Защо Украйна не започва контранастъплението и как се подготвя за него Русия

Слуховете за предстоящото начало на украинската офанзива се разпространяват в пресата и социалните мрежи от няколко седмици, но през последните дни има все повече информация за това. Много коментатори свързват плановете на въоръжените сили на Украйна с настъпването на топлото време, новите доставки на бронирани машини и готовността на нападателните сили. Би Би Си анализира наличните данни за състоянието на украинските сили и тяхната готовност да обърнат хода на войната.

В много украински и руски медии предстоящата операция на Въоръжените сили на Украйна се описва или като "контранастъпление", или като "настъпление". Факт е, че контранастъпление обикновено се нарича настъпателна операция, която се провежда по време или непосредствено след настъплението на противника, но военните действия на руската армия през последните седмици имат по-скоро позиционен характер. Поради това въоръжените сили на Украйна се готвят не толкова за отговор, колкото за започване на нова операция, чието място и време на започване все още не са ясни.

Не само военни експерти и блогъри, но и официални лица открито говорят за предстоящото настъпление на украинските въоръжени сили. За последно украинският президент Володимир Зеленски говори за него на 25 март в интервю за японския вестник Yomiuri Shimbun.

Тогава украинският лидер обаче каза, че настъплението, което е било планирано за пролетта, се отлага поради липса на военна техника и боеприпаси - но не каза за колко време.

Тази теза, че Украйна няма западна военна техника, за да започне офанзива, не е единствената.

Често се чуват предположения, че настъпателната операция на въоръжените сили на Украйна ще започне, след като приключи пролетното размразяване на почвата в Украйна и бронираната техника може да премине през пресечена местност, а също и когато Украйна успее да събере достатъчен брой войски.

Тези фактори най-вероятно влияят на решението на украинския Генерален щаб за времето и мястото на започване на операцията, но освен тях има и много други: готовност и разположение на собствените сили, оценка на състоянието на руските войски, дислокацията им на предната линия и в тила, възможност за прехвърляне на резерви. И това не е всичко.

Следователно, ако Украйна готви своето настъпление, то това зависи не толкова от "Генерал Кал", колкото от главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужный, който ще вземе окончателното решение за започването му.

Може би единственото нещо, което може да се каже със сигурност сега, е, че Киев би искал да започне голяма настъпателна операция, а може би и повече от една.

Защо украинското настъпление е неизбежно?

Ако политическата цел на войната за Русия никога не е била формулирана под формата на разбираема идея, то Киев ясно обясни целите си - освобождаването на всички свои територии, окупирани от 2014 г. насам. Въз основа на тази цел могат да се предвидят и плановете на украинския Генерален щаб, който рано или късно трябва да започне голямо настъпление.

След неуспешен опит да превземе Киев преди година, руската армия промени стратегията си: вместо светкавична, тя започна да води война на изтощение, чиято основна цел е обезкървяването на украинските въоръжени сили.

Изчислението вероятно е било, че в момента на промяната на стратегията Русия е имала предимство поне по отношение на оръжия, военна техника и запаси от боеприпаси. Това предимство продължава и до днес.

Въпреки че Русия успя да превземе голяма територия в Луганска и Харковска области по време на лятната офанзива на 2022 г., през септември въоръжените сили на Украйна започнаха контранастъпление,освобождавайки Изюм, Лиман и впоследствие принудиха руските войски да се изтеглят от десния бряг на Днепър, където навлязоха в началото на нашествието.

От този момент нататък мобилните бойни действия във войната практически са прекратени и руските сили започват бавно да изтласкват украинската армия в района на Бахмут, както и да атакуват в други посоки - при Авдеевка, Угледар, в района на Кременная-Сватово.

Такава позиционна война с липса на маневри и дълбоки действия изисква големи ресурси - логистични, човешки и като цяло е доста сложна за икономиката, тъй като не води до съществени резултати при високи разходи.

Фронтът се държи от предварително сформирани украински части, а въоръжените сили на Украйна подготвят нови сили за настъпление

Украйна, която е в по-трудно икономическо положение и разполага с по-малко жива сила и военна техника, се смята за засегната от този ход на бойните действия от Русия.

Вярно е, че тази гледна точка има и противници, които сочат помощта на Запада за Киев и санкциите, които отслабват Москва. Вярно е обаче, че от чисто военна гледна точка въоръжените сили на Русия все още са по-многобройни и следователно е логично да се предположи, че са по-устойчиви на война на изтощение.

