2016-а разгада много мистерии в Слънчевата система

И тази година учените „пропътуваха“ огромни разстояния, изследвайки далечните краища на Слънчевата система – от Меркурий, та до леденото джудже Плутон. Трудът им до голяма степен се увенча с успех – множество мистерии за Космоса около Земята бяха разгадани, припомня "Файненшъл Експрес".

Новооткритата "велика долина" в южното полукълбо на Меркурий (дълга над 1 000 километра) свидетелства, че най-близката планета до Слънцето се смалява.

През юли учени, наблюдаващи през телескопа "Венера Експрес" на Европейската космическа агенция (ЕКА), откриха за пръв път, че метеорологичните условия в дебелия слой облаци около планетата са директно свързани с топографията на повърхността отдолу.

Под напуканите равнини на Марс има замръзнала вода. Толкова замръзнала вода, колкото има в Горното езеро - най-голямото от Големите американски езера. Този резерв може да се окаже жизненоважен за бъдещи астронавтски мисии на "Червената планета".

След 5-годишно пътешествие пък сондата "Джуно" на НАСА навлезе в орбитата на Юпитер. Тя се превърна в най-далече изпращания някога апарат на 13 януари, когато бе на 793 милиона километра от Слънцето.

Междувременно, телескопът "Хъбъл" засне кадри, показващи нещо, наподобяващо водни изпарения от повърхността на Европа, една от луните на Юпитер. Тези наблюдения увеличават шанса, че при евентуални мисии на Европа могат да бъдат взети океански проби без да се пробиват километри лед.

След повече от 12 години изучаване на Сатурн, пръстените и луните ѝ, апаратът "Касини" на НАСА навлезе в последната година на пътешествието си.

Други нови снимки от космическия телескоп "Хъбъл" пък потвърди наличието на тъмно петно в атмосферата на Нептун. Това е първото подобно явление на Нептун, забелязано през 21 век.

Историческото прелитане на роботизирания космически апарат "Нови хоризонти" покрай Плутон пък изпрати до Земята 50 гигабита данни.