Защо Ердоган иска да промени Анкара?

Анкара на Ердоган трябва да се различава от Анкара на Ататюрк - в името на тази цел сегашният турски президент интензивно променя облика на града в съответствие със своя вкус и своята политика.

Турската столица е разделена на две - стара и нова част, пише в репортаж от Анкара "Франкфуртер Алгемайне Цайтанг" (ФАЦ). Старата източна половина на града напомня за светския период на Ататюрк след основаването на републиката през 1923-а година, докато западната е изградена най-вече през последните две десетилетия под силното влияние на Ердоган, като контрапункт на първата.

Контрастът между Ататюрк и Ердоган е особено видим в официалните им резиденции, дава пример ФАЦ. Вилата на Ататюрк представлява малка двуетажна сграда с плосък покрив, проектирана от австрийския архитект Клеменс Холцмайстер през 1930-а година. На Ердоган такава семпла вила не му подхожда - седалище на сегашния президент на Турция е монументалният "Комплекс" с 1150 стаи. Скромността на Ататюрк и стремежът му към модернизация е заменен от амбициите на настоящия президент да върне Турция към историческото ѝ величие, коментира вестникът.

Затова и архитектурата на Анкара попада под все по-голямо влияние на мита за основателите на държавата, политизира се, посочва пред "Дойчландфунк" архитект Хакан Дастънлъ. Именно поради това фасадите на много сгради, особено на министерствата, имитират османски елементи. "Факт е, че т.нар. неоосманизъм ползва именно онези елементи от миналото", казва архитектът. Той е убеден, че и архитектурата е част от цялостната политика на Ердоган.

"Булевардът на корупцията"

ФАЦ се спира подробно на новата западна Анкара с нейния по-ислямски характер. Още преди Ердоган да вземе властта, Мелих Гьокчек от Партията на благоденствието, който беше избран за кмет на столицата за първи път през 1994-а година, замени символа на хетското слънце в логото на града с джамия. Гьокчек промени имената на улици и разруши сгради от периода на основаването на Анкара. А през 2017-а бе съборена и сградата на "Банката на провинциите" на булевард "Ататюрк". Тя бе основен инструмент на кемалистката икономическа политика, тъй като тя финансираше обществените сгради в провинциите на новата турска република. След време съдът обяви нейното събаряне за незаконно, но това решение не доведе до никакви последствия. На мястото на банката бе издигната джамия.

Изданието обръща внимание и на корупцията. На пътя към Ескишехир, неофициално наричан "Булевардът на корупцията", се издигат например кулите близнаци на производителя на обувки "Того". Той е застроил шест пъти по-голяма площ от първоначално одобрените 20 000 кв. м. Строителната индустрия в страната процъфтява - това е начинът за правене на бързи пари, а не с инвестиции в промишлени предприятия или в криещи рискове иновативни проекти. Турските икономисти обвиняват този механизъм за това, че страната е стигнала до застой в икономическото си развитие.

Никой друг въпрос не се разглежда толкова често в дневния ред на местните парламенти, колкото изменението на устройствените планове. Ту функцията на даден парцел се променя, ту се увеличава броят на етажите на сградата или пък плътността на застрояването. Решенията не следват градоустройствен план като онзи, който навремето архитектът Херман Янсен е направил за кемалистка Анкара.

Новите и старите елити

Резултатът от всичко това е произволното разрастване на турската столица, служещо на една единствена цел - да донесе големи печалби, обобщава ФАЦ. Оттам нататък строителните компании споделят своите печалби с политическите партии, които ги използват, за да финансират предизборните си кампании. Предимство за този модел е и фактът, че министерствата на градоустройството и на околната среда са обединени - при това положение проблеми с екологичните разпоредби няма откъде да произтекат. Чрез този модел в страната в рамките на години израсна и се разви нов богат елит, близък до управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, коментира германското издание. Той гледа отвисоко на старите столичани - така, както те само преди десетилетия са гледали на тогавашните бедни преселници от Анадола.

Реконструкциите на изток продължават, докато в западната част на града възниква една съвсем нова Анкара. След Втората световна война анадолците, търсещи работа, се преселили от провинцията в градовете. Точно както навсякъде другаде в Турция, и в Анкара се сблъскали безразличните към религията републикански "граждани" с набожния анадолски "народ". Днес, 100 години след основаването на републиката, Турция е различна държава, а Анкара е напълно различен град.