Загадката от Ватерло: хилядите загинали са били преработени на тор?

Битката при Ватерло е едно от най-кървавите и съдбоносни сражения в историята на Европа. На 18 юни 1815 г. френската армия, командвана от Наполеон Бонапарт, губи решителната битка срещу съюзническите войски, ръководени от британския херцог Уелингтън и пруския фелдмаршал Блюхер. Над 53 000 души загиват на бойното поле край малкото белгийско градче Ватерло, което се намира на юг от Брюксел.

Най-странното е, че при разкопките, правени досега, не са открити почти никакви останки от десетките хиляди войници, загинали там. Няма и масови гробове. Британският археолог професор Тони Полард се опитва да разбере какво точно се е случило във Ватерло след сражението. За целта използва писма, картини, вестникарски статии и лични свидетелства на писатели, поети, художници, дипломати и наблюдатели, които са живели тогава.

Само няколко дни след битката, твърди Полард, край Ватерло пристигнали първите сеирджии и мародери. Свидетели разказват, че местни хора са плячкосвали дрехите и вещите на мъртъвците. Според Полард някои дори са отмъквали зъбите на загиналите. Освен това, на място пристигнали и много търговци на кости. "Бойните полета в Европа са евтини източници на кости", твърди директорът на Центъра за военна археология към Университета в Глазгоу пред списание „Journal of Conflict Archaeology“.

Кости за наторяване на земеделски земи

През 20-те години на XIX в. английски вестници съобщават, че големи количества кости са били внесени в Англия, за да бъдат по-късно преработени в тор. "През двете десетилетия след битката при Ватерло европейските бойни полета са предоставяли богати запаси от костен материал, от който може да се прави костно брашно", посочва още Полард. "Това костно брашно е било използвано като тор преди откриването на суперфосфатите през 40-те години на XIX век."

Подобни процедури е имало и след "битката на народите при Лайпциг", в която армиите на Прусия, Австрия, Швеция и Русия побеждават Наполеон Бонапарт през 1813 година. В сражението загиват около 92 000 от участвалите близо 600 000 войници. През ноември 1829 г. вестник "Финит" пише, че шотландски земевладелец е купил цял товарен кораб, натоварен с кости от Лайпцигското бойно поле. После ги превърнал в тор, направена от костно брашно.

Част от телата явно са били изгаряни. Англичанката Шарлот Итън съобщава, че са били изкопани масови гробове, които обаче не можели да поберат всички трупове. "Ямите бяха изкопани, но труповете бяха толкова много, че се подаваха над изкопите", пише Итън. Затова ужасяващите камари от тела били покривани с дърва и подпалвани. Други свидетели също описват горенето на трупове на загиналите.

Плячкосване на масови гробове?

Въпреки наличието на детайлни описания, професор Полард смята за малко вероятно да бъдат открити тези масови гробове. Местата, на които се предполага, че са били погребвани войници, вече са подробно проучени. Но без успех. "Като цяло проучванията не успяха да намерят никакви доказателства за погребални ями, нито пък човешки останки", посочва Тони Полард. Според него една от причините за това може да е изгарянето на мъртъвците. Дори и това обаче не може да обясни загадката изцяло.

Британският археолог предполага, че е напълно възможно местните хора да са упътвали търговците на кости за местонахожденията на масовите гробове. Навремето това е било доходен и сравнително лесен бизнес.

Търсенето продължава

И все пак изглежда малко вероятно подобно непочтително отношение към мъртъвците да се е приемало като нещо нормално. "Предстои да се върнем във Ватерло", казва археологът Полард. Въз основа на историческите свидетелства той смята да проведе разкопки и проучвания на терен. Може би това ще внесе окончателна яснота за съдбата на загиналите войници при Ватерло.

Автор: Александър Фройнд