Германия на ръба на бездната: преломната 1923 година

В началото на 1920-те години правителството на Ваймарската република трескаво се опитва да спаси страната от инфлацията и от разорението на следвоенните години: предишният начин на живот вече е разрушен, новият още не е създаден. Това е периодът, който в Германия се свързва с радикални обществени промени и с раждането на „новия човек“. А той „броди“ из Европа в женски дрехи – пуши на обществени места, кара кола, носи панталони и скандално известната фризура „бубикопф“ - момчешкото подстригване. По този начин определя ситуацията в Германия от началото на 1923 година Кристиан Бомариус.

20-те години на миналия век

В младата Ваймарска република не само всяка трета жена работи (новите женски професии са секретарка, машинописка, телефонистка, стенографка), но може и да получи образование. Появява се битовата техника (шевната машина, миксерът, електрическата ютия, хладилникът, пералнята), която улеснява живота на домакините. Германската автомобилна и авиационна промишленост набира скорост: в Германия е проектиран най-големият пътнически самолет „Юнкерс“ за сто души, изброява още Бомариус, автор на книга със заглавието „В опиянението на бунта. Германия през 1923“.

Прогресът преминава през всички жизнени сфери – започвайки от науката и икономиката и стигайки до бохемския живот. В изкуството и в архитектурата се появяват нови течения, засилва се интересът към далечното минало (особено към древен Египет), към далечните светове (усвояването на Космоса), към далечното бъдеще (фантастиката). Всичко ново: открития, постижения и идеи, предизвиква повече възторг, отколкото опасения – след като старият свят се е оказал истинска катастрофа. Сега вече не е модерно да се подчертава талията, облеклото е по-скоро небрежно, посещават се клубове със съмнителна репутация, танцуват се непристойни танци като „отвъдокеанския“ чарлстон и изобщо откровеното бунтарство се подчертава всякак. Възпяваното от векове „целомъдрие“ вече се смята за отживелица и даже за истински недостатък, подчертава Кристиан Бомариус.

От едната страна са инфлацията, бедственото положение на работниците и научните дейци, които предупреждават, че „без науката икономиката е мъртва“. От другата – оргиите, сексуалната разюзданост и бутафорният разкош на нощните клубове, кабарета, вариетета и казина за „избраните“. Берлин влиза в ролята на легендарния греховен Вавилон, пълен както с екстаз, така и с глад. Заедно с новия човек из Европа (и по конкретно из Берлин) броди „призракът на комунизма“, а във въздуха витае илюзията на извоюваната (може би) свобода. Помнейки ужаса на отминалата война, всички като че ли са се разбързали да живеят – днес и сега, без да чакат мъгливото безперспективно утре, което може и да не настъпи.

На ръба на бездната

„Като вулкан, който всеки момент ще изригне“ - така описват случващото се неговите съвременници, както четем в книгата „1923. Борбата за републиката“ на Ралф Георг Ройт. Това е година, изтъкана от кризи, пояснява той. Назрелият наскоро скандал заради забавянето на репарациите, дължими от Германия, избухва в самото начало на годината: през януари Франция и Белгия навлизат с войските си в Рурската област. В отговор райхсканцлерът Вилхелм Куно призовава съгражданите си към „пасивна съпротива“, която на свой ред прераства във всеобща стачка и води до задълбочаване на икономическата криза.

На 26 септември новият райхсканцлер обявява, че „пасивната съпротива“ е прекратена. Рурският конфликт е уреден, но парите, напечатени с цел да подкрепят съпротивата, са се обезценили до такава степен, че стават само за вторични суровини. Безработицата е надхвърлила 19%, а инфлацията е прераснала в хиперинфлация. „Спасението“ работи както за комунистите, така и за националсоциалистите, обвинили правителството в липсата на истински патриотизъм, пише Ралф Ройт.

Илюзията за спасение и „маршът към Берлин“

Преди сто години се случва точно това, което според мнозина историци по решаващ начин повлиява на хода на историята не само на Германия, но и на целия свят. Ключовото събитие, както посочва историкът Петер Лонгерих, е излизането на Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP) на политическата сцена. Дестабилизацията на икономиката, безработицата, инфлацията и всеобщата стачка се превръщат в предпоставки за ръст в популярността на партията на Хитлер. На 8 ноември той предприема и опит за преврат в Мюнхен, където призовава към „марш към Берлин“.

Кръвопролитието не е избегнато, но превратът е потушен, а организаторите – наказани. Най-важният извод, който бъдещият диктатор ще направи по време на престоя си в затвора, където започва да пише програмното си произведение „Моята борба“, е: властта трябва да бъде взета по друг начин – чрез избори и в рамките на закона. Независимо от известната „нормализация на битието“, към края на 1923-та не е решен нито един структурен проблем, отбелязва Петер Лонгерих. Но важното е, че нищо друго не успя така „решително“ да тласне Германия в „обятията“ на националсоциалистите, както хиперинфлацията. Десет години по-късно Хитлер ще стане райхсканцлер, а илюзорните демократични въжделения на Ваймарската републиката окончателно ще заминат в небитието.

Автор: Инга Ванер