Две хилядолетия Париж...

Днес Париж е един от най-прочутите градове, посещаван от 45 милиона годишно, с над 500 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП). Милиони мечтаят да го посетят или да живеят в него. Но как се е стигнало до този момент?

На 8 юли 52 г. пр. н. е. римляните, водени от Юлий Цезар завладяват селище на брега на Сена и го наричат Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии, като има сведения, че още през 250 г. местността е населявана от тях.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите.

През 11 век градът се разпростира към десния бряг. През 12 и 13 век тук се включва царуването на Филип II Август (1180 – 1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотър Дам) е проектирана и започната през 1163 година. Няколко училища на левия бряг са слети в едно – Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център.

Около 1328 г., населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа. Но през 1348 г., Черната смърт (чумата) покосява населението убивайки до 800 души на ден, около 40 000 души умират до 1466 г. 100 годишната война (1337 – 1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Франция е разтърсена от религиозни противоречия.

Анри IV, завладял града през 1594 г. и станал крал, превръща Париж в своя основна резиденция, предприема значителни мероприятия, като уголемяването на Лувъра, строителството на моста Пон Ньоф, площад де Вож, площад Дофин и други. Кралят е подложен на непрекъснати набези от религиозни фанатици от двете страни (протестанти и католици), има 23 опита за убийство, докато през 1610 година е убит от католик.

Луи XIII става крал само на осемгодишна възраст, като политическата власт е съсредоточена в ръцете на майка му – Мария Медичи в ролята на регент. Макар формално властта да преминава в негови ръце, когато е на петнадесет години, зад него стои безскрупулният и влиятелен кардинал Ришельо. По това време са построени няколко дворци, църкви в стил барок и е реконструирана Сорбоната.

Когато умира през 1643 година, той оставя трона на петгодишния си наследник Луи XIV. През 1648 година цялото кралско семейство е принудено да избяга поради въстания, но се завръща триумфално през 1653 година. Въпреки това, „Кралят-слънце“, при царуването си от 1643 до 1715 г., премества кралската резиденция от Париж в близкия Версай, защото ненавижда Париж. Това е период на разцвет за Франция и градът значително увеличава населението си.

По време на Луи XV, кралската резиденция е преместена отново в Париж, но след скандали за корупция, които значително дискредитират образа на краля, е преместена обратно във Версай. В края на XVIII век Париж става културната и интелектуалната столица на западния свят. Това е времето на Просвещението, времето на салоните, които са горещо подкрепяни от любовницата на краля Мадам дьо Помпадур.

При царуването на Луи XVI Париж достига нови висоти и става престижен град, като се утвърждава като център на изкуствата и науката. В същото време около Париж в периода 1784 – 1791 г. е построена нова стена, финансите на държавата започват да приключват, данъците се увеличават, настъпва глад, недоволство и започват бунтове.

Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 година. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република.

На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първия кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина, на чиято основа е съвременната Всеобща декларация за правата на човека.

Наполеон Бонапарт се издига във военната си кариера по време на Френската революция. През ноември 1799 г. той извършва държавен преврат и става първи консул, като практически съсредоточава властта в свои ръце. Пет години по-късно, през 1804 година се самопровъзгласява за император (с помощта на френския Сенат) и установява диктаторски режим, като се опитва да превърне Париж в новия Рим. Наполеон води редица победоносни войни, които разширяват Франция и я превръщат в най-голямата държава на континента. Но неудачното му съперничество с Англия и няколко поражения – в Русия, Лайпциг и Ватерло водят до неговото заточаване и края на империята. От 1840 година, тленните му останки се намират в Дома на инвалидите.

Монархията е реставрирана, но единственото, което Луи XVIII (1814, 1815 – 1824) и Шарл X (1824 – 1830) успяват да направят, е да предизвикат нова революция и утвърждават мнението за Бурбоните, че „забравят всичко старо и не научават нищо ново“. Шарл X абдикира, а през 1831 епидемия от холера убива 19 000 души.

На 22 февруари 1848 парижани се вдигат на въстание. Луи Филип абдикира и е установена Втората република. Следват нови бунтове и недоволства. В края на 1848 г. се провеждат избори.

Победителят в изборите за всеобща изненада е племенникът на Наполеон, Луи-Наполеон Бонапарт, получавайки 75% от гласовете. Но той не се задоволява с поста президент и подобно на чичо си, на 2 декември 1851 година извършва преврат, самопровъзгласява се за император като Наполеон III и се установява в двореца Тюйлери.

По време на неговото управление Париж приема съвременния си вид. През 1853 Наполеон III назначава Жорж Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като Барон Осман за префект на града със задачата да го модернизира. Баронът извършва това с драстични мерки като събаря една голяма част от Париж, като построява големи, широки булеварди. По това време Булонския и Венсенския лес се превръщат в огромни градски паркове. Въпреки че Осман е принуден да си подаде оставката през 1869 г. поради финансови проблеми, неговите идеи са тези, които дават съвременния вид на Париж.

През 1870 г. по време на Френско-пруската война, която завършва с обсадата на Париж, Наполеон III абдикира, което води до провъзгласяването на Третата република.

Две световни изложения – през 1889 и 1900 година оставят своя отпечатък върху столицата. Айфеловата кула – най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. за първото изложение, в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време). Първата линия на метрото, Големият дворец (Гран пале), Малкият дворец (Пти пале) и мостът Александър III са открити за световното изложение от 1900 г. Започва да се развива автомобилостроенето и самолетостроенето.

Това е периодът, през който Париж се утвърждава като културна столица на света, особено популярен с кварталите Монпарнас и Монмартър. По това време в Париж започват да творят Пабло Пикасо и Анри Матис. Ражда се импресионизмът.

Четвъртата република е обявена след края на Втората световна война, през 1946 г. и постепенно Париж се превръща в това, което е днес.

В града се намират над 150 музея, като Лувъра, както и забележителни места и сгради, като Шанз-Елизе и Айфеловата кула. Градът е и един от най-важните конгресни центрове, модата, лукса, гастрономията и на любовните пътешествия. Парижките сцени предлагат голямо разнообразие от спектакли (театрални и оперни), а киносалоните − избор на филми от цял свят.

Нощният живот има много центрове: Шанз-Елизе, Площада на Бастилията, Пигал, улица Муфтар, улица Оберкамф, известна с многобройните си барове, квартал Маре, Бют-о-Кай, Площада на Републиката, Латинския квартал, Халите, Монпарнас и др.