Ислямската революция или Иранската революция от 1979 г. е събитие, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран.
Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али”. Религията става основа на целия политически и икономически живот. Съгласно традиционното ислямско право жените и мъжете са строго разделени.
Жените трябва да покриват телата и главите си на публични места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската революция в Иран е пълна ислямизация на държавата. Революцията се разделя на два периода: първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви и религиозни групи, а вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често наричан Ислямска революция.
На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни. На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава.
Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” (религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Терористи
05:33 11.02.2021
2 Демократ
05:58 11.02.2021
3 Зайко Байко многознайко
06:14 11.02.2021
4 Бенито
. През 1953 САЩ за първи път масивно се намесват в иранската политика – с последствия, които и до днес оставят своя отпечатък над Средния изток.
След края на Втората световна война отношенията между Вашингтон и Техеран все още са напълно нормални. Реномираното американско списание „Тайм“ дори обявява иранския премиер Мосадък за „мъж на годината“ - през 1951 година. Тогава иранският премиер се осмелява да одържави британските съоръжения за добив на петрол в страната. Високопоставени американски политици дори му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка.
Не така очаровани обаче са британците, които по онова време държат иранския петролодобив - още от началото на 20-ти век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) осигурява на британската империя гигантски печалби всяка година. „В продължение на десетилетия иранският петрол на практика беше заграбван от британците. Иран получаваше само жълти стотинки за него“
Поведението на САЩ се променя с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 година. В продължение на две години британците и иранците преговарят без успех, позициите и на двете страни окончателно се втвърдяват, а отношенията между тях стават направо враждебни.
06:16 11.02.2021
5 НОВО ПЕТ
06:18 11.02.2021
6 Бенито
„Странни бяха хората, които демонстрираха срещу Мосадък – сред тях имаше истински убийци, както и бедни хорица от южните покрайнини на града, на които бяха обещали пари, за да участват в пуча“, спомня си Бахман Нируманд, който по онова време е ученик в Техеран и е имал възможност да следи събитията отблизо. След намесата на верните на шаха войски, Мосадък е свален от власт, а на демократичния експеримент в Иран е сложена точка.
„Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил организиран от иранци“, спомня си Нируманд. По-късно тези подозрения се потвърждават – особено когато шахът получава мощна подкрепа от страна на САЩ. Одържавената преди петролна индустрия отново е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 предимно американски и британски фирми. Шах Реза Пахлави въвежда диктатура в страната, която получава военна, финансова и лична подкрепа от САЩ. „По онова време в Иран имаше над 10 хиляди американски съветници. На практика именно те владееха страната в продължение на цели
06:19 11.02.2021
7 гадно
06:29 11.02.2021
8 колко прозрачно е всичко
07:12 11.02.2021
9 Хора,пътища и автомобили
07:25 11.02.2021