16 декември 1991 г. 30 години от независимостта на Казахстан

На 16 декември 1991 г. Казахстан обявява независимост.

На тази дата през 1991 г. е приет Закона за независимостта на републиката. България е една от първите страни, признала тази независимост.

От 1991 г. насам Република Казахстан отбелязва редица успехи, които са доказателство за нейната стабилност и миролюбие. Но, разбира се, зад тези успехи стоят редица събития, които играят основополагаща роля за хода на историята. Такива са:

Въвеждането в обръщение на националната валута

Въвеждането на валутата тенге се случва на 15 ноември 1993г. Без икономическата независимост Казахстан не би могъл да достигне сегашното си равнище.

Приемането на Конституция

Казахстан приема своята първа Конституция през 1993 г. Действащата сега Конституция е всъщност втората на републиката и бива приета на 30 август 1995 г. Именно последната полага началото на прехода към президентска форма на управление и предоставя възможности за развитие на пазарни отношения.

Преместването на столицата

Първата столица на Казахстан в годините, когато страната беше част от Съветския съюз, е Алмати. През 1997 г. столицата на Казахстан бива преместена от Алмати в Астана.

На 20 март 2019 г. новият президент Касъм-Жомарт Токаев във встъпителната си реч след полагането на клетвата предлага в чест на предишния държавен глава Нурсултан Назърбаев столицата да бъде преименувана по личното му име.

Предложено е името да се изписва полуслято (чрез дефис), като съставно от 2 арабски думи: „нур“ (на арабски: نور – светлина) и „султан“ (на арабски: سلطان – власт, авторитет).

Това е подкрепено от парламента и депутати в градския маслихат (съвет).

На 23 март 2019 г. президентът подписва указ за преименуване на града на Нур-Султан.

Новата столица беше превърната в един от най-модерните градове в Средна Азия с красива архитектура и небостъргачи – символ на просперитета на страната, чиято икономика се базира на износа на петрол и други природни ресурси.

Програмата за културно наследство „Мәдени мұра”

ЮНЕСКО дава висока оценка на тази програма за подкрепа на културата и духовността в Казахстан. Работата по програмата даде големи резултати. Бяха открити неизвестни по-рано документи за историята на страната. Освен това, на казахски език бяха преведени световни шедьоври в областта на философията, историята, политологията, социологията и др. Работата по програмата продължава 7 години (2004-2011 г.). В този период биват публикувани и сборници с казахски фолклор – 100 тома, музикален фолклор– 5 тома, историята на Казахстан от руски източници – 10 тома и други.

Съдбоносните стратегии

Стратегиите „Казахстан 2030” и „Казахстан 2050” се оказват изключително важни, защото именно те предопределят съдбата на страната, задавайки траекторията, по която трябва да се движи, за да постигне набелязаните цели. Една от тези цели, според Стратегия „Казахстан 2050” е нареждането на републиката сред 30-те най-развити държави в световен мащаб.

Приемането на Казахстан в ООН, ЮНЕСКО, председателството на страната в ОССЕ през 2010 година.

По време на това председателство на 1-2 декември 2010 г. в Астана се проведе Срещата на високо равнище на ОССЕ.

Отказът от ядрено оръжие

След разпадането на Съветския съюз Казахстан остава с голям ядрен потенциал – четвърти в света по мощност. Страната обаче решава да даде пример, демонстрирайки желанието си да живее в мир и сигурност - отказва се от ядреното оръжия и закрива ядрения изпитателен полигон в Семипалатинск.

Евразийски съюз

През 1994г. президентът Нурсултан Назарбаев излезе с идеята за създаване на Евразийски съюз. На 29 май 2014 година в Астана бе подписан и договорът за създаване на ЕАИС.

Пак по предложение на президента на Казахстан бе създадена и международната организация „Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия” (СВМДА), а в Астана редовно се провеждат конгресите на лидерите на световните и традиционни религии.

Курултаи

Свикване на Световните курултаи (събрания) на казахите през 1991, 1995, 2001 и 2011 година. Проведени са четири курултая и като резултат почти един милион казахи са се върнали в Казахстан от Китай, Монголия, Иран, Афганистан, Русия и др. държави.