Във всеки случай позиционната война е не по-малко скъпа от маневрената война, но не толкова успешна. Военачалниците нямат какво да представят на политическото си ръководство и населението си като награда за загубите си.

Ето защо е логично Украйна да се стреми към водене на маневрена война с дълбоки настъпателни операции, чиято цел е не само да освободи окупираните земи, но и да промени самия характер на военните действия.

Според мнозина Украйна също се нуждае от решителна победа по политически причини - Киев трябва да демонстрира способност да побеждава на бойното поле, за да продължи да получава военна помощ от Запада, от която в момента въоръжените сили на Украйна са напълно зависими.

Washington Post писа за това, по-специално, в средата на февруари. Според тази публикация представители на администрацията на САЩ направо са казали на украинските власти, че войната е в повратна точка и украинските въоръжени сили трябва да осигурят значими успехи на бойното поле, докато получават високо ниво на западна помощ.

В бъдеще, пише вестникът, ситуацията може да не е толкова благоприятна, тъй като някои републиканци в САЩ са настроени да намалят подкрепата за Украйна, а решимостта на Европа да запази доставките на същото ниво в дългосрочен план не е много ясна.

В същото време Русия вероятно би трябвало да иска да започне своя голяма офанзива - иначе защо толкова много сили и средства ще бъдат изразходвани в битката за малкия град Бахмут в продължение на месеци.

Но офанзивата, основана на маневри, изисква по-добра координация, контрол и по-високо ниво на разузнаването, отколкото руското командване демонстрира в момента. Въпреки това важен фактор остава на страната на Русия - предимството в жива сила и техника, които тя може да използва.

Затишие на фронта

След отстъплението на руската армия от десния бряг на Днепър при Херсон ситуацията на фронта се превърна в позиционна конфронтация.

Въпреки че руските сили - главно ЧВК "Вагнер" - успяха да поставят град Бахмут в полуобкръжение и частично да го превземат, но дори и в този район, където руснаците показаха най-голям успех, не може да се говори за никакви значителен пробив. Това придвижване не надхвърля тактическото ниво.

Близо до Угледар и Авдеевка опитите на руската офанзива през март доведоха до малък напредък, но след това затънаха поради упоритата съпротива на украинските въоръжени сили. В същото време загубите на руските войски край Угледар станаха толкова големи, че предизвикаха истински вълна от критики в проруските военни "Телеграм" канали.

Ситуацията в северната част на Луганска област, където се водят боевете на линията Сватово-Кременная, също не се е променила напоследък. Там интензивността на военните действия е още по-ниска.

Вярно е, че каналите в "Телеграм" отбелязват, че Русия е натрупала значителни сили в този район, вероятно и за да се опита да атакува. Засега обаче само струпванията на войски свидетелстват за това.

Съдейки по съобщенията в открити източници, ситуацията в Запорожкия участък на фронта също не се характеризира с интензивни военни действия.

Какво пречи на Украйна?

Смята се, че загубите на атакуващата страна по отношение на отбраняващата се страна се съотнасят като три към едно.

Това е доста произволно съотношение, в действителност то може да се променя както нагоре, така и надолу, но обикновено, когато се оценява подготовката за настъпление, съотношението три към едно се приема като минимално необходимо превъзходство на атакуващите сили над защитниците.

През септември, когато въоръжените сили на Украйна предприеха бързо настъпление близо до Изюм, те успяха да постигнат предимство пред сравнително малките руски сили, защитаващи този конкретен участък от фронта.

Впоследствие обаче Русия мобилизира около 300 000 души в армията. Това беше направено, според експертите, преди всичко с цел да се увеличи плътността на войските по цялата дължина на фронта.

Сега, според различни оценки, до 400 000 руски войници може да се намират в зоната на бойните действия, но тази оценка може да е много неточна, тъй като информацията е класифицирана.

Оценката на общия брой на украинските сили в зоната на бойните действия също не е публично достъпна. Според коментарите на различни наблюдатели, това число е все още и по-ниско от броя на руснаците, макар и не толкова, че руските сили да създадат смазващо предимство в някой участък от фронта и да се възползват от него.

