В германски затвори: като погребани живи

По цяло денонощие в килия без телевизор, телефон или интернет. Има само радио и възможност за четене. Контакт с другите затворници няма, няма и посещения. Само 75-минутна разходка из двор с телена ограда. Така адвокат Роберт Унгер описва условията, при които неговият клиент е прекарал две години и половина в предварителния арест. Междувременно вече е осъден на доживотен затвор за поръчковото убийство на грузинец с чеченски произход в берлинския квартал „Тиргартен“.

Изключително строги условия

По думите на адвоката секторът на берлинския затвор „Тегел“, в който е бил държан неговият клиент, е като от по-миналия век. Създавал впечатлението на сектор за смъртници. Със затворниците можело да се говори само през бронирано стъкло, през което едва се чувало. Унгер говори за „изключително строги условия“, но все пак си обяснява предпазливостта – ако с арестанта се беше случило нещо, това би довело до правен скандал. Защото става дума за руснак, на когото чеченците биха могли да си отмъстят.

Въпреки това Унгер смята, че престоят в единичната килия е прекалено суров. „Според мен човек не би могъл да понесе това за дълъг период. Затворниците също би трябвало да могат „да водят достоен живот.“

Десетилетия в единична килия

Дори случаят с убиеца от „Тиргартен“ да е изключителен, той съвсем не е единственият, при който затворници дълго остават в пълна изолация – само в затвора „Тегел“ през 2020 и 2021година девет души са прекарали по над 100 дни в единична килия. Законът позволява това при необходимост от специални мерки за сигурност, ако съществува възможност за бягство, за насилие срещу хора, опасност от самоубийство или самонараняване. Принципно допустимият престой в единична килия не бива да надвишава четири седмици, но ако се налага от съображения за сигурност – не е ограничен. В екстремни случаи може дори да продължи с години или дори с десетилетия. Така например един затворник в град Целе живее изолирано от 18 години, а друг в Росдорф – от цели 26. Петима затворници в Долна Саксония са прекарали повече от година в изолатор.

„Много тежки отражения“

От Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията заявяват, че престоят в изолатора „може да се отрази изключително тежко на душевното, телесно и социално здраве на засегнатите“. Това си личи и по „много по-високата квота на самоубийства“ в сравнение с другите затворници. Затова от Комитета настояват престоят в изолатора да се съкрати максимално и препоръчват на изолираните затворници в Германия да се осигурят поне по два часа нормални междучовешки контакти, както и смислени занимания - по възможност извън килиите.

Персоналът не достига

В много от германските затвори обаче няма достатъчно персонал – в Берлин например 8,5 процента от работните места не са заети. Същевременно към служителите в местата за изтърпяване на наказания в Берлин се отправят специални изисквания заради големия брой чуждестранни затворници. През 2019 година те са били близо 50% от всички - от общо 97 държави. А това води не само до езикови проблеми, но и до конфликти между различните етноси.

Автор: Силвия Щьобер