Епохата на чистките в Русия стигна и до военните кореспонденти

Фиаското на войната срещу Украйна разширява чистките в Русия: военните кореспонденти минават под ножа
©️АЛЕКСАНДЪР КОВАЛЕНКО

Забавен, но много показателен вой долита от тресавищата: в Русия, в редиците на така наречените военни кореспонденти е започнало наказателно преследване.

Още новини от Украйна

Звучи странно, но е факт. Вече второ денонощие може д асе види как всички пропагандатори стоят нащрек във връзка с обвинения от рупорите на войната за изказвания срещу войната, дискредитиране на руската армия и други подобни.

Странното е това, че в списъка на лицата, срещу които е започнало съдебно преследване, са такива, които през цялото това време разпространяват най-злобната и изпълнена с омраза пропаганда в подкрепа на войната и масовите убийства на украинци. Как така? Как такъв ценен ресурс е могъл да не угоди с нещо на своите ръководители? Или не на своите?

Факт е, че в първите дни, седмици и дори месеци на пълномащабното нахлуване всички тези военни кореспонденти наистина говореха, че победата е близо, че Киев ще бъде превзет всеки момент, а след това ще стигнат до Одеса и т.н. Дори когато избягаха от Киев, избягаха от Змийския остров, забуксуваха на всички фронтове, започнаха да се отдръпват в Херсонска област, в Запорожка област... а след това имаше контранастъпление в Харковска област. Херсонска област... Нещо се случи на Кримския мост.

Проблемът с руските военни кореспонденти е, че всички те изначално са непригодни за тази работа. Те не само не отразяват вярно ситуацията в зоната на бойните действия, но и не я отразяват професионално, като не коментират проблемите, които възникват при воденето на бойните действия, както и тези, които може да възникнат. Те не са анализатори, а разпространители на лъжи. Безкрайни, глупави, токсични лъжи. И нищо повече.

Ако бяха професионалисти, те прекрасно биха разбрали, че операцията на руските войски на северния плацдарм бяха провал още в първите дни и не трябваше да мечтаят за какъвто и да било Киев. По същия начин за всеки плацдарм. Те предаваха ура-патриотична ерес, пренебрегвайки очевидните грешки в изчисленията на руското командване. И когато настъпи денят, в който групите трябваше да напуснат плацдарма, предоставяната от тях информация предизвика шок у потребителите на информационния фаст-фууд. От друга страна, какво искате от хора, които са военни кореспонденти, а не разбират от видове военна техника и редовно в репортажите си предават геолокацията на местонахождението на подразделенията на окупаторите.

Сега, обаче, не става въпрос за това. А за това, че когато руската армия започна да търпи поражения, които е трудно да бъдат прикрити по какъвто и да е начин, най-вече с истории за "жест на добра воля", "пренасочване и прегрупиране" и "изтегляне на по-изгодни позиции", започна информационен натиск върху Фрунзенска набережна (сградата на руското Министерство на отбраната – бел. ред.). Този натиск се прилагаше и чрез малоумни военни кореспонденти, които са пълно дъно във военните дела, но предават това, което им разпореждат техните ръководители. И това е най-интересната част. На практика мнозинството от руските военни репортери са „шестаците“ на МО на РФ. Но сега информационните ресурси и говорещите глави под контрола на ФСБ се занимават с критики към МО и самият Сергей Шойгу.

Излиза, че в средите на говорещите глави на МО на РФ има плъхове, които през цялото време са били на заплата в две структури? Така изглежда. Затова не се учудвам, че видях в този списък Игор Гиркин (говорещата глава на ФСБ) редом със Семьон Пегов ("военен кореспондент", контролиран от МО на РФ). Рижият военнопрестъпник, както и останалите, много бързо попадна под влиянието на Лубянка, осъзнавайки как се влошава положението в класацията за благоразположението на Путин тази на Шойгу и какво място заема МО на РФ по отношение степента на доверие от страна на върховния лидер, причина за което стана и появята му в списъка. Въпреки че фактът, че именно Пегов беше на завет на сцената, на Червения площад, в деня на някакво присъединяване на територии на Украйна към Русия, вече говори много. А къде е Коц? Къде е Поддубни? И други хомункули на Фрунзенска? Е, дами и господа, епохата на чистките в Русия стигна и до военните кореспонденти. Любимото ми зрелище от 2014 г. насам е как паяците в руския буркан се изяждат един друг. И сега този процес набира такава скорост, каквато не сме виждали за последните 8 години. На мен ми харесва. А на вас?

Бесарабски фронт