Проява на слабост на примитивните руски терористи

Александър Коваленко: Ударите срещу цивилни обекти в Украйна са проява на слабост на примитивните руски терористи

На 15 ноември по територията на Украйна беше нанесен поредният масиран ракетен удар. Около сто ракети Х-101 и КР “Калибър” бяха изстреляни по граждански цели и критична гражданска инфраструктура. Но в същото време тези удари заобиколиха военните съоръжения и не засегнаха зоната на бойните действия. Тоест, тези удари си бяха абсолютно военно престъпление.

Сега мнозина твърдят, че този удар е съпровод на срещата на Г-20, на която Русия все пак беше приета, благодарение на което Руската федерация реши по този начин да принуди международната общност да накара Украйна отново да преговаря с Москва по условията на окупаторите. Но това само понижи статуса на самата Русия, и между другото, на Г-20 също. Среща на върха, приемаща убиеца? Стискат ръка, цялата в кръв на невинни жертви? Кой се е прегръщал със Сергей Лавров, когато в Украйна горяха къщи?

Но, не говорим за емоционалния компонент. Това не е първият път, когато се сблъсквам с критика, основана на факта, че описвам събитията в Украйна твърде хладнокръвно, сякаш живея в Канада. Без емоции, душа, само безчувствени математически изчисления и хладнина. Няма да споря. Така е. Но ако се поддадете на емоциите, тогава се губи студената пресметливост - виждането на ситуацията такава, каквато е. И докато хиляди одесити избягаха в Европа, в паника крещейки за десант и ядрен удар на Думская, аз хладнокръвно повтарях - десантът е, меко казано, малко вероятен, а ядрен удар изобщо няма да има. Хладнината и безчувствеността помагат там, където емоционалността вреди и стимулира пораженството.

И така. Ударите срещу Украйна. Студено и без емоции.

Предварително стотици крилати ракети с авиационно базиране Kh-101/555 и крилати ракети с морско базиране "Калибър". Последният масиран удар срещу Украйна беше на 31 октомври, преди това - на 10 октомври. Тоест, възстановяването на потенциала за ракетни удари върху Украйна отнема на окупаторите средно две седмици. Повече от сигурен съм, че утре също ще има удари, но в по-малък мащаб, тъй като това ще е проява на остатъчния ефект.

Освен това, разбирайки какъв е истинският ресурс на Руската федерация за производство на ракети, можем да кажем, че днес тя е навлязла много дълбоко в аварийния си резерв. Защо? Защото сега тя се нуждае от преговори повече от всякога. Харковска област е освободена. Десният бряг на Херсон е освободен. Останалите територии се освобождават някъде там. Преговори на всяка цена! Разберете – това е конвулсия. И победата, свободата, независимостта, те струват трилион пъти повече от ситуационния комфорт. Въпреки че украинците и така вече го знаят много добре, но не и руснаците. И сега един много важен аспект, защо цивилни обекти, а не военни?

От началото на пълномащабното нахлуване в Украйна руските нашественици са изстреляли около 5000 ракети по страната ни. Например, за Грузия или Латвия, Азербайджан или Естония това би било абсолютен крах на всичко. Военен компонент, социален, енергиен и т.н. Но не и за Украйна. Защо? Първо, Украйна е най-голямата държава в Европа. Страната е технически и технологично напреднала. Например, ние имаме газ, електричество, комуникации и други неща, предоставени в процентно съотношение на повече хора, отколкото, например, в Русия. Изненада! Наистина ли?

Украйна има по-добри пътища отколкото в Русия, комуналните и ремонтните служби работят по-ефективно, по-добра транспортна мрежа, логистика и т.н. Но това, което е важно, в случай на пълномащабна война, е друго - Украйна е страна, чиито местни жители са учили руснаците как да воюват още от времето на Руската империя. Когато дистрофичният Суворов завиждаше на тактическата креативност на казаците и после СССР, когато най-ефективните офицери от Червената армия бяха украинци, а кървави касапи като Жуков идваха от разни там Калуги, те знаеха как да побеждават само като затрупат врага с тела си, но не и тактически трикове.

Без украинското ръководство руската армия не е нищо повече от парче месо, но сега не става въпрос за това. А за това, че почти 5000 ракети, изстреляни срещу Украйна, не само не успяха да сломят способността ѝ за съпротива, но и не спряха нейната победа. В първите дни на пълномащабното нахлуване почти всички удари наистина бяха нанесени главно по военни цели. Но по това време те бяха предимно празни. Защото Украйна е голяма страна и на нейната територия има много резервни съоръжения от втори ешелон, където може да се разположи, например, командването на оперативния окръг. И също така има обекти от третия ешелон. От четвъртия. И така нататък. Затова руснаците в първите седмици не успяха да ликвидират командването на оперативните окръзи, авиацията, противовъздушната отбрана, противокорабните системи "Нептун" и други приоритетни за тях цели.

До този момент руските окупатори нямат възможност да повлияят на въоръжените сили на Украйна на ниво унищожаване на командването, важни обекти, дори и с тактическо значение, да не говорим за стратегическо! Защото те са парчета месо, но не и воини. Това е. От редници до висши офицери - парче месо. Именно поради тази причина това месо атакува цивилното население. Яростно. Отчаяно. Безмилостно. Всичко, което могат да направят, е терор. И въоръжените сили на Украйна продължават работата си, попълвайки статистиката на „добрите руснаци“. (бел. авт. добрият руснак е мъртвият руснак)

Бесарабски фронт