11 май?

Не знам сега дали с тази пандемия ще се качи на самолета изобщо. Тях ги е страх повече от нас. Ама ще му се обадя да видя дали ще може да дойде. Ще му вземем билет за "Уиз Еър" - 20 евро.

За началото в Левски

През целия ми съзнателен живот съм бил от Левски. Закърмен съм от малък със синята идея. Още от баща ми, роднини... Малки изключения са били от другия лагер. Моят квартал, в който съм израснал, беше на 90 процента само левскари. Лозенец се нарича. Започнах моята кариера на стадион "Раковски". Знаете, че имахме две школи - Левски "Раковски" и Левски "Герена". В старшата възраст ни обединиха отборите. Помните и онзи печален финал през 1985 година, след който бяхме изгонени и се наричахме с други имена. Доста хора бяхме наказани. Включително и Ицо Стоичков от ЦСКА. До 1989 г. също съм имал прекрасни мигове в първия отбор. Дори в 2-3 години си спомням, че бях и капитан на този отбор. С много добри футболисти. После всеки пое по своя път, някои заминаха в чужбина. Пътищата ни се разделиха, но винаги отборът е оставал в сърцето ни. После отидох в Израел, където изкарах 15 години само с едно прекъсване през 1995/96, когато се прибрах. Знаете, че тогава Славия стана шампион. Ние заслужавахме повече, но имаше и други причини. Всички се досещате за какво става въпрос.

Чак през 2003 г. се върнах пак в България и попаднах на работа в Левски. Дойде и Мъри Стоилов тогава. Хубавите спомени, шампиони, Шампионската лига... След това реших да си продължа кариерата и като старши треньор, защото все пак това са нашите амбиции. Да можеш да ръководиш даден отбор. При мен се натрупаха доста отбори, но сърцето ми си е в Левски. Не мога да си кривя душата.

Как го ударили с брадва на светофара на Орлов мост

Случаят е следният. Преди един мач с ЦСКА правехме ремонт с жена ми вкъщи. Закарах майстора до "Младост", след което се връщам по "Цариградско шосе". Аз съм със "Застава юго", а някакъв с "Лада" ме засича. Аз също го засичам. Чудя се какво искаше този човек. Дали не ме позна, може пък да е бил от другия лагер... На Орлов мост имаше задръстване, вече ставаше тъмно. Аз отварям вратата и отварям неговата, за да му искам обяснение. Естествено с леки псувни. Изведнъж той се наведе вдясно и гледам с периферното зрение една брадвичка. Туристическа брадвичка. И аз, докато се дръпна, той ме удря може би с тъпата част и оттам шурва една кръв от главата ми. Викам: "Ей сега те пребих тука".

Имаше задръстване уникално. Спряха всички коли. Мина линейка и в "Пирогов" ми зашиха главата с не знам колко шева. После отивам да си взимам колата. Връщам се на Орлов мост и там намирам бележка: "Емил Велев, явете се в Първо районно", това чорбарското. Както доближих районното, няколко милиционера и "бам"! Закопчаха ме с белезници и хайде вътре зад решетките. Обвиниха ме, че съм нападнал мирен гражданин. Аз им обясних, че той ме е ударил с брадва. Беше опит за убийство за мен. Цяла нощ не можаха да ме изкарат от ареста. На другия ден ме чакаха на "Герена" с шпалир, а аз с превръзка на главата. Даже не се запознахме с тоя човек, който ме удари. Но след това бихме ЦСКА. Било е някъде 1986 година.

За победите над вечния съперник

Бяхме ги победили 7 пъти поред! Затова и Милко Балев от Министерски съвет се издразни и ни наказаха толкова жестоко клубовете през 1985-а. Емо Спасов хвана Янчев за гушата. Ицо Стоичков го блъсна, а аз отидох и блъснах Ицо. Така се завъртяха нещата, но като случка беше доста несериозно. Наистина беше нагласена цялата история, някаква превъзбуда имаше в хората с "четирибуквието".

Често си разказвахме какво е било предната вечер по заведенията. Но само когато е било разрешено! Най-много се радвахме след победа над ЦСКА да излезем и двата отбора на заведение. Загубилият плащаше. Бог да го прости Георги Димитров-Джеки. Викам, Жорка, днеска пак ще трябва да плащате.

За титлата като треньор през 2009 г.

