Осъзнава ли Путин украинското си бедствие?

Зимата ще бъде тежка за Украйна, но няма да спре войната. Киев и Москва са изправени пред ключови решения, които биха могли да променят хода на конфликта дипломатически и военно. Може би най-тревожната възможност за Украйна и за САЩ е руският президент Владимир Путин най-накрая да започне да проявява стратегическия талант, който демонстрираше в миналото, пише Хал Брандс за Bloomberg, предаде Bloomberg TV Bulgaria.

Американски официални лица смятат, че Путин със закъснение осъзнава нещо твърде очевидно: Русия няма военни средства, за да постигне политическите си цели в Украйна. Русия използва ракетите и боеприпасите си по-бързо, отколкото подложената на жестоки санкции отбранителна индустрия на страната може да ги произведе. Руските войски трудно успяват да задържат предимството от ранните си победи на фронта, какво остава по отношение на възможността им да завладеят цялата територия, която Путин поиска за Русия.

Заплахите на Путин за ядрена ескалация не успяха да възпрат Украйна да прекрачи червената линия – най-скорошен пример за това са атаките с дронове срещу въздушни бази дълбоко в Русия. И въпреки цялата предполагаемо безкрайна работна сила на Русия, Путин не може да мобилизира допълнителни войски без да настрои срещу себе си населението, освен приблизително 300 хиляди души, които вече бяха повикани в армията.

Проблемите не са нови, но желанието на Путин да ги признае (дори косвено) е. Той публично призна миналата седмица, че победата е далече. Така че най-добрата стратегия на Путин в момента е жестоко: да превърне зимата в оръжие. Русия използва ракети, дронове и артилерия срещу украинската електропреносната мрежа и друга ключова инфраструктура, за да накара населението да страда. След изтеглянето си от Херсон руските сили поеха предимно отбраната, опитвайки се да укрепят своите линии, да интегрират наскоро мобилизирания персонал и да спечелят време до пролетта. (Изключение е тежката, скъпоструваща офанзива около Бахмут, предназначена да даде на Путин символична победа.)

Ако Русия успее да проточи конфликта през зимата - като същевременно направи нещата възможно най-неприятни за Украйна, енергийно бедната Европа и все по-разсеяния Вашингтон - може би Киев и Западът ще се пропукат. Стратегията ще бъде трудна за изпълнение за руснаците: Съобщава се, че страната няма топлите дрехи и дори храната, от които нейните войски ще се нуждаят, за да оцелеят през следващите месеци. Но това не е лудост, като се има предвид липсата на по-добри възможности пред Путин и някои признаци на умора на Запада от непрестанната помощ. Зимата носи трудни избори и за Украйна. Силите ѝ са уморени от тежки битки; от чисто военна гледна точка оперативната пауза има смисъл. Но от политическа и дипломатическа гледна точка чакането може да е по-рисковано.

Президентът Володимир Зеленски със сигурност се тревожи, че безизходицата през зимата може да засили колебанията на Запада. Сигналите от Вашингтон не са съвсем успокоителни: Миналата седмица държавният секретар Антъни Блинкен посочи, че приоритетът на САЩ е да помогнат на Украйна да си върне територията, която е държала на 24 февруари – денят на инвазията. Според изказването решения относно Крим и други загубени земи от 2014 г. ще се отложат за по-късна дата.

Зимата всъщност е подходящо време за нанасяне на удари – когато земята замръзва, танкове и камиони могат да се движат извън пътя – и Зеленски може да опита нова офанзива. Това е сложно решение, защото Киев трябва да балансира опасностите от бездействие с опасностите от неуспешна офанзива. И дилемата на Украйна ще стане по-с, ако Путин се възползва от дипломатическата инициатива, като предложи прекратяване на огъня до пролетта. Нищо в изказванията и ходовете на Путин не е искрено. Прекратяването на огъня просто ще намали натиска върху руската армия, ще позволи на оръжейната индустрия на страната да навакса и ще накара Москва да поднови военните действия, когато е удобно. Украйна с право би отхвърлила подобно предложение.

Но американските служители се опасяват, че подобен ход може да промени дипломатическата игра, поставяйки началото на взаимни обвинения за това кой е отговорен за удължаването на боевете. Може също така да даде на някои привърженици на дипломатическо уреждане на конфликта - като френския президент Еманюел Макрон, нещо, което им липсваше преди: подобие на сътрудничество от страна на Кремъл. Колкото и странно да звучи, Украйна и САЩ имаха късмет с противника си. Путин не разбра пропастта между неговите цели и неговите ресурси, а може би не направи дипломатическите ходове, с които да повлияе на съперниците си. Ако тази динамика се промени, войната би била съвсем различна.