Вторият проблем, за който говори президентът Зеленски, е липсата на оръжие и военна техника. "Все още не можем да започнем офанзивата. Без танкове, артилерия и HIMARS не можем да изпратим нашите смели войници на фронта", каза той в интервюто за Yomiuri Shimbun.

В момента Русия запазва предимство в тежката и лека бронирана техника, оръдия и реактивна артилерия, но най-важното в авиацията.

Въпреки че Украйна успя да създаде ефективна система за противовъздушна отбрана, по време на настъплението войските ще действат извън обхвата на системите със среден обсег, като разчитат главно на мобилни системи с малък обсег и подкрепа за малкото украински военновъздушни сили и могат да бъдат атакуван от руски самолети.

Друг проблем е, че от няколко месеца се говори за възможността за украинско настъпление, а Русия активно се готви за защита в няколко застрашени направления.

В руския тил се изграждат опорни пунктове, противотанкови линии и окопи. Тези позиции се създават не само в окупираните територии, включително Крим, но дори и в граничните региони на Русия, където Украйна няма да атакува - поне ако се вслушваме в публичните изявления на официални лица.

Освен това, съдейки по открити източници, самата Русия натрупва сили по линията Кременная-Сватово - може би за да се опита да вземе инициативата, като започне собствена офанзива.

В същото време неотдавнашните опити на руските войски да атакуват близо до Авдеевка и - дори по-рано - близо до Угледар, не доведоха до успех.

Защитата е по-лесна от атаката и въпреки че времето, от една страна, работи за Украйна, която продължава да получава оръжия и боеприпаси от партньори, от друга страна дава възможност на руснаците да се подготвят по-добре за защита.

Накрая и атмосферните условия не позволяват настъплението да започне. След скорошния снеговалеж в Донецка област земята все още е мокра, което затруднява придвижването на военната техника.

Това обстоятелство значително усложнява придвижването, но също така работи срещу руските войски, които също ще трябва да маневрират, да изтеглят резерви, за да спрат настъпващите украински сили.

Как да се осиури числено предимство?

Всички тези проблеми усложняват ситуацията за въоръжените сили на Украйна, но негативното въздействие на всеки от тях може да бъде неутрализирано или чрез преки мерки за противодействие, или поради други фактори.

Наистина руската армия има числено превъзходство, което е много важно. Съсредоточаването на силите по направлението на удара от страната на въоръжените сили на Украйна обаче може да надхвърли съотношението едно към три.

Числено превъзходство може да се създаде чрез събиране на войски в определена посока. Това обикновено се прави преди настъпление, но тук се появява друг фактор - въпреки че се смята, че украинската армия има по-разширени разузнавателни възможности от руската, все още е почти невъзможно да се скрие концентрацията на голяма ударна сила.

Ударната сила може да включва десетки бронирани превозни средства, голям брой помощни превозни средства - инженерни, ремонтни и спасителни превозни средства, цистерни, превозвачи на боеприпаси, линейки и просто камиони, които превозват различни товари. Има нужда от складове за боеприпаси и гориво, болници.

Има много различни начини да се скрие разгръщането на ударните сили - камуфлаж, разпръскване, напредване към първоначалните им позиции в последния момент преди началото на офанзивата, различни методи за дезинформация, разсейващи удари на други места и много други.

Но в съвременните условия, когато дронове действат и от двете страни, използват се различни средства за електронно разузнаване, има собствени агенти зад вражеските линии, малко вероятно е да се скрие разполагането на голяма групировка.

Но дори и това да се случи, ефектът на изненадата пак ще играе роля.

Факт е, че в случай на започване на мащабна настъпателна операция с пробив на фронта, отбраняващата се страна ще бъде принудена да проведе маневрена отбранителна операция. За да спре заплахата, тя ще трябва да събере резерви, да ги изтегли до мястото на пробива и да ги вкара в битка.

Това е по-трудна задача, тъй като всяка военна групировка има свой собствен тил, тя също се нуждае от боеприпаси, гориво и други необходими неща.

Тези запаси вече са на склад, но логистиката, особено след месеци на отбрана, е организирана за осигуряване на войски на определени позиции и в случай на пробив на противника, войските са принудени бързо да реагират на заплахи от неочаквани посоки.

В идеалния случай отбраняващата се страна трябва да е готова бързо да изведе резерви във всяка точка на фронта. Но за Русия това е по-трудно - фронтът се е огънал в голяма дъга. Въоръжените сили на Украйна могат да трупат сили в центъра на тази полуруска територия и в такава ситуация логистиката е много по-лесна.

