Драматичен обрат в Турция: какво цели Ердоган?

Решенията на турския президент Ердоган често са непредсказуеми - както и миналата седмица. Но този път изненадата не бе от сферата на външната политика, тя бе свързана с финансовата и паричната политика на страната. Внезапно уволнен бе управителят на Централната банка. Само няколко часа по-късно последва оставката на финансовия министър Берат Албайрак, който е зет на Ердоган. А това хвърля известна светлина върху случващото се в Анкара: щом постъпва така с роднините си, Ердоган явно планира финансово-политически обрат, допълнен от реформи в правния апарат. Дотук добре, но може ли да се вярва на твърденията му, че е готов да предпише "горчиво лекарство", пита "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Високите лихви не са панацея

Финансовите пазари виждат в плановете на Ердоган готовност да допусне по-високи лихви - точно обратното на това, което президентът проповядваше досега. В съответствие с указанията на Ердоган новоназначеният преди 16 месеца шеф на Централната банка намали основния лихвен процент от 24% на 8,25%, в резултат на което кризата ескалира. В началото на месеца Ердоган все още твърдеше, че страната се намира в "икономическа война" и говореше за "дяволски триъгълник" от лихвени проценти, обменни курсове и инфлация. Неведнъж той е казвал и това: че съществували спекуланти, които искали да принудят Турция да коленичи. И именно на тях иска да се противопостави Ердоган сега, отбелязва ФАЦ.

Изданието припомня, че през тази година турската лира изгуби една трета от стойността си спрямо еврото и долара. А изненадващото ѝ съвземане с над 10% през последните дни е свързано с очакванията, отправяни към курса на новия финансов министър Люфти Елван, както и към новия шеф на Централната банка Наджи Агбал.

В четвъртък, 19 ноември, предстои заседание на банката. Анализаторите очакват повишаване на водещите лихви с до шест процента. Високите лихви обаче не са панацея, подчертава ФАЦ и припомня, че най-голямата в икономически план нация в Близкия изток страда от растяща безработица, двуцифрена инфлация, дефицити в платежния баланс. Държавата и предприятията имат значителни дългове в чужда валута, а приходите им са в лири. Т.е. с падането на стойността на лирата размерите на техните дългове растат. Същевременно доверието на населението в правителството спада - хората инвестират парите си в акции и злато. Мнозина инвестират и в имоти - благодарение и на кредитите с ниски лихви. Според рейтинговите агенции, голяма част от отпуснатите кредити са лоши. А това е източник на съмнения в стабилността на държавните банки.

Може ли Едроган да спаси Турция?

Турция живее над възможностите си, подчертава ФАЦ, пояснявайки, че без международните ниски лихви тя вероятно вече би била колабирала. Към това се добавя и сривът на туризма заради коронавируса. Не пандемията обаче е причината за тежкото положение, в което е попаднала Турция, а лошото развитие на лирата. За преодоляването на кризата има нужда не само от трайно високи лихви - нужни са и стабилни и сигурни институции, както и ясни, добре обосновани правила в паричната и финансовата политика. Готов ли е Ердоган за това?

По думите на турския президент, цитиран от "Ханделсблат", новият финансов министър и новият банков шеф ще провеждат "прозрачни и предсказуеми" мерки за намаляване на инфлацията. "В тази връзка бих искал да подчертая, че ще ги подкрепям във всяка тяхна стъпка", каза президентът пред водещи депутати от неговата Партия на справедливостта и развитието.