Един спорен член, използван от изпълнителната власт

Член 49,3 от френската конституция, който френското правителство реши да използва вчера, за да прокара в Националното събрание (долната парламентарна камара) спорната си пенсионна реформа, позволява да се приеме законопроект без гласуване на текста в пленарната зала. Но същевременно излага правителството на вот на доверие. Този механизъм, който понякога е критикуван като отричане на демокрацията, бе използван 100 пъти в Петата република, пише БТА.

"Премиерът може, след дебати в министерския съвет, да ангажира пред Националното събрание отговорността на правителството относно вота на законопроекта", се казва в член 49, алинея 3 от конституцията. "В този случай текстът на нормативния акт се смята за приет, освен ако се проведе вот на недоверие в последващите 24 часа и бъде гласувано недоверие на кабинета", се допълва в гореспоменатия член на френската конституция.

"Член 49,3 не се харесва, защото упражнява натиск над депутатите и накърнява принципа на искреността в парламентарния дебат", казва пред Франс прес експертът по конституционни въпроси Доминик Русо. През 2006 г. Франсоа Оланд, по онова време обикновен депутат от Френската социалистическа партия, възрази срещу това отричане на демокрацията, когато тогавашният премиер Доминик дьо Вилпен прибягна именно до този конституционен член. Възраженията на Оланд обаче не попречиха на Манюел Валс, премиер именно по време на президентския му мандат, да използва същото това оръжие десетина години по-късно.

Лошата репутация на член 49,3 не престана да нараства през годините и по време на различните парламенти. Но тя не попречи на последователните правителства от Петата република да открият в него средство за отстояване на интереса си и по този начин тази конституционна разпоредба спаси доста управляващи мнозинства. "Когато нямаш мнозинство, или то не ти е гарантирано в Националното събрание, прибягваш до член 49,3, за да дисциплинираш редиците - такава беше практиката срещу бунтарите по време на президентството на Оланд - или пък използваш това средство, когато не си сигурен, че ще спечелиш достатъчно гласове", подчертава Русо.

"Ако няма мнозинство в подкрепа на даден законодателен текст, спечеленият вот на недоверие, предвиден в този член на конституцията, показва, че няма мнозинство и срещу законопроекта", добавя той. От 16 премиери, използвали член 49,3 от началото на Петата република, всички оцеляха при вотове на недоверие, свързани с него.

Премиерът социалист Мишел Рокар, на власт между май 1988 г. и май 1991 г., беше най-честият потребител на това средство - за три години, той на 28 пъти ангажира отговорността си във връзка със законодателен текст по силата на член 49,3 по време на президентството на Франсоа Митеран. Неговата приемничка Еди Кресон използва това средство осем пъти. Няколко правителствени ръководители обаче никога не прибягнаха до член 49,3. Това бяха Жан-Марк Ейро от левицата (2012-2014), Франсоа Фийон от десницата (2007-2012) или дори Лионел Жоспен от левицата (1997-2002), при все че последният беше премиер по време на период на така нареченото съжителство с президента от десницата Жак Ширак.

През първия мандат на Еманюел Макрон премиерът Едуар Филип (2017-2020) използва само веднъж член 49,3 и то пак по трънливия въпрос за пенсиите. Реформата, приета тогава по този начин на първо четене в парламента, после бе замразена заради пандемията от Ковид-19. Вторият президентски мандат на Макрон, белязан от липсата на мнозинство на президентската партия в Националното събрание, вече се очерта като голям потребител на член 49,3, който бе използван досега 10 пъти, за да не се прибягва до гласуване на законопроекта от депутатите.

На 16 март 2023 г. премиерката Елизабет Борн и Макрон решиха да задействат члена за 11 пъти, за да прокарат много спорната пенсионна реформа, който увеличава възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Така член 49,3 беше използван за стотен път през Петата република. "Правителството беше пред две лоши решения поради липса на мнозинство в Националното събрание. Или трябваше да предложи законопроекта за пенсионната реформа на парламентарно гласуване с риск да изгуби този вот, или да използва член 49,3 с мисълта, че последствията ще бъдат по-малко лоши отколкото би било отхвърлянето на законопроекта", казва политологът Антоан Бристиел. Но член 49,3 "ще даде втори импулс на мобилизацията срещу пенсионната реформа, което може да подложи на по-голям натиск правителството", добавя анализаторът от Фондация "Жан Жорес".

Автори: ЖУЛИЕТ БАЙО И АНТОНИО РОДРИГЕС ОТ ФРАНС ПРЕС