На 11 август 1953 г. в Перник е роден Людмил Янков - един от най-романтичните образи в българския алпинизъм. Започва да се занимава с това на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 г. става част от националния отбор и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско спускане със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, участва в националните експедиции до Лхотце (1981 г., достига 7950 м) и до Еверест, 1984 г.
След като започва драматичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един дъх” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, за да помогне на своя другар. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се налага да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Ето накратко развоят на събитията, описан в архивите на Златния фонд на БНР:
На 20 април Христо Проданов и шерпът Ринджи тръгват по трудния маршрут на Еверест - Западния гребен. След 8500 метра Ринджи се отказва и Христо продължава сам, без кислороден апарат. Достига върха късно, в 18:10 местно време. В 18:42 започва спускане към Лагер 5 по собствените си стъпки. В 21:10 съобщава в Базовия лагер, че заради настъпилата тъмнина и лошите атмосферни условия прекратява слизането и ще търси място за нощуване. До сутринта няма вест от него.
Рано сутринта на 21 април са регистрирани едно-две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор. В 8:30 се чуват неразбираеми думи: „Аз... тук... на големия сив купен“. Предполага се, че Проданов е в тежко състояние – без палатка, кислород и спален чувал, най-вероятно на височина 8300-8500 м. В 10:00 шерпът Ринджи слиза от Лагер 4 и става ясно, че Христо не се е завърнал там. Към Лагер 5 тръгват Трифон Джамбазов, Людмил Янков и Ринджи. Групата на Иван Вълчев, която се движи от Лагер 3 към Лагер 4, също се включва в издирването. В 16:00 Людмил Янков, който се придвижва най-бързо, достига 8400 м. Междувременно, Христо Проданов периодично подава сигнали с комутатора на станцията, обяснява, че е загубил ръкавиците си и че ръцете са му измръзнали, не може да се движи. Атмосферните условия се влошават.
На следващия ден - 22 април, спасителната акция продължава, въпреки че палатките в Лагер 4 и единствената палатка в Лагер 5 са разрушени. В 18:30 Иван Вълчев достига 8200 м. Иска разрешение да продължи нагоре, за да окаже помощ на Людмил Янков в търсенето на Христо. Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов му нарежда да се спусне към Лагер 5 заради настъпващата тъмнина. Людмил Янков продължава да се движи нагоре с фенерче, в 21:45 вече е достигнал 8500 м. Около час отклонява молбите на останалите алпинисти да прекрати търсенето. В 22:30 съобщава, че ще нощува на 8400 м. Цялата нощ, през 15 минути алпинистите поддържат радиовръзка с него, за да не заспи. На 23 април Аврам Аврамов нарежда на всички групи да слизат надолу. Людмил Янков се завръща в Базовия лагер с измръзвания на ръцете.
По-късно посвещава следните стихове на своя загинал приятел Христо Проданов:
Не питай за цената на мечтата
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Янков публикува свои стихове и разкази в български вестници. Получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, лауреат е на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“. Носител е на редица награди, сред които най-високото държавно отличие по онова време - орден “Георги Димитров”, международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“.
Загива при лавина на 17 април 1988 г. под връх Камилата, в Мальовишкия дял на Рила.
Десетки кюстендилци, както и негови приятели, колеги, планинари, ще се качат на втората тераса на Мальовица в Рила по повод рождението на алпиниста. Организатор е туристическото дружество "Осогово"-Кюстендил. На лобното място, на около 1800 м. надморска височина, има поставена паметна плоча. Там ще има среща на туристи и приятели на Людмил Янков, каза секретарят на туристическото дружество "Осогово" Силвия Михова пред кореспондента на БНР Кирил Фалин:
"Два автобуса са и слизаме на Мальовица. На "Меча поляна" има направен един параклис, който беше миналата година открит, и той е посветен на загиналите алпинисти и за здраве и живот на бъдещите туристи, алпинисти. Туристическият хор е подготвил много хубава китка от песни, една хубава реч ще изнесе. Останалата група продължава нагоре. На втора тераса, в 12:30 ч. имаме специален ритуал с поднасяне на цветя на паметната плоча".
Източник: БНР
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Българин 681
16:03 11.08.2023
2 Госあ
16:03 11.08.2023
3 🇧🇬🇪🇺💯
Лавина е неточно определение за смърта на Людмил Янков.
Това е единственият български Алпинист който пренущува над 8 000 м без бивак и спален чувал и оцелява за да разкаже историята си.
Друг такъв е Hermann Buhl на Нанга Парбат.
16:16 11.08.2023
4 дзверо
Коментиран от #7
16:19 11.08.2023
5 в планините
16:21 11.08.2023
6 Учуден
Коментиран от #8
16:25 11.08.2023
7 Госあ
До коментар #4 от "дзверо":
Христо Проданов е от Карлово. Иначе, хубав въпрос за улицата….Ако има някой кюстендилец, да каже.16:26 11.08.2023
8 Госあ
До коментар #6 от "Учуден":
В повечето случаи, спасителите са тюфлеци, които пият ракия у хижите. По близо са до твоя мироглед. Без да обиждам малката част, наистина подготвени хора в ПСС.Коментиран от #9, #10, #11
16:28 11.08.2023
9 Учуден
До коментар #8 от "Госあ":
И аз обичам планината но не ходя там при -40 градуса и опасност от лавина за да доказвам алфа-мъжкарски способности.Тези дето карат мотори с 300км на задна гума по околовръстното също са много печени според твоя мироглед.Коментиран от #12
16:34 11.08.2023
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 🇧🇬🇪🇺💯
До коментар #8 от "Госあ":
В смисъл пиенето на ракия не пречи но за всичко си има време, Планинското Спасяване е Тим Билдинг Спорт и дейност, повечето в ПСС са и Алпинисти.Алпинизмът в България води начало от Германският Алпийски Съюз, първи изкачвания на Вихрен, Мальвица Северни Стени са Германски.
ПСС е по Германски модел, като спасяване на пострадали в планинита е себеотрицание с риск за живота в името на изпаднали в беда планинари.
ПСС истински професионалисти.
17:06 11.08.2023
12 Госあ
До коментар #9 от "Учуден":
Че са печени, печени са. Но не и според моя мироглед. Има нещо тъповато в тях. Алпинистите имат класа. Образование, възпитание, мироглед и позиция в обществото. При алпинизма го няма тоя адреналинен кик, както при много от екстремните спортове и се изисква мисъл и дългосрочна преценка, а не само рефлекси. Иначе, аз харесвам най много т.нар. ски/сноуборд алпинизъм така характерен за френската школа и Шамони.17:06 11.08.2023
13 🇧🇬🇪🇺💯
В ПСС има хора с опит и умения натрупани в продължение на близо 50 години, на Северни Стени и Върхове в България, Кавказ, Памир, Западна Европа и Хималайте.
Изглежда просто и елементарно да спасяват в планината но зад това са много години опит и умения, които няма как човек да достигне без да извърви пътя?
17:39 11.08.2023
14 🇧🇬🇪🇺💯
имат опит умения и организация която не се придобива за една зима или лято.
Прави впечатление колко малко ПСС е представена в българското общество.
Слава Богу досега няма “реформатори” които да разбият ПСС като организация, Планинската Спасителна Служба е към Българския Червен Кръст.
17:53 11.08.2023
15 Владиславово
18:31 11.08.2023
16 66- годишен
И за какъв чеп?
Аз що изтърбуших през това време и то не по високо от креват....
20:11 11.08.2023
17 ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ
06:52 12.08.2023