Условно разстоянието между Сватово в северната част на Луганска област и Нова Каховка близо до Херсон за Въоръжените сили на Украйна е няколко пъти по-малко.

Следователно настъпателната операция можеше да протече по сценария от миналата година, когато през август кризата край Херсон бе предшествана от офанзивата край Изюм - в този случай отбраняващата се страна, руската армия, трябваше да отговори на две кризи, които бяха на голямо разстояние една от друга.

Трудността тук не е само в прехвърлянето на резерви на голямо разстояние. В такава ситуация генералният щаб на отбраняващата се страна трябва да реши двойно по-трудна задача в различни посоки.

И накрая, удар, нанесен на неочаквано място, може да създаде истински хаос в тила на отбраняващите се войски.

Руската армия, както отбелязват много дори проруски експерти, изпитва проблеми с командването, комуникациите и ситуационната осведоменост. В случай на пробив на фронта и объркване, тези проблеми могат да се влошат, обезсилвайки предимствата в числеността и оръжията.

Ще има ли Украйна достатъчно сили?

На 5 април Ройтерс публикува материал, в който се посочва, че Украйна е успяла да подготви 40 000 войници за офанзивата. Агенцията съобщава тази информация с позоваване на анонимен военнослужещ от една от новите бригади, поради което това е много несигурна оценка.

Косвено тази цифра се потвърждава от изтичането на секретни документи на Пентагона, което беше съобщено от New York Times миналата седмица. Тези документи съдържат информация за девет готови бригади от въоръжените сили на Украйна, както и за още три, които трябва да бъдат готови до края на април. Тоест броят на новите части според тези данни вече може да наближава 50 000 обучени военни, което е в съответствие с информацията на Ройтерс.

И двете цифри не са официално потвърдени. Освен това Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, нарече изтичането на планове на САЩ и НАТО за подготовка на украинска контраофанзива "фотошоп" и "псевдоизтичане".

"Що се отнася до реалните планове за контранастъпление, разбира се, руските войски първи ще се запознаят с тях. Предполагам, че това ще стане съвсем скоро", добави той.

Въпреки това Украйна наистина тренира ударни сили вече няколко месеца. Обучението се провежда на полигони, както в страната, така и в чужбина, където военните се обучават от инструктори от чужди армии. Това се отнася не само за пехотата, но и за екипажите на бойни машини, инженерни части, артилерия, сигналисти, медици и много други, от които зависи успехът на настъплението.

Тези войски провеждат бойна координация на ниво малки части, а също така отработват съвместни бойни действия с техника и средства за поддръжка. Вярно е, че е още по-трудно да се разбере доколко тези войски са готови за настъпление, отколкото да се определи тяхната численост.

Що се отнася до оборудването, също е трудно да се определи доколко са комплектовани ударните сили на въоръжените сили на Украйна. По-рано представители на украинското ръководство и въоръжените сили на Украйна се оплакаха от липсата на западна бронирана техника и, съдейки по съобщения в открити източници, само няколко десетки основни бойни танкове например са доставени в Украйна - очевидно по-малко от необходими за офанзива.

Междувременно, според изследователската група Oryx, която следи, наред с други неща, доставките на оръжие за Украйна чрез отворени източници, Полша е доставила повече от 250 танка Т-72М и Т-72М1 на украинците в началото на конфликта.

Изследователите на Oryx отбелязват, че по-голямата част от танковете, доставени от Полша, са прехвърлени на новосъздадените механизирани бригади. Тези танкове, които не са участвали в битките, според Oryx, са били модернизирани, като са получили най-малко комплекти динамична защита срещу кумулативни боеприпаси.

Освен това Полша е доставила на въоръжените сили на Украйна 14 танка "Леопард" 2A4 и възнамерява да достави 60 танка PT-91 (лицензирана версия на съветския T-72M1). Освен полските "Леопарди", в Украйна вече са пристигнали 18 германски танка "Леопард" 2A6, както и британските "Чалънджър"2 (броят им е неизвестен).

По-рано бяха съобщени и други доставки, по-специално прехвърлянето от Словения на 28 танка M-55S, значително модернизирана версия на стария съветски Т-55. Те също не са участвали в бойни действия и въпреки че тяхната бойна ефективност е много по-ниска от тази на по-модерните Т-72, ​​те могат да се окажат полезни във вторите ешелони.

