Чавушоглу решително подкрепя "роднините" в гръцка Тракия, а мюфтията на Ксанти намеси и България

Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в неделя замина за двудневно посещение в Гърция с намерение да определи положителен дневен ред на фона на напрежението относно разногласията по Източното Средиземноморие, кипърския въпрос и правата на турското малцинство в Западна Тракия, пише "Дейли Сабах".

"В Гърция да се срещнем с членове на турското малцинство в Западна Тракия и да обсъдим нашите двустранни отношения", обясни Чавушоглу при пристигането си. Чавушоглу, който е в Гърция по покана на гръцкия външен министър Никос Дендиас, ще вечеря с Дендиас в неделя вечерта.

В разговор с журналисти Чавушоглу подчертава, че Турция има за цел да определи положителен дневен ред и че ще се срещне с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в понеделник.

В първия ден от официалното посещение Чавушоглу се срещна с представители на турската общност в Ксанти и Комотини в Западна Тракия, където посети генералния консул.

Ахмет Мете, избраният мюфтия на Ксанти в гръцката Западна Тракия, критикува реплики на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, в които той нарича Пасевик - Помакохория (помашко селище), ​​а "малцинствени турски деца" - Елинопула (гръцки деца).

"Твърдението, че турското малцинство в Западна Тракия са гърци, не отразява реалността", обяснява мюфтията, "нито българите, нито гърците могат да решават моята етническа принадлежност. Знам и казвам какъв съм."

Мете подчертава, че Гърция продължава да пренебрегва международните споразумения. "По това време именно те (Гърция) ни накараха да напишем думата турчин на табелите на нашите училища. Дадоха ни турски дипломи, на които беше написано "турско начално училище". Дори когато България каза "това малцинство говори български, това са българи", Гърция обяснява, че не сме българи, и искаше да говорим турски."

По време на срещата си с мюфтийства на турската общност в региона, Чавушоглу е информиран за положението на турско-мюсюлманското малцинство в Гърция. "Работата на мюфтиите допринася значително за запазването и укрепването на единството и солидарността на турското малцинство", обяснява той.

"Децата на турското малцинство от всички възрасти, които имат образование в по-добри условия и на майчиния си език, е важно. Ще продължи да подкрепя роднини за решаване на тези проблеми." Чавушоглу се срещна и с членовете на Консултативния съвет за турското малцинство от Западна Тракия.

Той обеща Турция винаги да застане решително с турското малцинство в борбата им за права и подчерта за пореден път силната си подкрепа.

Въпреки че посещението на Чавушоглу има за цел да установи положителен дневен ред, гръцките медии разкритикуваха решението му да посети района на Западна Тракия преди Атина, твърдейки, че маршрутът е "причина за напрежение преди официалното посещение".

Мюфтията Мете добави, че части от гръцките медии налагат негативни идеи на хората по отношение на турското малцинство и се опитват да създадат вражда. Мюфтията подчертава, че малцинството живее заедно с гръцкия народ и няма проблеми с него. "За съжаление някои части на Гърция изглежда се опитват да направят двата народа врагове. Те възприемат всичко, което казваме като омраза и злоба. Докато малцинството никога не е имало проблеми с мнозинството".

Турското външно министерство също прикани Гърция "да прекрати отричането на турската идентичност на нашите роднини, живеещи в Гърция и да приложи решенията на ЕСПЧ (Европейския съд по правата на човека) в тази посока".

Смята се, че в Западна Тракия има до 150 000 членове на турската общност. Правата на турците в региона са гарантирани съгласно Договора от 1923 г. от Лозана, пакт, създаден след турската война за независимост след Първата световна война, пише "Дейли Сабах".

В рамките на двустранните връзки между двете страни, Чавушоглу се очаква да даде да се разбере, че политиката на Гърция нарушава международни споразумения, включително Договора от Лозана, като същевременно обръща внимание на проблемите, с които се сблъсква турската общност в Западна Тракия, както и лошото отношение към търсещи убежище, опитващи се да достигнат Гърция от Турция.

Въпросът за отказа на Гърция да върне бегълци-членове на ПКК и Гюленисти от ФЕТО също ще се включи в дневния ред. Един от най-големите източници на спорове между двамата съюзници в НАТО е разногласието относно правата в Източното Средиземноморие, включително обхвата на въздушните и морските граници в Егейско море и бъдещето на разделения Кипър. Турция и кипърските турци изключиха обсъждането на федерална система за обединение на острова и настояват, че споразумението между две държави е единственият път напред.

"Грийк рипортър" отразява посещението, като пише, че Чавушоглу е откровено подвеждащ, когато нарича малцинството турско, тъй като Договорът от Лозана го признава като религиозно, а не като етническо малцинство. Освен това малцинството се състои от мултиетнически общности, включително хора, които не се определят като турци.

През 2017 г. турският президент Реджеп Ердоган коментира спорни въпроси, оспорвайки, наред с други неща, териториалния суверенитет на Гърция.

"Въздушното пространство и териториалните води и различните измервания могат да бъдат подобрени", обясни тогава турският президент, оспорвайки Договора от Лозана, който посочва границите на съседните държави. "Мисля, че с течение на времето всички договори се нуждаят от ревизия, а Лозана, в лицето на неотдавнашните събития, трябва да бъде подсигурена, ревизия, ако щете".