Гонзо беше на лечение в Сърбия при Марияна преди дербито с ЦСКА. Не знам там какви са процедурите на мускулите. Лепи ли ги, шие ли ги... Върна се, мина през задължителен фитнес тест и той го издържа. Иначе щеше да е аматьорско да го пусна контузен и да куца по терена. Можем да си говорим всичко за Гонзо, но той тогава направи много силни мачове. Вкара двата гола и срещу Литекс в Ловеч. Дарко му подаде, секторът с нашите фенове се запали. Донякъде се неглижира тази наша титла, което на мен не ми прави добро впечатление. Как отборът не играел добре... Това беше и оправданието на Батков, когато ме освободи. Таксиджията на летището му казал, че не играем никак добре. Как тогава сме биели? Истината е, че ние напълно заслужено станахме шампиони. Напълно заслужено!

"Шадраванчето" (Георги Петков) го болеше рамото и замина за Гърция да се лекува. Така Божидар Митрев се озова на вратата. Той трепереше малко, но няма значение. Изкара си мачовете. С Божката на вратата бихме ЦСКА.

Бях приятно изненадан от сериозността на някои футболисти, особено бразилците Зе Соарес и Жоазиньо. Велислав Вуцов тях ги беше отписал, даже не искаше да са в отбора. Викам: "Вили, това са много добри футболисти". Което се доказа след това. Единствената ми грешка, която признавам, е, че не пуснах Жоазиньо на реванша срещу БАТЕ Борисов. Аз вече бях треньор. Обади се Батков 16 хиляди пъти, аз не му вдигах. После и Лъчо Танев звъня да играел Николай Димитров Хичо. И аз пуснах него. Ако си спомняте, той е много добър футболист, но пропусна няколко гола в Беларус.

Но като цяло никой не ми се е бъркал. Кой да ми се бърка? Батков разбира от Дерипаска и Чорни.

100% щяхме да направим и дубъл, но в полуфинала за Купата на България отпаднахме злощастно в Благоевград. Те убиваха темпото Пирин. Спас Делев лежа 78 минути от 90. Направете си сметка колко е играл!

Дали наистина е проклел отбора?

Това е простотията на Тити "Тути" Папазов, който казваше навсякъде, че съм проклел отбора. Разбирате ли за какво става въпрос? Еми не е така. Това е клубът на народа, моят клуб. После започнаха да ме питат дали съм махнал клетвата, която всъщност не я е имало. Не се маха нещо, което не е било. Затова на финала трябва да бием "четирибуквието" - отбор без име.

За идеалния отбор на Левски

Вратар Михайлов - Боби и баща му. Пламен Николов десен бек. Отляво Аладжов, Петър Петров... В защита Грънчаров, Весо Балевски, Мъри също играеше добре като бранител. В средата естествено аз. Също така Емо Спасов, Сираков, Гошо Йорданов-Ламята. Вече напред говорим за звезди като Искренов, Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Руси Гочев - уникално крило. Такова центриране като на Гочев не сте виждали.

Най-силният чужденец за всички времена е Седрик Бардон. Не говорим за Дембеле, който тичаше с бутилка уиски и кола, после късаше мрежите. Но като футболист, който да ти пълни окото, беше Бардон! Мъри го докара в последния момент, имаше 4-5 часа трансферен прозорец. Пробвах го на джитбол. Вярно, че аз съм много добър, но и той не сбърка нито една топка! После взе участие за 10 минути в контрола със Сливен. Мъри даже беше викнал Ал Бънди (Херо) да го гледа. Той също много хареса Бардон.

За завръщането на Ивелин Попов

Попето, вижте сега, щом е приключил в чужбина, правилно е избрал Левски, защото си е левскарче. Израсна на "Раковски", после на "Герена". Взехме го в мъжкия отбор, но той избяга с Бандаловски в Холандия. Аз много му се разсърдих тогава. Направиха го тоя номер, но в крайна сметка всеки си преценява как да му продължи кариерата. Но, ето, че рано или късно се връща. Въпреки че няма нито един мач за Левски в първия отбор. Дано да е жив и здрав. Той може да помогне. Особено на позицията зад нападателя. Нарисувано си е за там, след като Кръстев се прибере в Ман Сити.

Имайте предвид, че първенството ни е доста слабо. След като един отбор като Царско село с тези събрани момчета от плажове и планини прави равен на ЦСКА и Лудогорец... После бие две пъти Пирин. 100% съм сигурен, че не са правили и грам подготовка, а треньорът им вее косите като този арменеца... Как му беше името?