Лов на вещици в руската наука

В средата на юни руската прокуратура обвини президента на Арктическата академия на науките на РФ Валерий Митко в шпионаж в полза на Китай. Според твърденията на държавното обвинение руският учен е предавал материали с класифицирана информация на китайските специални служби. Валерий Митко бе задържан още през месец февруари на текущата година и бе поставен под домашен арест, но до момента властите отказваха разгласяването на подробности. Служители на Федералната служба за безопасност твърдят, че Митко е предал секретните материали през 2018 г. по време на свое служебно посещение в Китай, където 78-годишният руски учен е гост-професор в Далянската морска академия. Адвокатът на обвиняемия Иван Павлов споделя пред медиите, че въпросните документи са били научни трудове за хидроакустика – наука, изучаваща прилагането на звука във вода, често използвана за целите на подводната навигация и локализирането на подводници. Защитата обаче е категорична, че всички материали са достъпни в открити източници.

Международни анализатори определят случая като показателен за нестабилните и променливи отношения между двете страни в Арктическия регион. На фона на перманентно високото напрежение със Запада, Русия и Китай от години се стремят да развият стратегическо партньорство в Арктика - територия, изобилстваща от енергоресурси и константна пресечна точка на геополитически интереси. Китай, която принципно няма особена географска близост с Арктическия кръг в сравнение с членовете на Арктическия съвет, преди няколко години определи себе си като “почти арктическа държава“, тъй като промените в околната среда на Арктика влияели върху климата и екологията на Китай.

Наказателното преследване срещу Митко е поредния случай, в който Кремъл обвинява международно признати руски академици в шпионаж. През 2015 г. руската прокуратура повдигна обвинение на 79-годишния учен от "Роскосмос" Владимир Лапигин в държавна измяна, като през 2016 г. съшият получи 7-годишна осъдителна присъда. Въпреки това Лапигин бе освободен предсрочно в половина половина на юни на текущата година. Друг случай датира от 2018 г., когато Московският съд осъди за шпионаж 75-годишния Виктор Кудрявцев, водещ руски изследовател за моделиране на въздушния поток около ракети по време на изстрелване и повторно въвеждане в атмосферата. От изтеклата информация бе изяснено, че Кудрявцев е издавал държавни тайни на учени от белгийския институт „Вон Карман“. Интерес представлява, че 20 години от датата на ареста Кудрявцев не е имал разрешение да работи с класифицирани данни. Руският учен, страдащ от диабет и сърдечно заболяване, първоначално бе настанен в затвора Лефортово в Москва, но по-късно е поставен под домашен арест заради здравословното му състояние.

Системната параноя на руския държавен апарат през последните години има и конкретни цифрови изражения. Съдебната статистика на руските наказателни съдилища свидетелства за рязък скок на делата за държавна измяна след Анексията на Крим през 2014 г. По официални данни на Върховния съд на РФ, за периода 2009-2013 г. 25 души са обвинени в шпионаж, докато случаите само през 2014 г. са 15. Общият брой на делата за държавно предателство за периода 2014-2019 г. е 51. Естествено, в тези цифри не са включени руските политически дисиденти, често „случайно" оказали се жертва за битови инциденти зад граница – опитът за отравянето на бившият двоен руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря в Солсбъри, Лондон, убийствата на чеченските опозиционери Зелимхан Хангошвили в Германия и Имран Алиев във Франция, неуспешния опит за покушение срещу блогьра Тумсо Абдурахманов в Швеция и редица други. Освен високите постижения в научната сфера, ловът на шпиони също носи държавни отличия, без значение дали всъщност е „лов на вещици“. А ФСБ, много подобно на майчината структура КГБ, рядко признава допуснати грешки.