Могат ли палестинците да решат изхода от израелските избори

Във вторник израелците ще се отправят за пореден път през последните няколко години към урните, за да гласуват на парламентарни избори. Освен станалата вече традиционна интрига дали дългогодишният бивш премиер Бенямин Нетаняху ще се върне на власт, наблюдателите забелязват и друга – дали изходът от вота няма да бъде решен от палестинските избиратели.

Разочарованието сред палестинците от политиците може да се окаже определящият фактор за развръзката за предстоящите след броени дни избори, на които Нетаняху ще се опита да си върне управлението на страната – и то само година след като за пръв път в израелската история част от правителството стана и арабска партия.

Затова при положение че социологическите проучвания не могат дадат категоричен отговор на въпроса ще успее ли бившият консервативен лидер на Израел да получи мнозинство, арабските партии може отново да помогнат на блока против Нетаняху да състави правителство. Условието да стане това е сред палестинските избиратели да има достатъчно висока избирателна активност, отбелязва Ройтерс.

Но броени дни преди 1 ноември някои социологически изследвания сочат, че участието в гласуването на палестинците на изборите може да е рекордно ниско. Една от прогнозите е дори за едва 42 процента избирателна активност сред тази част от избирателите в Израел.

Други изследвания обаче дават увеличение спрямо гласувалите през миналата година 44,6 на сто от имащите право на глас палестинци до цели 50 процента – но това отново е доста под избирателната активност в национален мащаб, отчетена на миналогодишните избори, която бе 67,4 на сто.

Арабите са една пета от 9-милионното население на Израел и повечето от тях са потомци на палестинци, решили да останат в новосъздадената държава след войната през 1948 г. От много години една от основните теми на вътрешнобщностния дебат сред тях е мястото им в израелската политика, като по този въпрос те се стремят да поддържат баланс между палестинското си потекло и факта, че те все пак са и граждани на Израел.

Някои от тези хора се определят въпреки израелското си гражданство като палестинци, докато други предпочитат да бъдат наричани арабски граждани на Израел, защото искат да наблегнат на равните си права с еврейското население, посочва Ройтерс.

През последните години перспективите за създаване на независима палестинска държава доста отслабнаха, което преформатира и палестинското политическо пространство в Израел. Основна последица от това бе появата на формацията Обединена арабска листа (ОАЛ) – известна още на иврит като РААМ – която промени политическия дебат сред арабската общност в Израел.

На изборите миналата година тази мюсюлманска партия спечели 4 депутатски мандата в 120-местния израелски парламент Кнесета и скъса с дългогодишната традиция да не се сключват коалиции с еврейските партии и така бе съставено коалиционно управление на широка основа.

ОАЛ изостави националистическата риторика и вместо това реши да се съсредоточи основно върху въпроси като борбата с организираната престъпност и подобряването на условията за живот в арабските райони, което според социологическите проучвания е и основната тема, вълнуваща палестинските граждани на Израел.

По мнение на Юсеф Макладе, основател и директор на Изследователския институт „Статнет“, хазартният ход на ОАЛ със скъсването с табуто за неучастието в коалиционни правителства с еврейските партии се е отплатило на формацията. Според данните от проучванията на института му сега над 70 процента от имащите право на глас палестинци подкрепят участието на арабска партия в управлението, без значение дали възнамеряват да гласуват или не.

Но Макладе забелязва и разочарование у палестинските избиратели. „Гласуваме за нищо“, било доста често срещано изказване при последното му изследване.

Според доклад от 2021 г. Израелския институт за демокрация (ИИД) има и значителни социално-икономически разлики между еврейските и арабските граждани, които освен палестинците включват още друзите (мюсюлманска шиитска общност, живееща на север) и бедуинските общности, живеещи основно на юг. Бедността сред арабите продължава да е три пъти по-голяма от тази сред евреите, се констатира в изследването.

Тактическото решение на ОАЛ да се включи в управлението има и своите критици сред палестинските араби, според които партията не отстоява достатъчно палестинската кауза в израелско-палестинския конфликт. Според ИИД въоръжените конфликти в ивицата Газа между палестинските бойци от движението Хамас и Израел през последните години може да са допринесли за отчуждението сред част от палестинските избиратели, особено след като тази година те предизвикаха и размирици в градовете със смесено арабско и еврейско население.

Но ниска избирателна активност сред арабските гласоподаватели крие риск за самите тях. Ако тя действително се окаже рекордно ниска, има опасност нито една от трите основни техни партии да не преодолее прага за влизане от 3,25 процента и те да останат без политическо представителство в парламента, и то при възможността, ако Нетаняху спечели, да сформира най-дясното управление в израелската история заедно с партия „Еврейска сила“ („Оцма Йехудит“). „Представете си парламент без араби“, каза пред Ройтерс Аридж Сабах-Хури, преподавател по политическа социология в Еврейския университет в Ерусалим. „Затова тези избори са от решаващо значение.“

Заключителните проучвания преди изборите дават лека преднина на Нетаняху пред блока около основния му противник Яир Лапид, но политическата парализа си остава доста вероятна развръзка и след тези поредни избори, коментира „Уолстрийт джърнъл“.

Партията на Нетаняху „Ликуд“ („Консолидация“) ще получи 30 мандата, а консервативният блок около нея, съставен от десни и религиозни партии – общо 61, което им стига точно за мнозинство в 120-местния Кнесет, сочи изследване от вчера по поръчка на вестник „Израел Хайом“.

В същото изследване се прогнозира формацията на Лапид „Йеш Атид“ („Има бъдеще“) да спечели 25 депутатски места, а неговият блок срещу Нетаняху – общо 59.

Според друго прочуване обаче, направено за вестник „Маарив“, надпреварата ще завърши реми – 60 срещу 60 депутати.

При това положение всяко правителство, съставено от Нетаняху и Лапид, ще бъде изключително нестабилно и всеки един депутат ще може да го свали, когато пожелае, ако някакви негови искания не бъдат удовлетворени, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

Нетаняху бе премиер от 2009 г. до миналата година, когато противниците му отляво, дясно и центъра, плюс арабските политици, се обединиха и успяха да образуват управленско мнозинство от 61 депутати, за да го свалят от власт. Предстоящите избори ще бъдат петите за последните три години.

Подобно на всички последни и този вот на практика ще се превърне в референдум за и против Нетаняху.

Източник: БТА