Северна Македония открадна и Христо Ботев

"Не плачи, майко, не тъжи" на Христо Ботев се превръща в македонска народна песен без автор. В книгата, която БАН издаде за Република Северна Македония, са описани много такива примери и те наистина са чудовищно много на брой, коментира пред БНТ проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН.

"Това, че Ботев е "препет", (термин, който се използва в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, защото от мига, в който е създаден т.нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите: като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците "Български народни песни" и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също стават граматики на македонския език", каза още професорът.

И така съвсем естествено според нея, достигаме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската народна поезия. Тя даде за пример и песента за Райна Княгиня, която също се открива в сборник за македонски народни песни. Книгата на БАН съвсем съзнателно е около 60 страници, за да може лесно да се възприема, бързо да се чете, включително от партньорите ни в Западна Европа, тя съществува и на английски език, коментира проф. Кочева. И допълни: "На тези 60 страници в Република Северна Македония в много бърз и спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една много отчаяна реакция".

Според нея, имаме всички доказателства и аргументи, за да кажем, че македонският е прекодифициран български книжовен език и малко се греши в общественото пространство, когато се артикулира, че македонският е диалектна форма на българския. В Република Северна Македония има много диалекти. "Това, което се случва през 44-та година, когато се свиква първата езикова комисия, която трябва да изработи този нов език, е много показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички много ясно си дават сметка, че този език не може да се създаде и да съществува по пътя на естествения развой", обясни още проф. Кочева. По думите ѝ, лексиката вече е сърбизирана, влезли са много чуждици и съвсем целенасочено се прави всичко възможно, за да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата структура на македонската норма е българска по своя характер.