Украйна вече получи от САЩ 90 тежки колесни бронирани машини "Страйкър", бойни машини на пехотата "Мардер", много специално оборудване, включително инженерни, командни, спасителни машини, бронирани колесни машини от различни класове.

На слайдовете, които се анализират в материала на New York Times се появиха дори танкове M1 "Ейбрамс", въпреки че, доколкото е известно, те все още не са стигнали до Украйна.

Трудно е да се каже доколко украинската ударна група е снабдена с цялото необходимо оборудване, но последният пакет от военна помощ на САЩ изобщо не включваше бойни превозни средства, но имаше цистерни, камиони с ремаркета за цистерни и мостополагачи.

Това спомагателно оборудване говори за настъпателните намерения на украинската армия дори повече, отколкото ако американците предадат танкове на украинските въоръжени сили.

Къде може да удари Украйна?

В обсъжданията на възможните посоки на удари на Въоръжените сили на Украйна най-често фигурира Запорожка област. Това се обяснява с факта, че оттам, чисто географски, е най-удобно да се напредне към Азовско море - например към Мариупол или Бердянск.

Първо, има терен, удобен за настъпление - равнинна степ, малко градове и реки. Второ, това би позволило на въоръжените сили на Украйна да отрежат групировките руски войски на левия бряг на Днепър от тези в Кубан. Освен това от брега на Азовско море би било възможно да се обстрелва Кримския мост, което окончателно ще усложни снабдяването на войски в Крим и в Херсонска област.

Трудността тук обаче се състои в това, че опасността от настъпление в тази посока е очевидна и за руското командване, което вероятно е трябвало да се подготви за подобно развитие на събитията.

В тази посока има няколко големи населени места, например Мелитопол или Токмак, които най-вероятно вече са подготвени за защита.

Второто възможно направление на удара е от Херсон към Кримския провлак. Ако това можеше да се направи, тогава няма да е толкова трудно да се стигне до провлака по равната степ.

Но тук има още по-голям проблем - преминаването на войските през Днепър. Ако въоръжените сили на Украйна успеят да прехвърлят ударни сили през реката, те все още ще трябва да бъдат снабдени: прелезите са твърде уязвими за артилерийски, ракетни и въздушни удари и несъмнено ще станат цел номер едно.

Като се има предвид, че Русия има ракети "Искандер", както и различни въздушни и морски крилати ракети, поддържането на такива пресичания е много трудно, дори невъзможно.

Друг район, в който може да започне настъпление, е Бахмут. Този град се превърна в символ на украинската съпротива и ако въоръжените сили на Украйна успеят да отблъснат руските войски от него, това не само ще подобри ситуацията на фронта, но ще се превърне във важна политическа победа.

В този район са събрани боеспособни руски части, именно тук Русия постигна известен успех, напредвайки към самия град и заобикаляйки го. Формациите на настъпващите руски войски обаче са много уязвими за флангови атаки и това също се отразява широко в руските военни канали.

Посоката към Бахмут също е изгодна, защото този район се намира по-близо до големите логистични центрове на украинската групировка.

И накрая, идва районът на град Сватово, който е под контрола на руската армия. Есенното настъпление на въоръжените сили на Украйна спря буквално на 15 километра от този град. Сега, съдейки по съобщения в открити източници, Русия е натрупала доста голяма група в тази област, чиито намерения все още не са ясни.

От една страна, тези сили могат да бъдат използвани в настъпление срещу въоръжените сили на Украйна, но от друга страна, те също могат да станат цел, ако въоръжените сили на Украйна могат да атакуват, заобикаляйки тази групировка, опитвайки се да я обкръжат.

Такава операция не е толкова изгодна от стратегическа гледна точка, но би могла, първо, да елиминира заплахата от руските войски край Сватово, и второ, ако бъде успешна, би позволила на Украйна да освободи големи територии в северната част на Луганска област.

Тези възможни посоки на удари на украинските сили се обсъждат активно в пресата и социалните мрежи, но дължината на фронтовата линия в Украйна е доста голяма и е много трудно да се предположи откъде всъщност може да започне украинската офанзива. Също така е много вероятно никой от тези райони да не стане място за пробив на фронта.

Източник: News.bg