Предупреждение! Унгария и Полша са опасни за бъдещето на ЕС

Великобритания върви вероятно към Брекзит без сделка, но Унгария и Полша са по-опасни за бъдещето на ЕС, пишат днес британски вестници.

Британският печат се спира обстойно на вариантите за Брекзит и на напрежението, предизвикано от поведението на Полша и Унгария, усложнило приемането на следващия бюджет на ЕС.

Вестник "Дейли мейл" пише, че до миналата вечер е било изкушаващо да се мисли, че язвителните последици от вечерята на Борис Джонсън с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел са били изцяло режисирани. Че това е част от дипломатически танц с грижлива хореография, който позволява на всяка от страните да докаже на привържениците си, че се е борил със заби и нокти, за да спечели отстъпки. Че, въпреки цялата трескава непримиримост, двойката скоро ще размаха лист хартия, за която и двамата твърдят, че е триумф на преговорите и компромиса и че са постигнали най-добрата сделка. Че, по същество, търговска сделка за Брекзит ще бъде извадена като заек от шапка, предава БТА.

Борис и Урсула ще се видят пак, ще чукнат лакът до лакът, ще се усмихнат пред камерите и хоп, - сделката за Брекзит ще е готова. Но всякакви изгледи за такова нещо получиха двоен удар миналата вечер. Г-жа Фон дер Лайен даде първия изстрел, като провокативно публикува плана на ЕС за извънредни ситуации, а получавайки топката в своето поле, Джонсън се върна към развихрената риторика за Брекзит без сделка.

Лондонският в. "Гардиън" извежда в заглавие думите на британския премиер Борис Джонсън, че в момента Брекзит без сделка е "много вероятен". Изданието изтъква казаното от Джонсън, че не може да приеме Обединеното кралство да остане "заключено в орбитата на ЕС" и това, че торите настояват той да сключи сделка.

Вестникът помества и думите на премиера, че не приема Обединеното кралство да бъде третирано като близнак на ЕС, който трябва да следва поведението на другия близнак, ако не иска да бъде наказан, т.е. да му бъдат наложени митнически тарифи.

"Гардиън" подчертава и изявлението на премиера, че има голяма вероятност да бъде намерено решение, което прилича повече на австралийските отношения с ЕС, отколкото на отношенията на Канада с общността.

Вестник "Индипендънт" за пореден път анализира Брекзит и обяснява на читателите си защо това се случва. Вестникът отбелязва, че Брекзит е процес, а не отделно събитие. Изданието припомня, че от четири години на Брекзит са били посветени водещи вестникарски заглавия, гневни тиради из пъбовете и коментари на таксиметрови шофьори, от които да ти пламнат ушите.

Вестникът обобщава, че донякъде Брекзит се е случил, но донякъде не е, защото не се е развил по правилния начин. "Индипендънт" пише, че анализите, правени след референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС, са показали, че страхът от имиграцията е бил основният тласък за гласоподавателите, както и внушението, че вноската на Великобритания в общността може да се използва за националната здравна служба.

И все пак, пише "Индипендънт" правителствата на Тереза Мей и сегашното на Джонсън не бяха в състояние да гарантират, нито че имиграцията ще спадне, нито че по магически начин повече пари ще се окажат на разположение за здравеопазването.

Всичко това, заключава изданието, разгневи привържениците на напускането, а повечето политици консерватори си даваха сметка, че са спечелили избирателите като са обещали чиста и проста раздяла.

"Гардиън" помества анализ на Тимъти Гартън Аш, озаглавен "За Европа да загуби Великобритания е лошо. Да задържи Унгария и Полша може да е и по-лошо". Авторът започва материала си с думите "Брекзит означава Брекзит" - мантрата на бившата министър-председател Тереза Мей, която заслужава място в учебниците по философия като най-изпразненото от смисъл изречение, съдържащо думата "означава". Гартън Аш изтъква, че както и да се разделят Великобритания и ЕС, ще минат 5, дори 10 години, преди да се изяснят очертанията на новите връзки между британските острови и континента. Дотогава ЕС може да е съвсем различна общност, а Обединеното кралство може да не съществува, прогнозира авторът.

Гартън Аш посочва също, че е илюзорно да се смята, че освободени от англосаксонския труден потребител, останалите членки на ЕС ще могат гладко да се придвижат към по-нататъшна интеграция. Това лято беше необходима маратонска петдневна среща на високо равнище, за да бъде договорен бюджетът за възстановяване, при ожесточена съпротива на "пестеливата четворка" (Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия), като нидерландският премиер Марк Рюте играеше ролята на Маргарет Тачър.

Това, което унгарският премиер Виктор Орбан и полският премиер Тадеуш Моравецки причиняват сега на партньорите си от ЕС, кара Тачър да изглежда като блага еврофилка, коментира авторът. Бившата британска премиерка може и да е извикала "Искам си парите обратно", но тогава Великобритания поне беше голям нетен вносител в бюджета на Европейския съюз.

За разлика от нея, Унгария и Полша са огромни нетни бенефициенти от бюджета и възстановителния фонд.

Всъщност, това, което унгарските и полските лидери казват на германските и нидерландските данъкоплатци, е: няма да ви позволим да направите тези изключително необходими трансфери към страните от южната част на еврозоната като Италия и Испания, и двете тежко пострадали от COVID, ако не ни дадете да продължим да използваме големи суми от вашите пари, без каквито и да е значими ограничения.

Ако този безсрамен шантаж успее, популистките, ксенофобски, националистически управляващи партии в Унгария и Полша ще могат да вършат това, което им харесва, като им бъде платено щедро за това като продължават да хапят германските и нидерландските ръце, които ги хранят.

Дали има бързо придвижване към унгарски или полски "екзит"? Защо ще са толкова глупави? Джонсън може и да говори, че иска да разполага с цялата торта и да яде от нея, докато Орбан го върши на практика.

Непосредствената заплаха за ЕС не е, че Унгария и Полша ще излязат през вратата след Великобритания, а че ще продължат да са пълноправни членове на клуба, продължавайки да нарушават най-важните му правила. Трудно е да се каже кое е по-голямата опасност за бъдещето на ЕС - напускащата Великобритания или оставащата Унгария.