И Путин срещу данък депозит в Кипър

 

Руският президент Владимир Путин в безпрецедентно остър тон се обяви против намерението на властите в Кипър да обложат с еднократен данък всички депозити. Мярката трябва да гарантира отпускането на спасителен пакет от 10 млрд. евро, припомня РИА Новости.

Путин загърби дипломатичния протокол и определи намерението на Никозия да закърпи дупката в хазната като „несправедливо, непрофесионално и опасно”. Освен това още от понеделник сутрин той събра на оперативно съвещание ръководството на администрацията и съветници по икономическите въпроси, съобщи Ройтерс.

Руският заместник-министър на финансите Сергей Шаталов изрази разбиране с желанието на Кипър да получи допълнителни приходи, но предупреди, че то няма да се хареса на руските бизнесмени. Той цитира различни източници, според които има вариант да бъдат обложени само лихвите по депозитите, а не целите суми по спестяванията. Сергей Шаталов даде да се разбере, че Кремъл би приел подобен вариант. Реакцията на Путин е неочаквана в известна степен.

Според сегашния вариан депозитите до 100 000 евро се облагат еднократно с 6,75%, а над 100 000 евро с 9,9%.

При сегашната ситуация данъкът би изял около 3,5 млрд. евро, собственост на руски предприемачи, тръбят руските бизнес издания.

Кипър е една от любимите офшорни зони за руските бизнесмени, които ще се окажат главните потърпевши от евентуалното прилагане на депозитния данък. Медиите тук вече го наричат незаконна конфискация. Според финансови източници влоговете на руските граждани в Кипър възлизат на около 12 милиарда долара.

Освен това Русия е предоставила 40 милиарда долара кредити на местни банки и руски компании, регистрирани в Кипър. Преди две години Никозия получи от Русия заем от 2,5 милиарда евро, но сега Кипър настоява за нова финансова помощ от 5 милиарда. Преговорите по този заем ще се водят тези дни в Москва, припомня БНР.

Засега изглежда единствено газовият гигант "Газпром" е готов да се притече на помощ .

Междувременно стана известно, че гласуването на спорния законопроект е отложено за вторник. Напрежението на Острова на Афродита принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да намекне, че са възможни промени в строгия спасителен план, ако местните власти дадат ясни гаранции за спазването на приходите.

От своя страна новоизбраният президентът Никос Анастасиадис продължава с политическите консултации в опит да намери политически изход от кризата. Той не пропусна да припомни, че Кипър е бил принуден да избере или катастрофален сценарий с непредвидими последици за банкрут, или сценарий на болезнено, но контролирано управление на кризата.