ЕК прогнозира ръст на икономиката с 1% през 2023 г.

Европейската икономика разсея опасенията от рецесия. По-доброто от очакваното начало на годината доведе до подобряване на перспективите за растеж на икономиката на ЕС до 1,0 % през 2023 г. (0,8 % в зимната междинна прогноза) и 1,7 % през 2024 г. (1,6 % през зимата), посочват от комисията.

Сходни са и прогнозите за еврозоната. Там растежът на БВП се очаква да бъде 1.1% за 2023 г. и 1.6 процента за 2024 г. Прогнозите за инфлацията също бяха преразгледани във възходяща посока в сравнение със зимата, съответно на 5,8 % през 2023 г. и на 2,8 % през 2024 г. в еврозоната.

Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2023 г. БВП е нараснал с 0,3 % в ЕС и с 0,1 % в еврозоната. Водещите показатели сочат, че растежът ще продължи през второто тримесечие.

ЕК успя да ограничи неблагоприятното въздействие на военната агресия на Русия срещу Украйна, като устоява на енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и на значителния спад в потреблението на газ. По-ниските цени на енергията оказват влияние върху икономиката, като водят до намаляване производствените разходи на предприятията.

Европейската комисия очаква условията за финансиране да се затегнат заради високата инфлация. Въпреки че се очаква ЕЦБ и другите централни банки от ЕС да наближат края на цикъла на покачване на лихвените проценти, неотдавнашните сътресения във финансовия сектор вероятно ще доведат до увеличаване на натиска върху разходите и достъпа до кредити, като забавят растежа на инвестициите и се отразят най-вече на жилищните инвестиции, поясняват от ЕК.

След като достигна най-високата си стойност през 2022 г., през първото тримесечие на 2023 г. номиналната инфлация продължава да спада на фона на рязкото забавяне на ръста на цените на енергията. Основаната инфлация остава устойчива, но се очаква тя постепенно да намалее.

.На годишна основа през 2023 г. се очаква основната инфлация в еврозоната да се установи средно на 6,1 %, преди да спадне до 3,2 % през 2024 г., оставайки над номиналната инфлация и през двете прогнозни години.

Равнището на безработица в ЕС достигна ново рекордно ниско равнище през месец март - 6,0 %, а равнищата на участие и заетост са рекордно високи. Очаква се отражението на по-бавния темп на икономическа експанзия върху пазар на труда в ЕС да бъде само слабо. Според прогнозите растежът на заетостта ще бъде 0,5 % през тази година, преди да спадне до 0,4 % през 2024 г.

ЕК прогнозира също и намаляване на публичните дефицити през 2024 година. Въпреки въвеждането на мерки за подпомагане с цел смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, силният номинален растеж и премахването на оставащите мерки, свързани с пандемията, доведоха до допълнителен спад на съвкупния бюджетен дефицит на ЕС през 2022 г. до 3,4 % от БВП.

През 2023 г. и по-осезаемо през 2024 г. понижаващите се цени на енергията следва да позволят на правителствата постепенно да премахнат мерките за подпомагане в областта на енергетиката, което ще доведе до по-нататъшно намаляване на дефицита съответно до 3,1 % и 2,4 % от БВП. Съвкупното съотношение на дълга към БВП в ЕС се очаква да намалява с постоянни темпове до под 83 % през 2024 г. (90 % в еврозоната), което все още е над равнищата отпреди пандемията. Налице е голяма разнородност на фискалните траектории в държавите членки.

Въпреки че инфлацията може да подпомогне подобряването на публичните финанси в краткосрочен план, този ефект неизбежно ще намалее с течение на времето, тъй като разходите за погасяване на дълга нарастват, а публичните разходи постепенно се коригират спрямо по-високото ценово равнище.

ЕК отчита и риск от влошаване на икономическите перспективи. По-устойчивата основна инфлация би могла да продължи да ограничава покупателната способност на домакинствата и да наложи по-решителна реакция на паричната политика с широки макрофинансови последици.

Експанзионистичната фискална политика ще подхранва още повече инфлацията, подкопавайки действията в областта на паричната политика. Освен това може да възникнат нови трудности за световната икономика вследствие на сътресенията в банковия сектор или във връзка с геополитическото напрежение в по-широк план, посочват от ЕК.