Марин льо Пен и „Алтернатива за Германия“: проруски проекти или националисти със собствени цели?

Във Франция лидерът на „Национален сбор“ Марин льо Пен е сред фаворитите в проучванията за президентските избори догодина. В Германия пък „Алтернатива за Германия“ (АзГ) все по-уверено се насочва към възможността да доминира в Бундестага, особено след победите си на последните регионални избори в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Западна Померания, предава News.bg.

И тъй като и Льо Пен, и АзГ често са определяни като проруски настроени, вече се чуват предупреждения, че френско-германският „мотор“ на Европейския съюз може скоро да бъде управляван от „копейки“, „руски активи“ и други подобни фигури.

Доколко обаче тези опасения са основателни?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме обществените нагласи и политическите позиции спрямо Русия във Франция и Германия, както и да ги съпоставим с тези на българската партия „Възраждане“ – безспорно проруски политически субект в днешна България.

Марин льо Пен: от историческите връзки с Москва до критиките към руската агресия

Симпатиите към Русия, а преди това и към СССР, имат дълга история във френското общество. Още от края на XIX век различни обществени и политически среди във Франция проявяват интерес към Русия по разнообразни причини: френско-руския съюз преди и по време на Първата световна война, влиянието на руската белоемиграция след Октомврийската революция, традиционно силните позиции на Френската комунистическа партия и „голизма“ от времето на Студената война.

Последният се основава на разбирането, че Франция трябва да запази самостоятелност и да балансира между двете суперсили – САЩ и СССР.

Тези нагласи обаче не бива да се приравняват с традиционната българска русофилия. Френският вариант не предполага безусловно преклонение, възхищение или благодарност към Москва. От позицията на своя национализъм французите, или поне коренните жители на Франция, трудно биха поставили Русия над собствената си държава. По-скоро я възприемат като една от по-приемливите геополитически сили в сравнение с други.

Самата Марин льо Пен е председател на парламентарната група на „Национален сбор“ – партия, основана през 1972 г. под името „Национален фронт“ и оглавявана в продължение на десетилетия от баща ѝ Жан-Мари льо Пен.

„Национален фронт“ е класическа крайнодясна формация, около която се обединяват националисти, ветерани от Алжирската война и дори, докато все още има живи представители, функционери от режима на Виши. Сред тях има и бивши участници във френската дивизия на Вафен-СС „Шарлеман“.

В подобна политическа среда просъветските настроения трудно биха намерили почва. След разпадането на СССР обаче „Национален фронт“ започва постепенно да подобрява отношенията си с Москва. Появяват се възможности за стратегически съюзи с руски националисти като Владимир Жириновски, обединени от стремежа да се противопоставят на глобализма, доминиран от САЩ.

Тази линия продължава и при Марин льо Пен, която поема ръководството на партията през 2011 г. През 2018 г. формацията приема името „Национален сбор“.

През 2014 г. партията получава заем от руска банка. В интерес на обективността обаче трябва да се отбележи, че това става след отказ на всички френски банки да я кредитират и години преди началото на руската „специална военна операция“ в Украйна.

През 2017 г., когато е кандидат за президент на Франция, Марин льо Пен е приета лично от Владимир Путин в Кремъл.

Руската инвазия в Украйна постепенно променя отношението ѝ към Москва. Льо Пен осъжда руската военна агресия, но същевременно критикува изпращането на оръжия за Украйна и икономическите санкции, свързани с енергетиката. Аргументът ѝ е, че подобни мерки накърняват интересите на френските граждани.

През септември тази година Льо Пен и настоящият председател на „Национален сбор“ Жордан Бардела стигат дотам да излязат с особено остра позиция срещу руските хибридни атаки срещу Франция.

Въпреки това Марин льо Пен продължава редовно да бъде определяна като „руски актив“. Причините са както в някои нейни предишни позиции, от които впоследствие се отказва – напускане на ЕС и връщане на френския франк, – така и в настоящите ѝ възгледи. Сред тях са критиките към Шенген в сегашния му вид, желанието Франция да напусне военната структура на НАТО и призивите за отмяна на санкциите срещу Русия.

„Алтернатива за Германия“: икономически прагматизъм и сближаване с Москва

Исторически предпоставки за русофилски настроения в Германия могат да се открият сред част от политическия и интелектуалния елит, включително заради династически връзки в миналото и културно влияние. Сред населението обаче картината е по-различна.

Особено в източните германски провинции са запазени спомените за зверствата на Червената армия в края на Втората световна война, както и за съветската окупационна зона, превърнала се впоследствие в Германската демократична република (ГДР).

Именно в тези провинции „Алтернатива за Германия“ разполага с по-сериозни електорални позиции.

Същевременно историческата вина на Германия за нацизма и Втората световна война възпира както крайната русофобия, така и военната реторика от типа на тази на „ястребите“ спрямо Москва.

Показателен пример е „Източната политика“ на западногерманския канцлер Вили Бранд от края на 60-те години на XX век. Според нея демократизацията на Източния блок може да бъде постигната не чрез конфронтация, а чрез сближаване със Съветския съюз. Основната идея е, че сигурността в Европа е невъзможна без Русия.

„Алтернатива за Германия“ е основана през 2013 г. като силно пропазарна и либертарианска партия. Скоро след създаването си обаче тя поставя противопоставянето на миграцията в центъра на политическата си програма.

Подобно на „Национален сбор“, АзГ е определяна от наблюдателите като част от крайнодесния политически спектър. Една от причините е принадлежността на двете формации към европейски политически семейства, разположени вдясно от Европейската народна партия (ЕНП). „Национален сбор“ членува в „Патриоти за Европа“, а „Алтернатива за Германия“ – в „Европа на суверенните нации“, където е и българската „Възраждане“.

