"В затвора им промиват мозъците": защо братовчед ми отиде да се сражава срещу Украйна

"Беше ми скучно в затвора. Затова отидох на фронта." Това казал 20-годишният Руслан на братовчедка си Светлана. Той е един от хилядите руски затворници, вербувани да се бият срещу Украйна. Но вече съжалява.

Частните военни компании са наели поне 3000 затворници от руски затвори, които да се сражават във войната в Украйна. Това казва в интервю за ДВ Олга Романова, директор на фондация "Русия зад решетките". Някои от тях са примамени с обещания за големи заплати от 100 000 рубли или повече, а други - с помилване след шест месеца затвор.

Руслан е един от тях. Сега той осъзнава грешката си и иска да се върне у дома. "Но досега няма случаи на затворници, които да са се върнали живи от войната в Украйна", казват от фондацията "Русия зад решетките". ДВ разговаря с братовчедка му Светлана, която е убедена, че той е бил повлиян от началниците си и от пропагандата по телевизията, която в затворите върви 24 часа в денонощието. Ето какво ни разказа тя:

"Бяхсигурна, четойникъденямада отиде"

"Руслан е на двайсет години. Мой братовчед е, израснали сме заедно. Той има голямо семейство - освен него, майка му и доведеният му баща имат още три деца. Руслан не живееше с тях", казва братовчедка му Светлана пред ДВ. От разказа ѝ става ясно, че той е бил за втори път в затвора. И в двата случая е ставало дума за леко престъпление, за което се предвиждат не повече от две години и половина затвор. Първият път е попаднал в затвора на 18 години.

"През пролетта му казах, че се носят слухове за набиране на затворници за войната. Беше казано, че ще набират хора с тежки и дълги присъди. Напомних му, че присъдата му е лека и му остава само една година, така че дори не трябва да мисли за това. Той каза: "Да, разбира се, не съм глупав. За чии интереси се боря? Освен това военните са същите като полицаите. И няма да приемам заповеди от ченгетата." След това бях сигурна, че няма да отиде никъде", спомня си Светлана.

"Неискахбратовчедмидабъдеокупатор"

"На 12 юли майка му ми се обади и ме попита дали Руслан ми е звънял. Оказва се, че няколко дни по-рано той ѝ се обадил от Ростовска област и я помолил да изпрати данните от паспорта му на някакъв номер, което тя направила. След това повече не чула от него."

На следващия ден Светлана започнала да пише гневни писма, в които настоява братовчед ѝ да бъде върнат обратно веднага. "Изпратих писма до комисаря по правата на човека, до прокуратурата на Руската федерация, до градската прокуратура. Писах до всяко място, за което се сетих."

Светлана казва, че първата причина, поради която е тръгнала да се бори за братовчед си, е била позицията ѝ относно войната. "Не исках братовчед ми да бъде окупатор. Аз съм против войната с всяка клетка на тялото си. Мислех, че е бил принуден. Или че са сложили наркотици в храната му, за да го накарат да тръгне. Не знаех какво да мисля, затова исках да го върна обратно."

Докато се опитвала да открие Руслан, тя научила и за жени, чиито роднини са изчезнали. Оказало се, че всички са получили последното обаждане от тях в един и същи ден и са били помолени да изпратят данните от документите им. Твърди се, че в началото на юли са набрани около 70 души от този затвор, казва още Светлана.

Роднините им обаче не са много активни. Някои се страхуват и затова не казват нищо. Повечето от тях чакат обещаните им пари, разказва Светлана. "Майката на Руслан също спря да ме подкрепя, когато получи 100 000 рубли за него. По-късно се оказа обаче, че той се е разбрал за 200 000."

"Неселистрахувате, чещевиподхвърлятнаркотици?"

"Докато активно се опитвах да върна братовчед ми в Русия и се оплаквах на различни органи, ми се случи нещо странно. Колата ми се повреди. Изглеждаше така, сякаш някой се е опитвал да отвори прозореца с отвертка. Тогава ми се обади бащата на Костя Иванов, който отговаряше за отряда на Руслан. Той ме попита: "Получихте ли поздрави? Не се ли страхувате, че ще ви подхвърлят наркотици?", попита ме той. Казах, че ме е страх, да. Но аз ще продължа да говоря за това."

Преди Руслан изобщо не се е интересувал от Путин или Навални, спомня си Светлана. Тя добавя, че той всъщност никога не се е интересувал от нищо. А в затвора е бил съвсем сам. "Насаме с онези, които сигурно са му набивали в главата, че е наш дълг да освободим Украйна от фашистите. "Да ги победим. Какво, не си ли мъж? Страхливец ли си или какво?" Мисля, че така е било там."

"Тойискадагоспасим"

След няколко дни Руслан ѝ се обадил - вече бил в Украйна. "Попитах го защо е променил решението си да не ходи на война." Той отвърнал, че в затвора му било скучно и не искал да стои повече там.

"Тогава го попитах: "И затова реши да вземеш оръжие и да отидеш в чужда държава, за да убиваш гражданите на чужда държава?" Той измърмори нещо, но аз не успях да го разбера. Трудно се чувахме.

След това се чухме още няколко пъти. Първоначално Руслан повтаряше, че всичко е наред, след което аз станах много твърда. Той сякаш разбра смисъла на думите ми. Вероятно си е мислил, че няма връщане назад и не е искал да ме разстройва - затова ми каза, че е добре. Но сега ме моли да го върнем обратно. Казва, че ще помоли майка си да не приема повече пари. Нямам идея как да го върна. Ще се оплача отново на затвора и на прокуратурата."

*Имената на протагонистите сапроменени