Проф. Георги Каприев пред ФАКТИ: В България най-високите места навсякъде се заемат от полукултурни хора (ВИДЕО)

Да почнем нещата едно по едно, защото те са многопластови. И както винаги в България ние обичаме да смесваме всичко, да стане сивичко и да се омажем с него.
Първо - не е коректно да се говори за нещо, което не се е появило. Днес е премиерата, ние говорим преди нея, не сме гледали спектакъла. И това е некоректно. Единственото, което ми позволява да застана сега пред вас, е че аз така и така няма да я гледам тази пиеса, тъй като не следя продукцията на Народния театър, докато г-н Василев ще бъде негов директор. Това ми е оправдание пред съвестта, че говоря предварително за нещо, което не е излязло. Т.е.ние не говорим за представлението, не говорим за Джон Малкович, възможно е това да бъде една качествена комедия - нямам никакви предварителни очаквания. И предлагам да не говорим за самата театрална ситуация.
Ние сме изправени по един обществено видим начин, пред нещо, което в България е много древна традиция - повече от 100 години. Това е, че най-високите места, не само в културата, но и в политиката, навсякъде, се заемат от едни хора, които Стоян Михайловски, точно преди 100 години, нарича полукултурни. Той смята, че те са много по-опасни от некултурните. Сирак Скитник 1920 година ги нарича посредствени - силата на посредствеността. Това не са хора изцяло лишени от талант, не са лишени от способности. Но това са хора, които не знаят всичко. Всичко започва от тях. Те не познават традиция, не знаят минало, не влизат в контекста на това, с което се занимават. Защото от тях започна, и както виждаме, и с тях свършва. За какво говоря? Това е един текст, писан от Бърнард Шоу, през 1894 година. Има слухове, че той е бил стимулиран да напише този текст, от едно правителство, което не е българското. Но това са слухове. Това, което ние имаме на сцената, е едно забавление на човека с типичното колониално мислене, за който останалите са получовеци, и дали ще са на Балканите, дали ще са в Африка или в Латинска Америка - него това не го интересува. Написал е една пиеса, за да бъде смешничко. Но това смешничко, по някакъв начин, засяга българите. Прочетох достатъчно текстове, за да разбера колко българите не са се надраснали, колко не могат да се надсмеят над себе си. Чакай малко! Ето го полукултурният човек. Той не различава едното от другото. Той не различава иронията, която мога да приложа към себе си, от болката от лъжата - т.е. той не различава истина от лъжа. В момента аз не говоря за художествените качества. Говоря за онова, което те внушават - те носят една лъжа, една историческа лъжа. Това много добре го знаем всички, нали. Всеки, който е чел пиесата. И от тук нататък прави я каквото искаш тази пиеса. Ти трябва да премахнеш целия текст, за да премахнеш тази лъжа.
Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Георги Каприев по повод протеста пред Народния театър "Иван Вазов", насрочен за по-късно днес, по повод премиерата на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът". Ето и още от неговия анализ по темата:
Става дума за лъжа, не става дума за творчество, естетика и т.н. Става дума за историческата лъжа - за хората, които са движили сръбско - българската война от българска страна, за тяхната простащина и т.н. Много бих искал, говорейки всичко това, да ме чуят националистите, че да спрат да ме ругаят за обратното. Аз обикновено съм соросоид, жълтопаветник и не знам още какъв. И нямам нищо против да съм точно това. Но в момента говорим за нещо друго. Говорим за бездарието да познаваш собствената си културна и историческа традиция. И вижте за чие бездарие говорим в момента. Разбира се, не на Малкович. Човекът преди 40 години я е поставил в Ню Йорк, дошъл тука в България - думата "България" му се върти в ушите от пиесата. Решил - хайде ще я направим и тука след толкова години. Той е невинен. Той е един много голям артист, който няма никакво отношение към дебата, който водим в момента. Той е дошъл и е предложил една пиеса на директора на националната институция Народен театър. Директорът на националната институция, който е полукултурен, не знае всичко това, за което сега си говорим. Нито през главата му е минала сръбско - българската война, Бърнард Шоу му е голямо име, абстрактно в главата. 1994 година тази пиеса е получила своята популярност по едно време. И хайде готово. И тогава ти се срещаш с хора, които възроптават срещу една лъжа за тях и техните деди. Която ще им бъде представена от сцената на Националния театър. Тази пиеса е поставяна в България, два пъти е поставяна след 1990 г. И какво - нищо, нали. Но това е Националният театър.

Още от разговора може да проследите във Видеото