Икономическата програма на АзГ съчетава елементи на пазарен радикализъм, национален протекционизъм и евроскептицизъм. Сред основните ѝ предложения са ограничаване на ролята на държавата, ниски данъци, отказ от еврото, отхвърляне на Зелената сделка и на политиките за борба с климатичните промени, които партията определя като безумни, както и ограничаване на достъпа до германския трудов пазар за мигранти от държави извън ЕС.

Тези послания намират подкрепа сред населението на по-бедните източни провинции. Въпреки че от обединението на Германия насам в тях са вложени 2 трилиона евро – преди въвеждането на еврото, равностойността им в германски марки, – те все още не успяват да достигнат западните провинции по икономическо развитие и жизнен стандарт.

За сравнение, икономиката на Саксония-Анхалт, където АзГ наскоро спечели изборите за Ландтаг, е на равнището на област София-град.

Икономическият прагматизъм на партията обаче се проявява и в стремежа ѝ към възстановяване на енергийните връзки с Русия. Заради желанието си Германия отново да внася евтини руски суровини АзГ се противопоставя на европейските икономически санкции срещу Москва.

В този смисъл „Алтернатива за Германия“ в по-голяма степен се вписва в представата за „руски актив“. Партията настоява за прекратяване на помощта за Украйна, отмяна на санкциите срещу Русия и заема силно критична позиция спрямо НАТО.

Стигна се дори до разследвания срещу евродепутати от АзГ заради подозрения за финансиране от проруска дезинформационна мрежа.

„Възраждане“: защо българският случай е различен

За историческата русофилия в България е изписано много. Причините за нея са няколко.

Още през Възраждането будни българи, сред които Христо Ботев и Стефан Стамболов, получават образование в Руската империя. Русия има безспорни заслуги за Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и изграждането на модерните български институции.

Подобно на Франция, и у нас се заселва бяла емиграция. Към тези исторически предпоставки трябва да се добави и комунистическият режим, който експлоатира до крайност ролята на Русия и СССР.

Така обществената среда в България се оказва различна от тази в Германия например.

Докато „Алтернатива за Германия“ може да бъде определена като ситуационно проруска формация, „Възраждане“ е направо русофилска партия. Това важи независимо от сходствата в реториката на двете формации по отношение на войната в Украйна, санкциите срещу Русия и ролята на НАТО за европейската сигурност.

От „Възраждане“ открито хвалят и популяризират режима в Кремъл. АзГ, а още по-осезаемо Марин льо Пен, са значително по-сдържани в това отношение. Показателно е и че руски знамена не се веят на прояви нито на „Национален сбор“, нито на „Алтернатива за Германия“.

Тук могат да бъдат направени две спекулативни предположения за „Възраждане“.

Първото е, че партията може да представлява проект на българските служби, чиято цел е русофилският вот да бъде държан под контрол. Прави ли впечатление, че въпреки проруската реторика на Костадинов и съпартийците му, реална полза за Кремъл досега няма?

Цялата пара отива в свирката. Дори референдумът срещу въвеждането на еврото беше провален. Може да се прогнозира дори, че ако някога България действително тръгне към напускане на ЕС, Костадин Костадинов ще провали процедурата и страната ще остане в Съюза.

Второто предположение е, че лидерът на „Възраждане“ просто е заел вече съществуващата русофилска електорална ниша. Логиката е проста: със или без него в България ще има хора, които развяват руски знамена и поставят Русия над собствената си държава. Ако не следват Костадинов, те вероятно ще последват някой друг.

Като историк той няма как да не знае, че русофилията в България се крепи много повече на митология, отколкото на факти. Това обаче не му пречи да „продава надежди“. И страхове.

Може ли Европа да се превърне във васал на Москва?

Да се върнем към френско-германския двигател на ЕС. Ако в близко бъдеще общоевропейската политика започне да се определя от Марин льо Пен и Алис Вайдел, председателката на „Алтернатива за Германия“, означава ли това, че Европа ще се превърне във васал на Москва?

Подобен сценарий изглежда пресилен.

Наистина, при сегашните обстоятелства може да се очаква известно сближаване с Русия. То обаче по-скоро би напомняло периода на „разведряване“ по време на Студената война, отколкото безусловно подчинение на Кремъл.

Марин льо Пен трудно би могла да се превърне във френска „копейка“. В общество като френското чуждопоклонничеството, характерно за някои български политически нагласи, е практически немислимо.

„Алтернатива за Германия“ изглежда по-близо до руската орбита, но и тук има важен нюанс. Партията се стреми да възстанови съсипаната германска енергетика – състояние, за което според тази теза отговорност носят именно политическите сили, които днес демонстрират най-силна антируска позиция в Германия.

Премахването на въглеродните квоти и евентуалното възобновяване на ядрената енергетика обаче не са в дългосрочен интерес на Москва. За Русия е по-изгодно Европа, и в частност Германия, да бъде енергийно слаба и зависима от руски доставки.

Има и още един съществен момент, който често остава встрани от дебата: както „Национален сбор“, така и „Алтернатива за Германия“ са антиимигрантски партии.

Миграцията е сред най-сериозните проблеми на съвременна Европа. Следователно възниква въпросът дали политическите сили, които се противопоставят на нея, всъщност не работят срещу руските планове европейските държави да бъдат слаби и подчинени.

Тъкмо това противоречие показва защо етикетът „проруски“ невинаги е достатъчен, за да обясни политическите цели на дадена партия. Между историческите симпатии към Русия, икономическия прагматизъм, евроскептицизма и безусловната подкрепа за Кремъл има съществени разлики, които не бива да бъдат пренебрегвани.