Путин: Съжалявам, че не анексирах Донбас по-рано!

Руският президент Владимир Путин призна, че "сега е станало ясно, че обединението на Русия с Донбас е трябвало да стане по-рано," цитира думите му ТАСС.

"Що се отнася до 2014 г., разбира се, погледнато назад, ние всички сме умни, но изхождахме от факта, че е било възможно да се постигне споразумение и Луганск, Донецк, някак си в рамките на Минските споразумения, да могат да се съединят обратно с Украйна. Ние искрено вървяхме в това, но не усетихме напълно настроението на хората, беше напълно невъзможно да разберем какво се случва там", каза държавният глава в петък на среща с майките на военнослужещи, сражаващи се с Украйна.

Още новини от Украйна

"Сега вероятно стана очевидно, че това обединение трябваше да се случи по-рано. Може би нямаше да има толкова много загуби сред цивилните, нямаше да има толкова много деца, убити при обстрел", каза Путин.

Припомняме, че конфликтът в Донбас реално намира корените си през есента и зимата на 2013 г., когато се провеждат серия от протести. Виктор Янукович води колеблива политика, балансирайки между Русия и Европейския съюз, към който украинците отправят надеждите си за по-добро бъдеще.

Напрежението на площадите се покачва и през февруари 2014 година прераства във въоръжени кървави стълкновения между привържениците на евроинтеграцията и органите на реда.

В края на февруари 2014 година президентът Янукович изтегля органите на реда и напуска Киев, а по-късно и страната, като търси убежище в Русия, докато опозицията завзема правителствените учреждения в Киев и в редица областни центрове. Антиправителствените акции са особено ожесточени и масови в западните части на страната, като повсеместно са съпроводени от насилие.

На този фон източните региони се обявяват срещу смяната на властта и в тях също започват да се провеждат масови демонстрации. Активисти завземат здания на местната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки населени места. В Донецк и Луганск бяха обявени сепаратистки републики. Оформя се противопоставяне на проруски области, от една страна, граничещи непосредствено с Руската федерация, които отказват да признаят новата власт и централната власт в Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща редовна войска, за да потуши бунта им.

Въоръженият сблъсък се превръща в същинска война. И двете воюващи страни използват тежко въоръжение, включително танкове и артилерия. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена близост до линията на фронта, поради което са подложени на редовен артилерийски обстрел. Загиналите сред мирното население надхвърлят 2000 души, а ранените са между 6 и 7 хиляди. Според ООН в доклада на Върховния комисар по правата на човека се обявява, че към декември 2016 г. общият брой на жертвите на въоръжения конфликт достига 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.

Отделен епизод на противопоставянето е анексията на Крим от Русия, през пролетта на 2014 година. На фона на насилието в Украйна, там също се надигат проруски сили. Много важно обстоятелство, е фактът, че Крим има статут на автономна република със самостоятелен парламент и правителство в състава на Украйна. Следва навлизането на руски войски и окупацията на полуострова. Това позволява парламентът на Крим да вземе решение за провеждане на референдум за отделяне на Крим от Украйна. Референдумът се провежда на 16 март 2014 година и бива подкрепен от 95,5% от населението. Референдумът обаче е обявен от международната общност за незаконен и нарушаващ международните споразумения.

След продължителни разговори в Минск, Беларус , е подписано споразумение на 5 септември 2014 г. от представители на Тристранната контактна група и, без признаване на техния статут, от тогавашните лидери на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР). Това споразумение е резултат от множество предишни опити за спиране на боевете в региона и има за цел да приложи незабавно прекратяване на огъня.

Споразумението не успява да спре сраженията и в последствие е ревизирано и обновено под името Минск II, което е подписано на 12 февруари 2015 г.

Това споразумение се състои от пакет от мерки, включително прекратяване на огъня, изтегляне на тежките оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленниците, конституционна реформа в Украйна, предоставяща самоуправление на определени райони на Донбас и възстановяване на контрола на държавната граница на страната от украинското правителство.

Въпреки че боевете утихват след подписването на споразумението, те така и не приключват напълно и разпоредбите на споразумението никога не са напълно приложени. Страните от Нормандския формат (Франция, Германия, Русия и Украйна) се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на конфликта.

Оттогава до преди да започне войната в Украйна се провеждат периодични срещи в Нормансдкия формат, като успехът им е променлив, но като цяло те не довеждат до промяна на статуквото в Донбас.

Обявилите самостоятелност през 2014 г. два административни района в Донбас, още през 2015 г. обявиха желанието си да се присъединят към Русия.

През последните години жители на самопровъзгласилите се републики получиха руско гражданство, а през ноември миналата година президентът Путин се разпореди да бъде улеснен достъпът до руския пазар на произведените там стоки.

На 21 февруари руският президент призна суверенитета на двете "републики" в Донбас, с което сложи край на Минските споразумения, а по-малко от три дни по-късно нахлу в Украйна.